Тълкувателно решение № 1/2025 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд, постановено на 11 май 2026 г., дава важен отговор за участието на третото лице-помагач в гражданския процес. Решението засяга практически значим въпрос, който често възниква при граждански и търговски дела: може ли привлеченото на страната на ответника трето лице-помагач да направи възражения, които самият ответник вече е пропуснал да направи в срока за отговор на исковата молба.
Темата е важна не само за юристи. Тя има пряко значение за застрахователи, работодатели, строители, възложители, поръчители, търговски дружества, собственици на имоти и всички лица, които могат да бъдат въвлечени в чужд съдебен спор, защото изходът от делото може да засегне техни права или бъдеща отговорност. Именно затова Адвокатската кантора Ивайло Василев & партньори представя решението в достъпен, но юридически точен анализ.
Официалният текст на решението е публикуван от Върховния касационен съд и може да бъде видян тук: Тълкувателно решение № 1/2025 г. на ОСГТК на ВКС. Официалното съобщение на ВКС също потвърждава основния правен извод: привлеченото по чл. 219 ГПК трето лице-помагач може да предявява преклудирани за ответника възражения, освен в изрично посочените от ВКС изключения.
Какъв е въпросът пред ВКС за третото лице-помагач и преклудираните възражения
Тълкувателното дело е образувано поради противоречива съдебна практика. Поставеният въпрос е дали третото лице-помагач на страната на ответника може да предявява възражения срещу иска извън срока за отговор на исковата молба, когато тези възражения вече са преклудирани за самия ответник.
На пръв поглед въпросът изглежда технически. В действителност той засяга основни начала на гражданския процес. От едната страна стои процесуалната дисциплина. Ответникът трябва да посочи възраженията си своевременно, обичайно с отговора на исковата молба. От другата страна стои правото на защита на третото лице-помагач, което може да бъде обвързано от мотивите на решението, макар да не е било страна в процеса в началния му етап.
ВКС приема, че настъпилата за ответника преклузия е санкция за неговото лично процесуално поведение. Тя не може автоматично да се противопостави на привлечено трето лице-помагач, което към момента на настъпване на преклузията още не е било страна в процеса.
Какво означава процесуална преклузия по чл. 133 ГПК
Процесуалната преклузия означава загуба на възможността да се извърши определено процесуално действие след изтичането на установен от закона срок. При отговора на исковата молба това има особено значение, защото ответникът трябва да заяви възраженията си навреме. Ако не го направи, законът по принцип не му позволява да поправи този пропуск в следващ момент.
ВКС свързва тази преклузия с концентрационното начало в гражданския процес. То има за цел спорът да бъде изяснен още в началото, така че съдът и страните да знаят кои факти, възражения и доказателства са релевантни. Този подход служи на разумния срок за разглеждане на делата и на предвидимостта на процеса.
Същевременно преклузията не е само техническо правило. Тя е санкция за пропусната процесуална активност. Затова ВКС прави важно разграничение: ако ответникът е бездействал, той носи последиците от това. Но ако трето лице-помагач не е участвало в процеса към момента на пропуска, то не следва да бъде лишено от собствената си защита само защото ответникът е пропуснал срок.
Какво е трето лице-помагач по ГПК
Третото лице-помагач е лице, което участва в чужд съдебен процес, за да подпомага една от страните, защото има собствен правен интерес от благоприятен за тази страна изход. То не става главна страна по делото и не разполага с предмета на спора, но законът му признава възможност да извършва процесуални действия в защита на своя интерес.
Участието на третото лице-помагач е уредено в чл. 218 до чл. 223 ГПК. Разпоредбата на чл. 221 ГПК е особено важна, защото позволява на третото лице да извършва всички процесуални действия, с изключение на действията, които представляват разпореждане с предмета на делото. Това означава, че третото лице може да представя становища, доказателства и възражения, когато законът и стадият на процеса го позволяват.
Практическата причина за този институт е ясна. Едно лице може да не е пряк ответник по иска, но съдебното решение да повлияе върху бъдещ спор между него и ответника. Например при застрахователни спорове, регресни претенции, строителни отношения, договори за изпълнение, поръчителство или дела с последваща имуществена отговорност третото лице има реален интерес да влияе върху изхода от процеса.
Решението на ВКС: кога възраженията на третото лице-помагач са допустими
Основният извод на ВКС е ясен. Допустимо е трето лице-помагач, конституирано на основание чл. 219 ГПК на страната на ответника, да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба. Това правило обаче не важи, ако привличането е при условията на чл. 226, ал. 2 ГПК.
