За невъзможността да се впише искова молба предвид извънредното положение. Има ли решение на този проблем? - Адвокатска кантора "Ивайло Василев & партньори"

Настоящата статия е представена и пред Съдийска колегия на ВСС под формата на предложение по смисъла на чл. 117 АПК.

Автор:

Адв. д-р Ивайло Василев

Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“,

Преподавател по вещно право в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“

КОНТУРИ НА ПРОБЛЕМА

В настоящата статия бих искал да обърна внимание на проблем от практиката, който до този момент сякаш остава извън фокуса на юридическата общност. С него се сблъскват преди всичко адвокати, които представляват ищец по дело, отнасящо се до вещно право върху недвижим имот. Проблемът е свързан с необходимостта исковите молби относно вещни права върху имоти да бъдат вписани в съответната книга за вписване по Правилника за вписванията (ПВ). Този проблем искам да поставя в светлината на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП) и решенията по Протокол № 9 от извънредното заседание на съдийската колегия на висшия съдебен съвет, проведено на 15 март 2020 г. (Протокол № 9). Той се отнася до даване на отговор на въпроса: „Има ли възможност съдията да извърши проверка на постъпилата в съда подлежаща на вписване искова молба с оповестително-защитно действие, респ. има ли възможност адвокатът да поиска от съдията по вписванията да разпореди впиване на исковата молба, за да може от вписването да възникне противопоставимост спрямо трети лица?“.

Преди да премина към по-подробно изясняване на практическата страна на проблема, бих искал да обърна внимание към няколко действащи към настоящия момент и относими към горепоставения въпрос нормативно записани правила за поведение.

в т. 5 от Протокол № 9 е взето следното решение: „Не се образуват в дела входираните книжа, иницииращи съдебни производства, с изключение на производствата по т. 1, 2 и 3“. При внимателния прочит на посочените изключения по т. 1-3 в Протокол № 9 става видно, че делата относно вещни права върху имоти, по които исковите молби подлежат на вписване, не са посочени. В т. 10 от Протокол № 9 е посочено: „ЗАБРАНЯВА СЕ достъпа в съдебните сгради на граждани, страни по дела, вещи лица, преводачи, адвокати и всички други лица, освен призованите по образуваните и насрочени за разглеждане дела по т. 1, 2 и 3“. В т. 17 от Протокол № 9 е прието още: „Преустановява се връчването на призовки, съобщения и съдебни книжа по всички дела, с изключение на делата по т. 1, 2 и 3 за периода на обявеното извънредно положение 16 март 2020 г. – 13 април 2020 г. включително.“;
ако исковата молба не бъде вписана, тя се връща на молителя и делото се прекратява – чл. 114, ал. 2 ЗС. От вписването на исковите молби възниква чисто оповестително действие на вписването или оповестително-защитно действие на вписването, ако това действие на вписването е изрично предвидено в закон (изрично посочване е налице в следните разпоредби: чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД; чл. 33, ал. 3 ЗЗД; чл. 88, ал. 2 ЗЗД; чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД; чл. 211, ал. 2 ЗЗД; чл. 227, ал. 5 ЗЗД; чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ; чл. 114, ал. 1, б. „б”, изр. второ ЗС; чл. 114, б. „в”, изр. второ ЗС, чл. 37, ал. 1 ЗН) – арг. от чл. 114, ал. 1 ЗС.
в чл. 5, ал. 3 ЗМДВИП е посочено: „Ограничават се нотариалните производства до неотложни такива при спазване на здравно-хигиенните изисквания. Нотариалната камара осигурява дежурни нотариуси при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район“.

След като накратко щрихирах проблема и нормативните решения, на които искам да акцентирам в следващите редове, бих искал да обърна по-детайлно поглед към съществуващия към настоящия момент проблем като проследя хронологично действията на адвоката, съдията и съдията по вписванията от момента на входиране на исковата молба в съда до нейното вписване, както и да подчертая значението на факта, че към настоящия момент нотариусите продължават да извършват нотариални удостоверявания, макар и в по-ограничен обем.

ПРОЦЕСУАЛНИ АСПЕКТИ НА ВПИСВАНЕТО НА ИСКОВИТЕ МОЛБИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

В практиката вписването на искова молба най-често се извършва при последователно извършване на следните действия от адвоката, съда и съдията по вписванията, а именно:

Подаване на исковата молба в съда, разпределение на делото и неговото образуване под конкретен номер;
Проверка на исковата молба от съдията, оставяне на исковата молба без движение поради нейното невписване, даване на указания от съда за вписване на исковата молба;
Издаване на съпроводително писмо (такава е практиката, например, в СРС) от съда с отбелязване, че по искова молба с посочен входящ номер е образувано дело с посочен номер и година, както и изрично посочване, че дължимата държавна такса в полза на съда е изцяло събрана;
Представяне от адвоката в Служба по вписванията на молба (заявление) с искане за вписване на исковата молба, както и приложения: исковата молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, препис или препис-извлечение от молбата (два броя), съпроводителното писмо от съда, данъчна оценка на имота, актуална скица на имота, адвокатско пълномощно и документ за платена държавна такса по сметката на Агенция по вписванията;
Вписване на исковата молба по разпореждане на съдията по вписванията и връщане на препис от исковата молба на съда – чл. 12, ал. 2 ПВ;
Получаване от съда на вписаната искова молба, даване на ход на делото и изпращане на препис от исковата молба на ответника за предоставяне на отговор.

