Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
Отговаряйки на въпроса дали знанието на малолетно лице има правна сила при сключването на договор от такова лице и чия воля и знание се взема предвид – неговата или на законния му представител, ВКС взема предвид правилата на чл. 1 и чл. 3 от Закона за лицата и семейството – всяко лице е правоспособно от момента на раждането си, но до навършването на 14 годишна възраст лицето е малолетно и недееспособно – в този период по силата на чл. 3, ал. 2 ЗЛС вместо него и от негово име действат законните му представители. Тези законови постановки отричат в договор, по който малолетното лице е страна, да се съдържа негова воля; макар в такъв договор мололетният да е страна, негова воля не се съдържа, а се съдържа воля единствено на законния му представител, който не е страна по договора. При презумпцията за знание по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД (отнасяща се за третото лице – приобретател по договора), след като волята на малолетния приобретател по силата на закона е заместена от воля на законния му представител, определящо е знанието/незнанието на законния представител за увреждащия характер на договора. ВКС сочи, че приемане на противното би означавало допускане на неравнопоставеност между дееспособните и недееспособните правни субекти, което основният закон не позволява.
Необходимата за възникване, изменение или погасяване на права в правната сфера на правния субект воля, когато той е недееспособен, се изявява от законния му представител. Когато знанието на определени обстоятелства към момента на волеизявлението има правно значение, знанието на недееспособния е ирелевантно, а правно значение има само знанието на законния му представител за съответните обстоятелства. В случаите, в които от значение за действителността на сделката е знанието на приобретателя, който е недееспособен, се преценява знанието на лицето, действало вместо него.
Вж. Р. № 195 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 622/2020 г. на IV г.о. на ВКС