ВКС приема различно разрешение за третото лице, което встъпва в процеса по собствена инициатива по чл. 218 ГПК. В този случай е недопустимо третото лице-помагач да предявява възражения, които вече са преклудирани за ответника. Причината е, че встъпилото лице доброволно приема процеса в състоянието, в което го заварва.
| Процесуална хипотеза | Може ли третото лице-помагач да направи преклудирано за ответника възражение | Правна логика на ВКС |
|---|---|---|
| Привличане по чл. 219 ГПК | Да, допустимо е | Лицето не е било страна при настъпване на преклузията и трябва да получи реална възможност за защита |
| Привличане по чл. 226, ал. 2 ГПК | Не, налице е изключение | Лицето е обвързано със силата на пресъдено нещо и се намира в процесуално положение, идентично със страната, прехвърлила спорното право |
| Встъпване по чл. 218 ГПК | Не, недопустимо е | Лицето само избира да встъпи и приема процеса в стадия, в който се намира |
Защо ВКС прави разлика между привличане по чл. 219 ГПК и встъпване по чл. 218 ГПК
Разграничението между чл. 219 ГПК и чл. 218 ГПК е в центъра на решението. При чл. 219 ГПК третото лице се привлича по искане на страна. То не е избрало само кога да участва в делото. Ако бъде обвързано от мотивите на решението, без да получи реална възможност да заяви своите възражения, правото му на защита би било ограничено.
При чл. 218 ГПК ситуацията е различна. Там третото лице само преценява дали и кога да встъпи в делото. Когато встъпва на следващ етап, то приема процеса с вече настъпилите процесуални последици. Затова не може да възстановява пропуснати за ответника възможности.
Това разрешение е логично и от гледна точка на равнопоставеността. Ако всяко встъпило трето лице можеше да преодолява преклузиите на ответника, това би създало риск от заобикаляне на процесуалните срокове. Но ако привлеченото трето лице по чл. 219 ГПК изобщо не може да се защити с релевантни възражения, това би превърнало участието му в процеса във формалност.
Срокът за възражения на привлеченото трето лице-помагач
ВКС не само казва, че привлеченото трето лице-помагач може да предяви възражения. Съдът очертава и сроковата рамка. При общия исков процес срокът е едномесечен. При производството по търговски спорове срокът е двуседмичен. Тези срокове започват да текат от връчването на препис от определението за конституиране и от исковата молба.
Тази част от решението има особено практическо значение. Третото лице-помагач не получава неограничена възможност да забавя делото. То получава срок, съпоставим със срока за защита на ответника. Така се постига баланс между правото на защита и изискването делото да се разгледа в разумен срок.
Практическо значение за ответници, застрахователи, дружества и собственици на имоти
Решението на ВКС ще има отражение в множество граждански и търговски дела. При искове за обезщетение за вреди например ответникът може да е пропуснал да направи възражение за съпричиняване, давност, липса на причинна връзка или други релевантни възражения. Ако трето лице бъде привлечено по чл. 219 ГПК и това лице има собствен интерес от изхода на делото, то може да въведе такива възражения в рамките на срока, посочен от ВКС.
Подобна хипотеза е възможна и при търговски спорове, при договори с няколко участници, при строителни спорове, при дела за имуществени вреди, както и при имотни дела, в които решението може да има последици за лица извън първоначалните страни. В такива случаи качествената процесуална стратегия изисква своевременна преценка дали да се иска привличане на трето лице-помагач и какви възражения трябва да бъдат заявени.
Ако спорът е търговски, допълнителна специфика възниква поради съкратените срокове. Затова при нужда от процесуално представителство в търговски дела е важно да се потърси специализирана правна помощ. Повече за тази дейност може да бъде намерено на страницата процесуално представителство по търговски дела.
При имотни дела също може да се стигне до участие на трети лица, особено когато спорното право или фактическите твърдения са свързани с предходни сделки, строителство, съсобственост, владение или последваща отговорност. По тази причина е релевантна и услугата процесуално представителство за имотни дела.
Как решението защитава равнопоставеността в гражданския процес
ВКС изгражда мотивите си върху няколко основни принципа на гражданския процес. Сред тях са служебното начало, състезателното начало, равенството на страните, установяването на истината и разумният срок. Тези принципи не действат изолирано. Те трябва да се съчетават така, че процесът да бъде едновременно ефективен, дисциплиниран и справедлив.
Научният анализ на българския граждански процес също подчертава, че равенството на страните и състезателното начало са тясно свързани. В статията на Valentina Popova, публикувана в Civil Procedure Review относно принципите на българския граждански процес, се разглежда именно връзката между правото на участие, равнопоставеността, процесуалната дисциплина и разумния срок. Тези принципи се виждат и в аргументацията на ВКС по Тълкувателно решение № 1/2025 г.
