Възстановяване на запазена част от наследство представлява един от най-сложните и практически значими институти на българското наследствено право. Когато се разглежда въпросът за защитата на правата на наследниците, особено в ситуации, когато наследодателят е извършил разпореждания с имущество, което представлява съпружеска имуществена общност, възникват редица правни проблеми, които изискват прецизен анализ и дълбоки познания в областта. Адвокатската кантора „Ивайло Василев & партньори“ предоставя висококвалифицирана правна помощ по такива въпроси на територията на град Пловдив, ръководена от адвокат д-р Ивайло Василев, който е доктор по гражданско и семейно право. В настоящата статия ще разгледаме подробно решение № 446 от 01.07.2026 г. на Върховния касационен съд (ВКС), което дава важни насоки за формирането на наследствената маса и защитата на правата на наследниците при наличие на дарения на имоти в режим на съпружеска имуществена общност.
Какво представлява запазената част от наследство?
Запазената част от наследството е онзи дял от имуществото на починалия, с който той не може да се разпорежда безвъзмездно приживе чрез дарение или завещание, ако с това накърнява правата на своите най-близки наследници. Този институт е един от основните в наследственото право на България и е създаден с цел да гарантира, че съпругът, децата и родителите на починалия ще получат един законов минимум от неговото имущество. Размерът на запазената част зависи от броя и вида на наследниците. Когато наследодателят остави деца без съпруг, запазената част е половината от имуществото при едно дете или две трети при два и повече деца. Когато оставя родители, запазената част е една трета, а при съпруг запазената част варира в зависимост от това дали има и други наследници.
Защита на запазената част по чл. 30 ЗН
Съгласно чл. 30 от Закона за наследството (ЗН), наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска тяхното намаление до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Това означава, че ако наследодателят е извършил разпореждания, които надхвърлят разполагаемата му част, наследникът има право на съдебна защита. Правото на възстановяване е субективно право, което възниква в момента на откритието на наследството и се упражнява по съдебен ред чрез подаване на исковата молба в районния съд по място на откритието на наследството.
Дарение на имот и наследствено право
Дарението на имот приживе е често срещан начин за разпореждане с имущество, но то крие значителни рискове за наследниците със запазена част. Когато се извършва дарение, особено на значителни активи като недвижими имоти, това може да доведе до съществено намаляване на наследствената маса, което от своя страна може да доведе до накърняване на запазената част на други наследници. В такива случаи е необходима прецизна правна оценка от опитен адвокат в Пловдив, за да се установи дали е налице накърняване на запазената част, какъв е размерът на накърняването и какви са възможностите за нейното възстановяване. Важно е да се отбележи, че даренията, направени от наследодателя приживе, се включват в наследствената маса при определяне на размера на запазената част, с изключение на обичайните дарения.
Съпружеската имуществена общност и дарение на имот
Един от ключовите въпроси, разгледани в решението на ВКС, е свързан с дарението на имот, съставляващ съпружеска имуществена общност, извършено от единия съпруг без съгласието на другия. Този въпрос е от голямо практическо значение, тъй като съпружеската имуществена общност е един от най-важните институти на семейното право и се отнася до имуществото, придобито от двамата съпрузи по време на брака.
Дарение без съгласие на съпруг
ВКС разглежда хипотезата, при която дарението е извършено при действието на Семейния кодекс от 1968 г. Съдът приема, че ако неучастващият съпруг не е оспорил сделката в предвидения от закона срок, дарението поражда действие и за него. Това означава, че дарената част от имота излиза от патримониума на съпрузите и не може да бъде включена в наследствената маса на неучастващия съпруг при неговата смърт. Срокът за оспорване на такава сделка е три години от момента, в който неучастващият съпруг е узнал за нея, но не повече от десет години от момента на извършването й. Пропускането на този срок означава, че сделката става окончателна и не може да бъде оспорвана впоследствие.
Последици за наследствената маса
Когато дарението на имот в режим на съпружеска имуществена общност не е оспорено и е породило действие, тази част от имуществото не се включва при формирането на наследствената маса по чл. 31 ЗН. Това е от изключително значение при изчисляването на разполагаемата и запазената част, тъй като намалява общия обем на наследството, от което наследниците могат да претендират своите дялове. Следствие от това е, че размерът на запазената част, изчислена като процент от наследствената маса, остава същият, но абсолютната стойност на запазената част намалява поради намаляването на общия обем на наследството. Това може да доведе до ситуация, при която наследниците със запазена част получават по-малко имущество, отколкото биха получили, ако дарението не беше извършено.