От процесуална гледна точка става видно, че от датата на постановяване на Протокол № 9 постъпилите искови молби относно вещни права върху имоти не се разпределят и по тях не се образуват дела.

При липсата на възможност за образуване на дело и разпределянето му е невъзможно съдия да извърши проверка на исковата молба, да издаде съпроводително писмо и да извърши необходимите действия да предостави необходимите съдебни книжа на адвоката, за да може той да поиска от съдията по вписванията нейното вписване.

За адвокатът е невъзможно и физически да посети съответната съдебна палата, за да получи каквито и да е съдебни книжа. Те не могат да му бъдат предоставени и чрез услугите на призовкарската служба.

Всички тези обстоятелства блокират дейността на адвокатите и съдиите, които от процесуална гледна точка са в невъзможност да осигурят търсената защита от ищеца, които се стреми своевременно да впише своята искова молба.

МАТЕРИАЛНОПРАВНИ АСПЕКТИ НА ВПИСВАНЕТО НА ИСКОВИТЕ МОЛБИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

От материалноправна гледна точка вписването на исковата молба има съществено значение за ищеца при исковите молби, от вписването на които възниква оповестително-защитно действие. Това са следните искови молби:

искови молби по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД;
искови молби по чл. 19, ал. 3 ЗЗД;
искови молби по чл. 33 ЗЗД;
искови молби по чл. 87, ал. 3 ЗЗД;
искови молби по чл. 135, ал. 1 ЗЗД;
искови молби по чл. 210 ЗЗД;
искови молби по чл. 227, ал. 1 ЗЗД9.
искови молби по чл. 37 ЗН;
искови молби за заместване на актове по чл. 112, б. „а“ ЗС.

При всички тези искови молби за ищеца е от съществено значение своевременното вписване на исковата молба с оглед на гарантиране на приложение на принципа Prior tempore, potior iure (Първият по време е първи по право). В материята на вписванията по вещното право принципът намира приложение при конкуренция между права на две или повече лица върху един и същи недвижим имот.

При вписване на исковата молба за ищеца е от съществено значение именно той да впише своя акт първи, тъй като ако ответникът го изпревари и прехвърли своето право, то неговия акт ще е вписан първи по ред и ще е противопоставим на исковата молба. Така третото лице, придобило права от ответника върху спорния имот, ще може успешно да ги противопостави на ищеца, чието забавяне ще се окаже фатално.

На практика забавянето на ищеца би обезсмислило търсената от него съдебна защита. Правата на третото лице, което ги е придобило от ответника, ще са противопоставими при бъдещ спор с ищеца, независимо какъв ще е резултатът от делото, по което е вписана исковата молба.

В настоящата ситуация на извънредно положение тази опасност за ищеца е възможна. Тя може да е резултат преди всичко от това, че към настоящия момент нотариусите продължават да изповядват сделки с вещен ефект, които се вписват незабавно – чл. 25, ал. 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Тя може да е резултат и от наложени възбрани върху имота от частен съдебен изпълнител, който съобразно чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП е ограничен единствено откъм извършване на опис на имот и провеждане на публична продан.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА

Предвид всичко гореизложено, струва ми се, че Съдийската колегия на ВСС може да обмисли следните действия за решаване на проблема с вписването на исковите молби с оповестително-защитно действие, като допълни и актуализира своето решение в Протокол № 9, с което бяха определени мерки за превенция и ограничаване на разпространението на COVID-19 за съдилищата на територията на Република България за периода от 16 март до 13 април 2020 г., както следва:

да допълни т. 2 от Протокол № 9 с посочване на още една хипотеза: „Да се преустанови разглеждането на всички видове граждански и търговски дела, за периода на обявеното извънредно положение 16 март 2020 г. – 13 април 2020 г. включително, с изключение на – дела по искови молби, от чието вписване възниква оповестително-защитно действие по чл. 114 ЗС. Съдиите и съдебната администрация предприемат действия единствено за нуждите на своевременното вписване на исковата молба“.
да допълни т. 5 от Протокол № 9, която да придобие следната редакция: „Не се образуват в дела входираните книжа, иницииращи съдебни производства, с изключение на производствата по т. 1, 2 и 3 и производствата по искови молби, от чието вписване възниква оповестително-защитно действие по чл. 114 ЗС“.