Подлежи ли на вписване нотариален акт за поправка на съдебна спогодба по делбено производство? – Адвокат от Пловдив

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

Ключови думи: вписване, съдебна делба, нотариален акт за поправка, съдебна спогодба, съделители, съсобственици, съсобственост, наследници, наследство, имотен регистър, имот, имоти, отказ на съдията по вписванията, Правилник за вписванията, Закон за кадастъра и имотния регистър, чл. 32а ПВ, вещно право, адвокат, Пловдив, Ивайло Василев.

ВЪПРОС

Подлежи ли на вписване нотариален акт за поправка на съдебна спогодба по делбено производство?

ОТГОВОР

Според разясненията, дадени в т.8 от ППВС № 7/73 г., съдебната спогодба, постигната в производството за делба, както и спогодбата в исковото /съдебно/ производство, представлява двустранен договор. Определението на съда, с което спогодбата се одобрява, няма самостоятелно значение и не променя договорния й характер. Безпротиворечиво в своята практика ВКС приема, че определението, с което съдът одобрява съдебната спогодба е предпоставка да възникне силата на пресъдено нещо, но то не я прави съдебен акт, поради което не подлежи на обжалване пред по-горен съд, на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, на допълване по реда на чл. 250 ГПК и допуснатите в нея очевидни фактически грешки не подлежат на поправка по реда на чл. 247 ГПК.

В т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Изрично е посочено в мотивите, че съдията по вписванията може да откаже вписване по съображения, извлечени от формата на акта, като изхожда от наименованието на самия акт, а не от неговото съдържание. Поради това той не може да откаже вписване на нотариален акт за поправка под предлог, че с него се променя съдържанието на поправяния акт.

Неправилно е да се приема, че представеният нотариален акт за поправка на съдебна спогодба за делба не подлежи на вписване, тъй като компетентен да извърши поправката е съдът по реда на чл. 247 ГПК, а не нотариусът. Съдебната спогодба е подчинена на режима на договорите, следователно подлежи на поправяне или изменение по реда на чл. 20а ЗЗД по взаимно съгласие на страните. Установената в чл. 35, ал.1 ЗС форма за валидност на договорите за доброволна делба на недвижими имоти е писмена с нотариална заверка на подписите. В случая съгласието на страните за изменение на договора за делба е облечено в по- тежката форма на нотариален акт, поради което не е налице и липса на форма като основание за отказ от вписване. Въпросът дали представения за вписване нотариален акт е такъв за поправка на вписан акт – договор за съдебна делба – спогодба, не подлежи на разрешаване в охранителното производство. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес да го атакуват пред съда.

Вж. Опр. № 209 от 25.11.2019 г. на ВКС