Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
В практиката на ВКС е поставен следния въпрос: Необходимо ли е решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот – собственост на дружеството или вещно право върху него, в съответствие с компетентността на Общото събрание, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон, за действителността на разпоредителна сделка, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители)?
На него ВКС отговаря по следния начин:
Някои съдилища приемат, че не е нищожна разпоредителна сделка, сключена от управителя на ООД без решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, тъй като волеизявлението е на представителния орган, актовете на други органи не са волеизявления по сделката. Считат, че решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е елемент от фактическия състав на договора за продажба и няма правно значение за валидността му, а има значение в отношенията между дружеството и управителя, като законодателят по съображения за осигуряване стабилност на търговския оборот, е кредитирал изразената от представителния орган воля пред действително формираната. За случаите на предварителен договор излагат, че липсата на решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не е пречка за обявяването му за окончателен, тъй като с подписване на договора е осъществено представителство и е изразено съгласие. Сочат, че решението на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е предпоставка по чл. 363 ГПК, нито условие, без което договорът да не може да бъде обявен за окончателен, като нормата на чл. 137 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга представителството. Аргументират се, че решенията на ОС не се вписват, затова съдържанието или липсата им не може да се противопостави на трети лица, и при разминаване между формираната действителна воля и изразената от управителя воля, в отношенията с трети лица, законът дава предимство на последната.
Други съдилища приемат, че договор, сключен от ООД без решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, е недействителен поради липса на воля, на съгласие, а за предварителен договор, сключен без решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ – че липсата на решение не води до недействителност на предварителния договор, но за да бъде уважен искът за обявяването му за окончателен, решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ трябва да е налице към момента на постановяване на съдебното решение. Считат, че изискването е относимо към формиране волята на търговеца, като общото събрание е волеобразуващ орган, той изразява съгласие за сключване на сделката – въпрос от изключителната му компетентност, а не управителят, който е обвързан от формираната от ОС воля.
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд приема за правилно първото разрешение.
За решаването на въпроса следва да се имат предвид особеностите на органното представителство на юридическите лица. Органите на ЮЛ са средство, чрез което волята на ЮЛ се формира и изразява по отношение на трети лица. Органите на ЮЛ съвпадат със самото ЮЛ. Волята на органите се обявява за воля на ЮЛ, а действията им – за негови действия. При юридическите лица процесът на волеобразуване и процесът на волеизявяване са отделени и са в компетентност на различни органи.
Общото събрание на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ орган – с взетите решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл. 137, ал. 1 ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците. Компетенциите на управителя включват управленска дейност – организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейност, като волеизявяващ орган. Действията, извършени от управителя, обвързват дружеството. Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 ТЗ) има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Освен ограничения, предвидени в дружествения договор при множество управители, съгласно чл. 141, ал. 2, пр. 3 ТЗ, „други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица“.Липсва и нормативно установено стесняване на представителната власт на управителя. Очевидна е разликата на съответните разпоредби за ООД в ТЗ с чл. 114, ал. 1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа – разпоредба, която изрично ограничава представителната власт на органните представители на публичните дружества, като изисква за изброените в нея категории сделки предварително овластяване от общото събрание на акционерите. Нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга правомощието на представителния орган да изразява воля. Липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешноорганизационен характер не съставляват липса на съгласие. Те имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството.
При органното представителство необходимостта от защита на интересите на дружеството с установеното в закона изискване за предварително решение от дружествен орган за сключване на разпоредителна сделка, следва да се преценява във връзка с необходимостта да се гарантират сигурността, стабилността и бързината на търговския оборот и да се защитят интересите на третите лица. Сделките, сключени от управителя, се преценяват като действителни поради наличие на воля при сключването им. Въпросът дали управителят е действал без предходно решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, е от значение за вътрешните му отношения с дружеството и е без значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в дружествения договор за представителството, нито дали има решение на ОС по въпроси от неговата компетентност.
Сключването на предварителен договор не съставлява действие на придобиване или отчуждаване по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, но доколкото всяка от страните има право да иска обявяването му за окончателен, следва да се приеме, че липсата на решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не опорочава предварителния договор и не е пречка за обявяването му за окончателен. Органният представител е изявил съгласието на ООД за поемане на задължението със сключване на предварителния договор. Решението на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е условие, без което договорът да не може да бъде обявен за окончателен, не е елемент от фактическия състав на сделката, който заедно с волеизявлението, да доведе до желаното правно действие. Нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга правото на представляващия да изразява воля, липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешно – организационен характер не съставляват липса на съгласие и имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя.
РЕШЕНИЕ НА ОС НА ООД ПО ЧЛ. 137, АЛ. 1, Т. 7 ТЗ НЕ Е НЕОБХОДИМО УСЛОВИЕ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНА СДЕЛКА С НЕДВИЖИМ ИМОТ, СОБСТВЕНОСТ НА ДРУЖЕСТВОТО ИЛИ ВЕЩНО ПРАВО ВЪРХУ НЕГО, СКЛЮЧЕНА ОТ ПРЕДСТАВЛЯВАЩИЯ ДРУЖЕСТВОТО ОРГАН (УПРАВИТЕЛ/УПРАВИТЕЛИ).
Чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ
Така ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 15.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2013 Г., ОСГТК НА ВКС