Съдът приема, че делото не трябва да се решава при непълнота на фактическия и доказателствения материал само защото третото лице не е участвало в процеса в началния момент. Това е особено важно, когато мотивите на решението могат да обвържат третото лице в бъдещ процес с подпомаганата страна.
Връзка с чл. 223 ГПК и силата на мотивите на съдебното решение
Един от ключовите аргументи на ВКС е свързан с чл. 223 ГПК. Тази разпоредба урежда последиците от участието на третото лице-помагач. То може да бъде обвързано от установеното в мотивите на решението в отношенията си с подпомаганата страна. Именно затова не е справедливо да бъде обвързано от мотиви, върху които не е имало реална възможност да влияе.
Това обвързване е причината участието на третото лице-помагач да не се възприема като формално присъствие в делото. То е процесуален механизъм за защита на собствен правен интерес. Ако законът признава на третото лице последваща обвързаност, трябва да му признае и реална възможност да участва активно при формиране на фактическата и правната основа на решението.
Какви възражения може да направи привлеченото трето лице-помагач
ВКС говори общо за възражения срещу предявения иск, които са преклудирани за ответника. Това могат да бъдат различни материалноправни и процесуални възражения, стига да са допустими по естеството си и да не представляват разпореждане с предмета на спора. Такива възражения могат да бъдат свързани с погасителна давност, съпричиняване, липса на основание за отговорност, липса на причинна връзка, изпълнение, прихващане, недължимост или други релевантни факти според конкретния казус.
Не всяко действие обаче е позволено. Третото лице-помагач не може да се разпорежда с иска вместо главната страна. То не може да признае иска от името на ответника, да сключи съдебна спогодба вместо него или да промени предмета на спора. Правото му е широко, но не е идентично с правото на главната страна да разполага с предмета на делото.
Процесуална стратегия след Тълкувателно решение № 1/2025 г. на ВКС
След това решение адвокатската стратегия при граждански и търговски дела трябва да отчита няколко практически момента. Първо, ответникът трябва още в началото да прецени дали има лице, което следва да бъде привлечено като помагач. Второ, третото лице трябва да реагира бързо след конституирането си. Трето, възраженията трябва да бъдат ясно формулирани, подкрепени с факти и съобразени с предмета на делото.
Преценката не е само формална. Неправилното пропускане на възражение може да доведе до неблагоприятен съдебен резултат. От друга страна, неправилно или забавено процесуално действие може да бъде оставено без разглеждане. Затова е необходима юридическа оценка както на материалното правоотношение, така и на процесуалния стадий на делото.
В този контекст са релевантни и други правни анализи на кантората, посветени на процесуалното поведение и съдебната защита, включително отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и злоупотреба с право при приложение на чл. 3 ГПК.
Значение на решението за гражданския процес в България
Тълкувателно решение № 1/2025 г. има значение отвъд конкретния въпрос за третото лице-помагач. То показва как ВКС търси баланс между бързината на процеса и ефективната защита. Съдът не отрича концентрационното начало. Напротив, потвърждава неговата важност. Но уточнява, че преклузията не може да се разширява механично спрямо лице, което не е било процесуален участник към момента на пропуска.
Това разрешение укрепва доверието в гражданския процес, защото не допуска формалното прилагане на срокове да лиши заинтересовано лице от реална защита. Същевременно ВКС поставя ясни граници. Само привлеченото по чл. 219 ГПК трето лице-помагач ползва тази възможност, и то в определен срок. Встъпилото по чл. 218 ГПК лице не може да възстановява вече преклудирани за ответника възражения.
Заключение
С Тълкувателно решение № 1/2025 г. ВКС дава задължително и практически важно разрешение: привлеченото по чл. 219 ГПК трето лице-помагач може да направи възражения, които са преклудирани за ответника, защото преклузията е последица от личното процесуално поведение на ответника. Това правило обаче не важи при чл. 226, ал. 2 ГПК и не се прилага за встъпилото по чл. 218 ГПК трето лице-помагач.
Решението е особено важно за страните по граждански и търговски дела, защото променя начина, по който трябва да се планира участието на трети лица, сроковете за защита и въвеждането на възражения. При наличие на съдебен спор, в който може да се стигне до привличане на трето лице-помагач или до последваща отговорност между страните, своевременната адвокатска консултация е съществена за правилното процесуално поведение. Информация за правните услуги на кантората е достъпна тук: юридически услуги от Адвокатската кантора Ивайло Василев & партньори.