адв. д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
ВЪПРОС
Следва ли съдът при разглеждане на въпроса дали една сделка е нищожна поради нейния привиден характер да установи характера на прикритата сделка и дали същата е действителна, и ако тя е действителна, да приложи правилата й съгласно чл. 17. ал. 1 ЗЗД? Дължи ли съдът да изследва действителната обща воля на страните за сключването на прикритата сделка, нейното предназначение и развитието на правоотношенията?.
ОТГОВОР
По материалноправния въпрос е формирана трайна практика на ВКС (решение №256/30.04.2020 г. на III г. о.; решение №50004/ 01.02.2023 г. по гр. д. №1208/2022 г. на III г. о.; решение №204/21.09.2011 г. по гр. д. №1212/2010 г. на III г. о., решение №172/02.03.2010 г. по гр. д. №62/2009 г. на IV г. о.; решение №243 от 30.10.2014 г. по гр. д. №3412/2014 г. на I г. о.; решение №420/21.12.2012 г. по гр. д. №187/2012 г. на III г. о. и др.), според която по иск, с който се претендира право, произтичащо от сключен договор, ответникът, който отрича претендираното право, може да оспори иска с възражение, че сключеният договор е привиден.
Ако договорът е привиден, той е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, независимо от това дали симулацията е абсолютна или относителна.
И в двата случая страните не са обвързани от привидния договор.
Ако договорът не прикрива друго съглашение, симулацията е абсолютна и страните не са обвързани въобще.
Ако договорът прикрива друго съглашение, симулацията е относителна и ищецът може да се брани с реплика, че съществува прикрито съглашение между страните. Ако прикрито съглашение съществува и е действително, то урежда отношенията между страните съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Съдът е длъжен да изследва намерението, действителната воля на страните за сключването на договора и неговото предназначение, динамиката на правоотношенията и да съобрази всички правнорелевантни факти към момента на приключване на съдебното дирене.
Във всички случаи страните по привидната и прикритата сделка следва да са едни и същи. Когато страна по тях твърди относителна симулация, тя носи тежестта да установи действителното (скритото) правоотношение, а не просто да използва наличието на някакво абстрактно такова (неустановено в процеса), за да аргументира възражението си за привидност на явното съглашение.
Разкриването на относителната симулация и установяването на действителните отношения между страните става чрез т. нар. „обратно писмо“. Обратният документ се създава нарочно за случая и по съдържание трябва да разкрива точно вътрешните отношения между страните по привидната сделка. Той се подписва от същите страни, които участват в явната сделка, за разлика от документа с характер на начало на писмено доказателство, който има едностранен характер. Като писмен документ „обратното писмо“ трябва да има автентичен характер, т. е. да изхожда от страните, посочени в него. Ако не е подписано от една от страните „обратното писмо“ е неистинско, като средството за защита в този случай е оспорване на истинността на документа относно авторството.
Начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК е писмено волеизявление на страна по сделката, което свидетелства за факт, който не установява пряко наличието на симулативно волеизявление, а създава вероятност изразеното волеизявление да е привидно, но само по себе си това косвено доказателство не е достатъчно да докаже симулацията. При наличието на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК ответникът, който възразява, че договорът, на който е основан иска е привиден, може да ангажира свидетелски показания относно привидността, които ще са допустими. В тази хипотеза симулативността следва да е изводима по несъмнен начин от всички приети и относими доказателства по делото, а не да се основава единствено на документа по чл. 165, ал. 2 ГПК.
Вж. Решение №5/07.01.2026 по дело №3816/2024 на III ГО на ВКС