С Решение № 327 от 02.06.2026 г. на Върховния касационен съд е даден важен практически отговор по един от най-често срещаните спорове за придобивна давност между наследници: може ли наследник, който живее в имота, поддържа го и не допуска останалите наследници, да стане собственик на техните идеални части по давност. Решението е особено значимо, защото ясно разграничава обикновеното ползване на наследствен имот от действително давностно владение върху чужди наследствени дялове.
Темата има пряко значение за семейства, в които след смъртта на наследодател един от наследниците остава да живее в къщата, плаща разходи, прави ремонти или стопанисва двора. На пръв поглед подобно поведение изглежда като пълно владеене на имота. В правен смисъл обаче това невинаги е достатъчно. Българското вещно право изисква много повече, когато се твърди, че един сънаследник е придобил по давност идеалните части на другите сънаследници.
Настоящият анализ на Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“ представя решението на достъпен език, но с необходимата юридическа точност. Статията е насочена към хора, които имат спор за наследствен имот, искат да разберат как се доказва придобивна давност между наследници или търсят професионална защита при имотни дела и спорове за собственост.
Накратко: ВКС приема, че сънаследникът, който ползва общия наследствен имот, по правило е владелец само на своята идеална част и държател на чуждите идеални части. За да придобие чуждите дялове по давност, той трябва да докаже ясни, еднозначни и достигнали до знанието на останалите наследници действия, с които е отрекъл техните права. Самото живеене в имота, извършването на ремонти, поддържането на двора или твърденията пред трети лица не са достатъчни.
Какъв е казусът по делото пред ВКС
Делото е разгледано от ВКС, Гражданска колегия, Второ отделение, по реда на чл. 290 ГПК. То възниква по спор между наследници относно недвижим имот, състоящ се от поземлен имот с площ 1 947 кв. м. и построена в него еднофамилна жилищна сграда. Част от наследниците предявяват ревандикационен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, с който искат да бъде признато правото им на собственост върху съответните идеални части и ответницата да им предаде владението върху тях.
Ответницата от своя страна предявява насрещен установителен иск, като твърди, че е собственик на имота на основание наследяване и придобивна давност. Основната и теза е, че родителите и са живели в имота от началото на деветдесетте години, след което тя е продължила да го владее, поддържа и ремонтира. Според тази позиция продължителното ползване на имота, съчетано с липса на активни претенции от останалите наследници, е довело до придобиване на собствеността по давност.
Първата и въззивната инстанция приемат, че ответницата е доказала придобиване по давност. ВКС обаче отменя въззивното решение в съществената му част и уважава исковете на наследниците за техните идеални части. Това прави решението особено важно, защото показва какви са границите на придобивната давност при сънаследствена съсобственост.
Правната рамка: придобивна давност, владение и съсобственост
Придобивната давност е уредена в Закона за собствеността. По чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез непрекъснато владение в продължение на десет години. За да има придобивна давност, не е достатъчно едно лице просто да се намира в имота или да го използва. Необходимо е да упражнява фактическа власт върху имота като собственик.
Законът прави разлика между владение и държане. Владението включва два елемента. Първият е фактическата власт върху вещта. Вторият е намерението вещта да се държи като своя. Именно този втори елемент е решаващ при споровете между сънаследници. Ако един наследник живее в имота, но го прави в рамките на общата наследствена съсобственост, той не придобива автоматично дяловете на останалите.
При съсобственост всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и без да пречи на другите съсобственици. Това следва от чл. 31, ал. 1 ЗС. Затова ползването на целия имот от един наследник може да се окаже само упражняване на правото му да ползва общата вещ, а не доказателство, че той владее чуждите идеални части като свои.