Образуване на наследствената маса по чл. 31 ЗН
За да се определи дали запазената част е накърнена и в какъв размер, е необходимо първо да се формира наследствената маса. Този процес е строго регламентиран в закона и изисква професионален правен анализ, тъй като включва множество елементи и изисква прецизни изчисления.
Включване на дарения в наследствената маса
Съгласно чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува наследствена маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията. Към тази маса се прибавят и даренията, направени от наследодателя приживе, според тяхното положение по време на подаряването и стойността им по време на откриване на наследството. Обичайните дарения, които са малки по размер и съответстват на обичаите в дадено общество, не се включват в наследствената маса. Включването на даренията в наследствената маса е необходимо, за да се установи реалният размер на имуществото, с което е разполагал наследодателят, и по този начин да се определи правилно размерът на запазената част.
Определяне на размера на запазената част
След като наследствената маса бъде правилно формирана чрез включване на наличните активи, приспадане на пасивите и прибавяне на извършените дарения, се пристъпва към определяне на размера на запазената част. Този размер зависи от броя и вида на наследниците (низходящи, родители, съпруг) съгласно разпоредбите на Закона за наследството. Ако стойността на оставеното имущество не е достатъчна за покриване на запазената част, наследникът има право да иска намаляване на завещанията и даренията. Намаляването се извършва в определен ред: първо се намаляват завещанията, а след това даренията, като се започва с най-новите дарения. Процесът на определяне на размера на запазената част е сложен и изисква прецизни изчисления, поради което е препоръчително да се потърси професионална правна помощ.
Практическо приложение на решението на ВКС
Решение № 446/2026 на ВКС предоставя ценни насоки за практиката, особено в случаите, когато са налице сложни имуществени отношения и извършени дарения в полза на наследници със запазена част. Решението подчертава важността на правилното формиране на наследствената маса и необходимостта от внимателен анализ на всички елементи, които влияят на размера на запазената част.
Кога може да се иска възстановяване на запазена част
Възстановяване на запазена част може да се иска, когато наследодателят е извършил разпореждания, които надхвърлят разполагаемата му част. Това право възниква в момента на откритието на наследството (смъртта на наследодателя) и може да бъде упражнено по съдебен ред. За успешното провеждане на такъв иск е препоръчително да се потърси консултация с адвокат, който да анализира детайлно фактите и доказателствата. Адвокатът трябва да установи размера на наследствената маса, да определи размера на запазената част, да установи дали е налице накърняване и в какъв размер, и да определи кои разпореждания трябва да бъдат намалени.
Сроковете за подаване на иск
Искът за възстановяване на запазена част се погасява с петгодишна давност. При даренията давността започва да тече от момента на откритието на наследството, докато при завещанията срокът тече от момента, в който заветникът упражни своите права по завещанието. Пропускането на този срок води до загуба на правото на възстановяване, поради което своевременната правна защита е от критично значение. Важно е да се отбележи, че давностният срок може да бъде прекъснат чрез подаване на иск, което означава, че ако наследникът подаде иск преди изтичането на петгодишния срок, давностният срок се прекъсва и започва да тече отново от момента на прекъсването.
Как Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“ може да Ви помогне
Адвокатската кантора „Ивайло Василев & партньори“ разполага с екип от доказани специалисти, ръководен от адвокат д-р Ивайло Василев, който е доктор по гражданско и семейно право и съчетава своята академична подготовка с дългогодишен практически опит. Ние предлагаме цялостно правно обслужване в областта на юридическите услуги, свързани с наследственото право. Нашият опит ни позволява да извършваме прецизен правен анализ на сложни казуси, свързани с възстановяване на запазена част, оспорване на завещания, защита на правата при дарения на имоти и разрешаване на наследствени спорове. Доверете се на нашия професионализъм за сигурна и ефективна защита на Вашите интереси. Свържете се с нас днес за консултация и получете експертна оценка на Вашия казус.