ВЪПРОС
Следва ли изявлението на кредитора за даване на допълнителен „подходящ“ срок, поискан от длъжника, за изпълнение на забавени СМР по ненаименуван договор, съчетаващ елементи на договор за учредяване на вещно право на строеж и на договор за изработка, да бъде тълкувано като такова по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, доколкото последната норма е възпроизведена в текста на изявлението, или е приложимо правилото на чл. 20 ЗЗД, според което трябва да се търси действителната обща воля на страните, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?
ОТГОВОР
По този правен въпрос е формирана трайна практика на ВКС, обективирана в решение № 288 от 28.02.2020 г. по гр. д. № 134/2019 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 77 от 12.10.2020 г. по гр. д. № 4227/2019 г. на ВКС, II г.о.; решение № 133 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 3595/2019 г. на ВКС, III г.о. и др.. Според последната, при спор относно точния смисъл на договора и негови клаузи, съдът ги тълкува според правилото на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. Съдът извършва тълкуването, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му. По същия начин следва да се тълкува наличието или не на воля на изправната страна по двустранен договор да го развали по смисъла на чл. 87, ал. 1 или ал. 3 ЗЗД. Във всеки конкретен случай, според конкретните обстоятелства, следва да се преценява наличието или липсата на волеизявление за разваляне на договора и настъпването или не на неговите правни последици. Следва да се съобразява действителната обща воля на страните в контекста на целта на договора и неговото специфично съдържание, както и интереса на кредитора да запази съществуваща договорната връзка и да получи реално изпълнение на вземането си, макар и забавено. За настъпването на правните последици на развалянето по чл. 87 ЗЗД е от значение и дали въпреки отправено волеизявление по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, кредиторът е приложил на практика последиците на развалянето или се е отказал от тях, доколкото това е негово субективно право, което може да бъде реализирано, но може и да не бъде реализирано. В последната хипотеза по своя воля, кредиторът, със съгласието на длъжника, е предпочел реалното изпълнение пред развалянето на договора, и тази кредиторова воля не може да не бъде зачетена.
Така Решение № 47/25.01.2024 г. по гр.д. № 3776/2022 г. на III ГО на ВКС