Ключови думи: адвокат от Пловдив, адвокатска кантора в Пловдив, имот, съсобственици, съпрузи, СИО, трето лице, Тълкувателно решение № 4 от 14.04.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСГК на ВКС.
ВЪПРОС
При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена.
ОТГОВОР
С Постановление № 5/1972 г., т. 4, на Пленума на Върховния съд е прието, че построената по време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Този извод е мотивиран с императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от 1968 г., съгласно която придобитите от съпрузите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, като е посочено, че тази разпоредба представлява „друг начин, определен в закона“ по смисъла на чл. 55 ЗС за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ и установява „друго“ по смисъла на чл. 92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение по време на брака.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от 1968 г. е аналогична на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) и на чл. 21, ал. 1 от действащия СК от 2009 г., поради което даденото в т. 4 на ППВС № 5/1972 г. тълкуване се прилага и към настоящия момент в практиката на съдилищата.
Това разрешение следва да намери приложение и в случаите, при които единият съпруг е бил собственик на идеална част от поземления имот. Построеното в такъв имот се придобива от неговите собственици, като частта от него, съответстваща на правата на съсобственика, който е бил в брак по време на построяването на сградата, се придобива в режим на съпружеска имуществена общност, когато е приложим режимът по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК.
Действащият Семеен кодекс от 2009 г. урежда три режима на имуществени отношения между съпрузите, между които те могат да избират – законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Лични са вещните права, придобити преди брака; придобитите по време на брака по наследство и по дарение; придобити по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс; които служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или занаят; придобити от съпруг – едноличен търговец за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие (чл. 22 СК). Хипотезата на придобиване на право на собственост върху построеното по време на брака в недвижим имот, който единият съпруг притежава в съсобственост с трети лица, не попада в изключенията, предвидени в чл. 22, ал. 1 от сега действащия СК.
Съпружеската имуществена общност е особен вид съсобственост, която за разлика от обикновената съсобственост, уредена в чл. 30 и сл. от Закона за собствеността, при която всеки съсобственик притежава идеална част от съсобствената вещ, е бездялова. За нейното възникване е необходимо придобилият вещното право /право на собственост или ограничени вещни права – право на ползване, право на строеж, респ. на пристрояване или надстрояване/, да има качеството „съпруг“ и това да е станало по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното и може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството (чл. 21, ал. 2 и ал. 3 СК).
Всеки съсобственик има право да упражнява своите собственически правомощия съобразно притежаваната идеална част от общия имот, включително и да строи в него. Учредяването на право на строеж (чл. 63 ЗС) в съсобствен поземлен имот в полза на някой от съсобствениците има за цел да избегне действието на приращението за построената сграда по отношение на другите съсобственици и така построилият сградата съсобственик да стане неин изключителен собственик. В противен случай построеното в имота по силата на чл. 92 ЗС ще стане обща собственост на собствениците на земята и всеки съсобственик ще придобие идеална част от сградата, съответстваща на неговите права върху терена. Липсата на акт за надлежно учредяване право на строеж в полза на съпруга-съсобственик, води до придобиване на идеална част от сградата от третото лице съсобственик, съответна на частта му от поземления имот. При извършен строеж от съпрузи, спрямо които се прилага режимът на съпружеската имуществена общност, в съсобствен между единия съпруг и трето лице поземлен имот, без наличие на учредено право на строеж, и когато другият съпруг е участвал пряко или косвено в строителството, са налице всички предпоставки за включване на построеното в съпружеската имуществена общност. В този случай е налице конкуренция на права относно построената сграда в съсобствения имот, основаващи се на различни правни норми. От една страна липсата на учредено право на строеж в полза на съпруга-съсобственик води до прилагане принципа на приращението по чл. 92 ЗС по отношение на третото лице-съсобственик на поземления имот и то има право да придобие идеална част от построената сграда, а от друга страна съпругът, в качеството му на съсобственик на имота, има право да придобие идеална част от построената сграда в рамките на неговите права върху терена, която ще се включи в съпружеската имуществена общност, ако строителството е осъществено с участието на другия съпруг. Това придобиване поражда автоматично действие до размера на придобитото възмездно от съпруга-съсобственик вещно право и за другия съпруг по силата на закона – чл. 21, ал. 1 СК, тъй като в отношенията между съсобствениците е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС, но в отношенията между съпрузите действат нормите на Семейния кодекс. След като в режим на съпружеска общност може да се притежава изцяло право на собственост върху вещ, то тогава може да се притежава и идеална част от такава вещ. В този случай ще възникне бездялова съсобственост върху идеална част от построената сграда, без да се изключва правото на собственост на третото лице върху съответна на неговите права идеална част от построения обект. Единствено в случаите, при които са построени обекти с обслужващо предназначение, които нямат качеството на самостоятелни обекти на правото на собственост, тези обекти ще станат съсобствени на съпруга, който притежава идеални части от поземления имот, и на третото лице – съсобственик на имота по силата на чл. 92 ЗС.
Когато в отношенията между съпрузите се прилага режимът на разделност, частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга върху поземления имот, ще е негова лична собственост. Ако се прилага договорен режим, принадлежността на правото на собственост върху придобитото имущество ще зависи от уговореното в брачния договор.
ПРИ ИЗВЪРШЕН СТРОЕЖ ОТ СЪПРУЗИ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА ИМ, БЕЗ УЧРЕДЕНО ПРАВО НА СТРОЕЖ, В ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, СЪСОБСТВЕН МЕЖДУ ЕДИНИЯ СЪПРУГ И ТРЕТО ЛИЦЕ, ЧАСТТА ОТ ПОСТРОЕНОТО, СЪОТВЕТСТВАЩА НА ПРАВАТА НА СЪПРУГА ОТ СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ТЕРЕНА, СЕ ПРИДОБИВА В РЕЖИМ НА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ, АКО В ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ Е ПРИЛОЖИМ РЕЖИМЪТ ПО ЧЛ. 18, АЛ. 1, Т. 1 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС.
Чл. 18, ал. 1, т. 1 СК
Чл. 21, ал. 1 СК
Чл. 92 ЗС
Така Тълкувателно решение № 4 от 14.04.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСГК на ВКС