| Правен въпрос | Практическо значение | Извод според ВКС |
|---|---|---|
| Живеене в наследствения имот | Често един наследник остава в къщата след смъртта на наследодателя | Само по себе си това не доказва придобивна давност върху чуждите идеални части |
| Ремонти и подобрения | Сменена дограма, ремонт на баня, поддръжка на двор или сграда | Тези действия могат да бъдат обикновена поддръжка на общата вещ |
| Недопускане на други наследници | Отказ да се даде ключ или фактическо отстраняване | Може да е начало на отричане на чуждите права, но трябва да изтече десетгодишен срок |
| Свидетелски показания за семейна уговорка | Твърдения, че наследниците са се разбрали имотът да остане за един от тях | Не са достатъчни, ако не установяват несъмнено предаване на владението и отричане на права |
Решаващият въпрос: как се доказва намерение за своене срещу сънаследници
ВКС стъпва върху трайната практика, обобщена в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС. Според тази практика, когато един съсобственик е започнал да владее своята идеална част, но държи вещта като обща, той е държател на частите на останалите съсобственици. Ако иска да придобие техните идеални части по давност, трябва да докаже промяна в намерението си.
Тази промяна се нарича interversio possessionis или преобръщане на държането във владение. Терминът означава, че лицето, което досега е държало чуждите идеални части в рамките на съсобствеността, започва да ги владее за себе си и ясно показва това на техните собственици. Не е достатъчно вътрешно убеждение. Не е достатъчно и твърдение пред съседи или познати. Необходимо е поведението да достигне до знанието на останалите наследници.
Точно тук е практическата стойност на решението. ВКС приема, че бащата на ответницата е живял в имота със знанието и съгласието на родителите си, а след това е бил владелец на собствените си идеални части и държател на чуждите. Не са доказани едностранни действия, с които той да е отрекъл правата на останалите наследници. Поради това не може да се приеме, че давността за чуждите идеални части е започнала да тече от началото на деветдесетте години.
Ключовият извод на ВКС е следният: когато наследственият имот е съсобствен, сънаследникът трябва да докаже не просто дългогодишно ползване, а недвусмислено отричане на правата на останалите наследници. Това отричане трябва да е достигнало до тяхното знание и да е последвано от изтичане на десетгодишен давностен срок.
Защо ремонтите и поддръжката не са достатъчни
Един от най важните практически моменти в решението е оценката на ремонтите и подобренията. По делото има данни за поддържане на имота, за извършване на ремонтни дейности и за фактическо обитаване. ВКС обаче подчертава, че такива действия могат да бъдат съвместими с обикновеното ползване на съсобствен имот. Един наследник може да ремонтира покрив, да подменя дограма или да поддържа двора, без това непременно да означава, че отрича правата на другите наследници.
Този извод е важен за практиката, защото много наследствени спорове се основават именно на аргумента, че този, който е поддържал имота, трябва да бъде признат за собственик. От гледна точка на справедливостта подобен аргумент често изглежда разбираем. От гледна точка на вещното право обаче поддръжката на обща вещ не е равнозначна на придобиване на чужди права. Законът допуска съсобственикът, който е направил необходими разноски, да търси съответната част от останалите съсобственици, но това е различен въпрос от придобиването по давност.
Поради това при казуси за придобиване по давност на имот трябва да се анализира не само кой е живял в имота, а дали е имало ясно противопоставяне спрямо останалите наследници. Без такова противопоставяне давностният срок не започва да тече за чуждите идеални части.
Кога започва да тече придобивната давност срещу другите наследници
В конкретния случай ВКС приема, че действия с характер на отричане на правата на останалите наследници са извършени едва през 2014 г., когато ответницата категорично е отказала да допусне лелите си в имота. Това поведение вече може да бъде разглеждано като манифестиране на намерение да се свои имотът изцяло. Проблемът за ответницата е, че исковата молба е подадена на 01.03.2021 г., тоест преди да изтекат необходимите десет години по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Следователно дори да се приеме, че през 2014 г. е започнало давностно владение върху чуждите идеални части, то не е могло да завърши с придобиване на собственост до завеждане на делото. Това е съществено, защото при придобивната давност срокът трябва да е изтекъл изцяло. Непълният срок не създава право на собственост.
Практическият извод е ясен. Ако един наследник твърди, че е придобил по давност чуждите идеални части, той трябва да посочи конкретен начален момент, от който е започнал да владее срещу останалите наследници. Този момент трябва да бъде доказан с убедителни доказателства. От него трябва да са изминали десет години на явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено владение.
