адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ
доктор по гражданско и семейно право
Ключови думи: вписване, завещание, действие на вписването, имотен регистър, противопоставимост спрямо трети лица, чл. 113 ЗС, наследство, наследник, наследник по закон, приемане на наследството, отказ на съдията по вписванията, чл. 32а ПВ, вещно право, адвокат, Пловдив, Ивайло Василев.
ВЪПРОС
За правното действие на вписванията на завещанията по отношение на правата, които трето лице е придобило от наследник по закон преди вписване на обявения препис от завещанието.
ОТГОВОР
С изменението на чл. 112 ЗС /ДВ бр. 34/2000/ е създадена разпоредбата на б. „и“, предвиждаща задължително вписване на препис от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. Това вписване има чисто оповестително действие. То цели само да даде възможност на наследниците по закон и на трети лица да узнаят за извършения от завещателя акт на разпореждане с имуществото за след смъртта му и за намерението на бенефициера да се ползува от него. Както обявяването на завещанието, така и вписването му, не са условие за да породи то своето правно действие. Общото завещание придава на посоченото от завещателя лице качеството на наследник и изключва наследяването по закон за цялото или за част от имуществото на наследодателя. Наследяването по завещание е с приоритет и наследникът по закон се призовава към наследяване само ако завещанието не е породило действие.
Правилото на чл. 113 ЗС, според което актовете по чл. 112 ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, е неприложимо както в отношенията между наследник по закон и наследник по завещание, така и в отношенията между наследник по завещание и трето лице, придобило права с транслативен акт, сключен с наследника по закон. В тези случаи вписването на обявеното завещание е без значение. В първия случай няма конкуренция между актове, подлежащи на вписване, тъй като придобиванията на недвижими имоти по наследство не подлежат на вписване, съгласно изричната разпоредба на чл. 5, б. „в“ от Правилника за вписванията, а във втория случай праводателят не е един и същ.
Вж. Р. № 698 от 08.06.2011 г. на ВКС