
адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ
доктор по гражданско и семейно право
ВЪПРОС
Може ли да се приеме, че вписването в книгите за вписвания в имотен регистър на нищожна делба на наследствен недвижим имот, извършена с участието на част от сънаследниците, което вписване е действие насочено към всички правни субекти /неограничен кръг лица/, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници и може ли такова действие /вписването/ валидно да замести манифестирането конкретно пред сънаследниците на евентуална промяна в намерението?
ОТГОВОР
С решение № 705/29.10.2010 г. по гр. дело № 1744/2009 г. на ВКС I г. о. постановено по чл. 290 ГПК по предявен иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е прието, че вписването на нотариалния акт за признаване на собственост по давностно владение не е действие за довеждане на намерението да се свои имота до знанието на останалите сънаследници, тъй като вписването няма такова действие. Прието е, че според чл. 113 ЗС поредността на вписването на нотариалните актове за учредяване или прехвърляне на права върху недвижими имоти е от значение при конкуренция между права на лица, които са придобили един и същ имот от същия собственик по различно време, която хипотеза е различна от придобиване по давност на право на собственост от сънаследник върху наследствен имот. Поддържа се, че вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начин, предвиден в Правилника за вписванията – чрез подреждане на подлежащите за вписване актове в достъпни за гражданите книги и възможност гражданите да правят справки по тези книги. В Правилника за вписванията не е предвидено задължение гражданите да следят за съдържанието на книгите за вписване, като в закона не е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове. Поради това е прието, че вписването на нотариалния акт, издаден на основание давностно владение в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот не е действие на довеждане до знанието на останалите сънаследници на имота на намерението на владелеца сънаследник да свои целия имот. По същият начин е разрешен правният въпрос и с решение № 596/30.06.2010 г. по гр. дело № 1534/2009 г. на ВКС I г.о. постановено по чл. 290 ГПК. Съдът намира, че основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като макар и цитираните решения да са постановени по чл. 290 ГПК в същите е дадено разрешение на други правни въпроси, по които е било допуснато касационно обжалване, като в мотивите на всяко от тях е изразено и становище и по поставения правен въпрос, както се посочи по-горе.
Настоящият съдебен състав възприема разрешението на правния въпрос в посочените решения на състави на ВКС. По поставения правен въпрос следва да се вземе предвид следното:
Разпоредбата на чл. 69 ЗС не намира приложение в отношенията между сънаследници. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на държател. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен случай. В посочената хипотеза в тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен-сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на останалите съснаследници намерението си да свои имота. Сред действията, с които се довежда до знанието на останалите сънаследници намерението на сънаследник-съсобственик да свои целия имот не е вписването на констативен нотариален акт, с който е признато право на собственост, в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот, нито вписването на протокол за съдебна спогодба, постигната между съделителите за разпределение на дяловете от наследственото имущество, включително и в хипотеза на нищожност на делбата, поради неучастие на всички съделители, тъй като съобразно разпоредбите на ЗС и Правилника за вписванията вписването няма такова действие.
Вж. Р. 161 от 19.07.2013 г. на ВКС