Как ВКС оценява косвените доказателства
Решението е важно и по въпроса за доказването чрез косвени доказателства. ВКС приема, че пълно доказване може да бъде проведено и чрез косвени доказателства, но само ако те са несъмнено установени, достоверни и във взаимна връзка изключват всяка друга разумна възможност. При спор за собственост това изискване е особено строго, защото последицата е прехвърляне или отричане на вещни права.
В конкретния казус въззивният съд е основал изводите си на свидетелски показания за разговори и семейна уговорка, според които имотът трябвало да остане за един от наследниците, защото той се е грижил за родител. ВКС преценява, че тези показания не установяват пряко и несъмнено предаване на владение или отричане на правата на останалите наследници. Част от тях възпроизвеждат твърдения на самата страна или на нейни родители, а не лични възприятия за решаващите факти.
Така ВКС подчертава, че при наследствени имоти съдът не може да изгради извод за придобивна давност върху предположения. Трябва да има сигурна доказателствена система. Ако фактите могат да се обяснят и с обикновено ползване на съсобствен имот, а не само с намерение за своене, придобивната давност не е доказана.
Какъв е крайният резултат по делото
ВКС отменя въззивното решение в частта, с която са отхвърлени ревандикационните искове на наследниците и е уважен насрещният иск на ответницата за собственост върху 11/16 идеални части. Съдът признава, че наследниците притежават съответните идеални части от поземления имот и жилищната сграда, и осъжда ответницата да им предаде владението върху тези части.
Решението признава правата на Н. К. М. върху 1/4 идеална част, на И. А. П. върху 1/8 идеална част, на К. А. В. върху 1/8 идеална част и на Г. Г. С. върху 3/16 идеални части. Насрещният иск на ответницата е отхвърлен за 11/16 идеални части, а за друга част производството е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес или липса на надлежна пасивна процесуална легитимация.
| Процесуален въпрос | Решение на ВКС | Практическо значение |
|---|---|---|
| Ревандикационен иск по чл. 108 ЗС | Уважен е за признатите идеални части на наследниците | Собственикът може да иска признаване на правото си и предаване на владението |
| Насрещен установителен иск | Отхвърлен е за 11/16 идеални части | Не е доказано придобиване по давност на чуждите наследствени дялове |
| Давностен срок | Не е изтекъл от момента на реалното отричане на чуждите права | Десетгодишният срок трябва да бъде завършен преди предявяване на иска |
| Решение на ВКС | Не подлежи на обжалване | Правният спор е окончателно разрешен на касационно ниво |
Какво означава решението за собствениците на наследствени имоти
Решението на ВКС има силно практическо значение за всички наследници, които години наред не са ползвали наследствен имот, но не са се отказали от правата си. То показва, че мълчанието или отсъствието от имота не води автоматично до загуба на собственост. Ако друг наследник се позовава на давност, той носи тежестта да докаже всички елементи на владението срещу останалите.
От друга страна решението е важно и за наследници, които действително са стопанисвали имот дълго време, вложили са средства и са били убедени, че останалите нямат претенции. За тях изводът е, че придобивната давност трябва да бъде подготвена и доказана юридически прецизно. Необходимо е да се установи не само ползване, а ясно отричане на чуждите права и знание на останалите наследници за това отричане.
При подобни спорове е препоръчително да се потърси своевременна правна помощ от адвокат с опит във вещното и наследственото право. Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“ консултира и представлява клиенти по дела за собственост, ревандикационни искове, установителни искове, съдебни делби и спорове относно давностно владение. Повече информация за услугите в областта на наследствените спорове може да намерите на страницата за наследствено право и защита на наследници.
Какви доказателства са решаващи при спор за придобивна давност между наследници
Всяко дело зависи от конкретните факти, но решението на ВКС очертава групите доказателства, които обикновено имат значение. Съдът проверява дали има действия, адресирани към останалите наследници, от които ясно следва, че владеещият наследник вече не признава техните права. Такива действия могат да бъдат отказ за достъп, категорично заявяване на изключителна собственост, противопоставяне при опит за ползване, разпореждане с имота като едноличен собственик или други факти, които не могат да се обяснят с обикновено съсобствено ползване.
