ВЪПРОС
Жалбоподателят се обосновава с хипотезата по чл. 280, ал. 1,т . 1 ГПК с въпросите: съществува ли правен интерес от предявяване на иск от трето лице за нищожност на договор, когато изпълнението на договора засяга по негативен начин неговата правна сфера – противоречие с ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС; съществува ли правен интерес на ищеца, като трето лице по договор за РСМР, от предявяване на установителен иск за нищожност на този договор, когато той търси внасяне на яснота в отношенията си с възложителя и от твърденията му в исковата молба е обоснована вероятност за нарушаване на негови конкретни субективни права, вследствие на сключването и изпълнението на този договор – противоречие с т. 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 416/14.03.1962 г. по гр.д. № 248/1962 г.на ОСТК на ВКС, решение № 416 от 14.03.1962 г. по гр.д. № 248/1962 г., I г.о. на ВС; налице ли е „разумна субективна преценка“ при създадена несигурност в правното положение на ищеца при предявяване на установителен иск за нищожност на договор, обосноваваща правния интерес от предявяване на иска – противоречие с т. 1 от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС; обусловена ли е допустимостта на установителния иск за нищожност на договор за РСМР на имот, недвижима културна ценност, в светлината на правния интерес на ищеца, от възможността на ищеца да сезира със сигнал Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата за упражняване на контролните му правомощия по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „б“ и „в“ ЗКН – противоречие с т. 3 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС; за задължението на съда да тълкува по чл. 20 ЗД договорите, при какви предпоставки и как (уточнен от състава на ВКС). По този въпрос се твърди противоречие с решение № 74 от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 1698/2018 г. на II т.о. на ВКС.
В евентуалност жалбоподателят поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: съществува ли правен интерес на ищеца, като трето лице по договор за РСМР, от предявяване на установителен иск за нищожност на този договор, когато той търси внасяне на яснота в отношенията си с възложителя и от твърденията му в исковата молба е обоснована вероятност за нарушаване на негови конкретни субективни права, вследствие на сключването и изпълнението на този договор.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като касационно обжалване следва да се допусне, поради противоречие на постановеното от въззивния съд с разясненията в цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, по правен въпрос, обобщен и преформулиран служебно от касационния състав, както следва: кога е налице правен интерес на трето по договора лице да предяви иск за прогласяване на нищожността му, срещу съконтрахентите и има ли значение възможността на третото лице да брани интересите си и по друг ред.
ОТГОВОР
На така поставения въпрос, настоящият състав дава следното разрешение, при обобщаване разясненията в практиката на ВКС, вкл. и цитираната по-горе, която напълно споделя:
Интерес от искова защита е налице, когато между насрещните страни има правен спор, а това се случа при неоснователното отричане на субективно материално право, което съществува или неоснователно претендиране на субективно материално право, което не съществува, чрез спор относно фактите и/или правото (тяхното възникване, съдържание или съществуване). Без значение е дали този спор се дължи на различие в становищата относно фактите, меродавни за правоотношението, или относно тяхното правно значение. Спорът е за вече възникнало, съществуващо понастоящем, или (в определени случаи) за съществувало преди това субективно материално право. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на пресъдено нещо. Нищожният договор на общо основание не съществува за правния мир, по принцип може да се противопостави на трети лица и порокът може да бъде релевиран без срок, било чрез иск, било чрез позоваване на съществуването му, щом е налице правен (не винаги съвпадащ със житейския) интерес. Липсва правен интерес от исков процес, когато липсва правен спор, когато решението няма да се отрази върху правната сфера на ищеца и решението няма да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право. Наличието на правен интерес при заявен иск за нищожност на договор, следва да бъде преценяван от съда с оглед не само на данните по делото, а в по-широк аспект от гл.т. на поведение на ответника спрямо правата на собственост на ищеца и в контекста на чл. 6 ГПК, в смисъл , че страната сама има право да определи предмета на делото и обема на търсената защита и съдействие. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и, чрез които, всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. Всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е допустим процесуален способ за предявяване нищожност на договор и релевиране на последиците на този вид начална недействителност. Само поради това, че на разположение на ищеца има осъдителен иск, не следва да се изключва правният интерес от искова защита чрез установителен иск, още повече, когато последният е за нищожност на сделка.
Даденото разрешение от въззивната инстанция противоречи на така даденото от състава на ВКС разяснение.
В допълнение, Пловдивският апелативен съд неправилно е определил действието на процесния договор за изработка, като не е съобразил, че се касае за договор относно съсобствена на ищцата и възложителите по договора вещ. Изпълнението неминуемо ще се отрази върху вещ, притежавана от ищцата и може да я промени или измени по начин, който е противен на нейната воля, или дори да я унищожи или увреди. Във всички случаи, последиците от договора за изработка са за всички съсобственици, като отношенията между тях се уреждат по правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС при обикновената съсобственост и чл. 41 ЗС относно общите части при етажната собственост. Казаното означава, че ищцата ще дължи на другите съсобственици сума, съответна на нейния дял в съсобствеността, заплатена на изпълнителите по договор, който тя не одобрява, но и който се твърди да е нищожен. Необоснован и противен на материалния закон е изводът на въззивния съд, че насрещни претенции на възложителите по договора, основани на чл. 61, ал. 2 и чл. 59 ЗЗД към ищцата за припадащата й се част от направените разходи, произтичал от закона, а не от договора. Законовите разпоредби се прилагат, когато са осъществени елементите от фактическия им състав, така че първо трябва да има извършено от част от съсобствениците плащане по силата на договора за изработка с трето лица, за да могат те да търсят възстановяване на суми от ищцата, а когато плащането е извършено по нищожен договор, защото изпълнението е противно на законова разпоредба, не е налице разместване на имуществени блага, които да ангажират отговорността на ищцата спрямо съсобствениците – възложители.
На следващо място, ако с договора за изработка са нарушени разпоредби на Закона за културно наследство, ищцата, като съсобственик, ще е евентуално отговорна или поне въвлечена в процедури и действия, за възстановяване на старо положение, което освен всичко друго, минимум ще затрудни упражняването в пълен обем на правото й на собственост върху имота.
Не е нужно съдебното решение да формира изпълнителна сила, даваща право на ищцата да иска принудително изпълнение на потвърденото притезание, за да има тя правен интерес от потърсената искова защита. Ищецът е „господар на процеса“ и от неговата воля зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право при възникналото оспорване с насрещната страна. Следва да се посочи, че избраният в случая иск дава реално най-всеобхватна защита за всички възможни допълнителни спорове между ищцата и съсобствениците – възложители по договора, възникнали във връзка със спора им относно това как да изглеждат и да се ремонтират покрива и фасадата на сградата и по-общо управлението на същата от съсобствениците. Административните мерки, предложени от съда като такива, удовлетворяващи в по-голям обем интересите на ищцата, засегнати от спорния договор, са частично, изолирано и временно решение, при това, без да дават окончателно приключване на спора със сила на пресъдено нещо. Отново следва да се подчертае, че дори и да не се касае за финансова ангажиране на ищцата чрез договора, сключен от ответниците – съсобственици, несъмнено правото й на собственост се явява засегнато от угрозата да бъде изменена, увредена или унищожена изцяло или отчасти нейната вещ, евентуално използването й да бъде затруднено от евентуални административни забрани и процедури.
Така Определение № 3339/25.06.2025 г. по ч.гр.д. № 4898/2024 г. на ВКС