Свидетелските показания са допустими и често важни, но трябва да бъдат конкретни. Съдът прави разлика между свидетел, който лично е възприел релевантни факти, и свидетел, който само преразказва семейни разговори. Документите също могат да бъдат важни, но сами по себе си данъчните плащания, разходите за ремонт или битовите сметки рядко са достатъчни за придобиване на чужди идеални части.
| Доказателство | Обичайна тежест в процеса | Коментар |
|---|---|---|
| Отказ за достъп до имота | Висока, ако е доказан и е достигнал до наследниците | Може да маркира начало на владение срещу тях |
| Ремонти и подобрения | Ограничена самостоятелна стойност | Могат да означават поддръжка на общата вещ |
| Плащане на данъци | Помощно доказателство | Не доказва само по себе си отричане на чуждите права |
| Свидетелски показания | Зависи от конкретност и лични възприятия | Преразказ на чужди твърдения не е достатъчен |
| Писмени уведомления или нотариални покани | Висока, когато съдържанието е ясно | Могат да докажат знание на другите наследници |
Връзка с ревандикационния иск по чл. 108 ЗС
Ревандикационният иск е основен иск за защита на собствеността. Чрез него собственикът иска от съда да признае правото му на собственост и да осъди ответника да му предаде владението. При наследствена съсобственост този иск може да бъде предявен и за идеални части, когато един наследник фактически държи целия имот и не допуска останалите.
В разглежданото решение ВКС уважава именно такива искове. Това е важно напомняне, че наследникът не е лишен от защита само защото години наред не е обитавал имота. Ако правото му на собственост не е погасено чрез завършена придобивна давност в полза на друг наследник, той може да защити правата си по съдебен ред.
При нужда от защита по подобен спор е важно да се изгради процесуална стратегия още преди завеждане на делото. Тя включва проверка на наследствените квоти, анализ на нотариални актове, установяване на фактическата история на имота, преценка на свидетелите и подготовка на искова молба или отговор на иск. Подробна информация по темата може да бъде намерена и в страницата за искове за защита на собственост.
Най-важният практически урок от решението
Най важният практически урок е, че наследствените имоти не трябва да бъдат оставяни в правна неопределеност. Когато един наследник ползва имота, а другите не участват в ползването, с времето възникват конфликти, които често се решават трудно. За да се избегнат бъдещи спорове, наследниците могат да уредят отношенията си чрез доброволна делба, договор за ползване, продажба на идеални части или друго правно решение, съобразено с конкретната ситуация.
Ако спорът вече е възникнал, не бива да се разчита на предположения. В делата за придобивна давност между наследници съдът изисква точни факти, ясна хронология и убедителни доказателства. Решението на ВКС показва, че дори дългогодишно ползване на наследствен имот може да се окаже недостатъчно, ако не е доказано преобръщане на държането във владение спрямо останалите наследници.
Правна помощ при придобивна давност, наследствени имоти и спорове за собственост
Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“ предоставя правна помощ при сложни вещноправни и наследствени казуси, включително придобивна давност, ревандикационни искове, установителни искове за собственост, съдебна делба, оспорване на права върху наследствен имот и защита срещу неоснователни претенции за давностно владение. Подходът към всеки казус изисква едновременно познаване на закона, съдебната практика и доказателствените стандарти, които ВКС прилага.
Когато спорът засяга семеен или наследствен имот, правната преценка трябва да бъде направена своевременно. Забавянето може да затрудни доказването, да влоши отношенията между наследниците и да увеличи риска от неблагоприятен съдебен изход. За консултация можете да използвате страницата за контакт с Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“.
Заключение
Решение № 327 от 02.06.2026 г. на ВКС е важно за практиката, защото поставя ясна граница между ползването на наследствен имот и придобиването на чужди идеални части по давност. Съдът потвърждава, че сънаследникът не губи правата си само защото не живее в имота или не го стопанисва ежедневно. За да бъде придобита неговата идеална част по давност, трябва да има доказано, явно и недвусмислено отричане на правото му, достигнало до неговото знание, и след това да изтече пълен десетгодишен срок.
Това решение е силен ориентир както за наследници, които търсят защита на своите права, така и за лица, които твърдят придобивна давност върху наследствен имот. Във всички случаи успехът зависи от точната правна квалификация, доказателствата и правилното процесуално поведение.