ВЪПРОС
При иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ГПК подлежи ли на отмяна договора за дарение, ако надареното лице не разполага със средства за издръжка?
ОТГОВОР
В част от съдебните решение, както и във въззивното решение, се приема, че надарения дължи признателност и отговаря за поисканата му от изпадналия в трайна нужда от издръжка дарител до размера на подареното, което е в имуществото му. Задължението за издръжка в тези случаи се добавя от закона, затова недаването й от надарения във всички случаи е непризнателност към дарителя, изпаднал в нужда от издръжка, и предпоставя отмяна на дарението и връщане на подареното в патримониума на дарителя, с цел удовлетворяване на нуждата му.
В друга част съдебни решения се приема, че при трайна нужда на дарителя от издръжка и поискана такава при иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД от значение е възможността на надарения да я дава, като тя се съпоставя с нуждата на дарителя, така, че надарения да не изпадне в по-неизгодно материално положение от надарения. Искът по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД се уважава когато надареният не дава на дарителя издръжката, която има възможност да даде.
Съдът в настоящия състав на основание чл. 291, ал. 1, т. 1 ЗЗД намира за правилна практиката, която приема, че надарения е длъжен да дава поискана му от дарителя издръжка, от която последния се нуждае. Задължението произтича от закона – чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, при наличие на нужда от издръжка. Издръжката се дължи докато трае нуждата на дарителя и до размера на подареното. До този размер дареният има възможност да я дава, тъй като той притежава подареното. Възможността му да я отделя от другите си доходи е без значение. Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД въздига моралното задължение надареният да бъде признателен за направеното му дарение, при наличие на законовите предпоставки, в правно задължение и санкционира непризнателността с отмяна на дарението.
При този отговор на поставения въпрос, по жалба на Т. Е. М., съдът в настоящия състав намира следното:
За да остави в сила решението на първата инстанция, с което иска по чл. 227, ал. 1, б „в“ ЗЗД е уважен въззивният съд е приел, че дарителя се нуждае от издръжка, че е налице непризнателност от страна на надарения, тъй като не предоставя сумата необходима да допълване издръжката на дарителя, негов дядо. Приел е, че ищецът е поканил надареният на 29.10.2007 г. да му предоставя издръжката от която се нуждае, последният с пощенски запис от 13.05.2008 г. изпратил на дарителя сумата 10 лв. Обстоятелството, че надареният не разполага със средства /видно от представената служебна бележка, издадена от затвора в гр. П., където изтърпява наказание лишаване от свобода, получава месечно възнаграждение в размер на 110 лв./ не може да обоснове извод за обективна невъзможност за изпълнение и до освобождаване от отговорност да предоставя необходимите на неговия дарител средства.
От данните по делото е видно, че дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка. Същият е възрастен човек- роден 1929 г., през 2007 г. претърпял преднолатерален миокарден инфаркт, трудно подвижен, изпитва хронични болки в коленете, затруднения при излизане от дома, нарушен сън, има нужда от чужда помощ, поради невъзможността му да се самообслужва сам в ежедневието. Установено е от приетата по делото медицинска експертиза, че с оглед здравословното му състояние стойността на медикаментите за лечение възлиза на 62.95 лв. месечно, които трябва да взема в продължение на години. Установено е също така, от заключението на вещото лице В. Г., че стойността на сумата необходима за заплащане за чужда помощ, поради невъзможността на дарителя да се обслужва в ежедневието възлиза на 260 лв. месечно. Размерът на месечния доход от получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 205.16 лв. С нотариална покана връчена на 29.10.2007 г. дарителят е уведомил надарения за състоянието си и е поискал да му окаже финансова помощ, която е оценил на 450 лв. Установено е също така, че надарения се намира в затвора в гр. П., където получава трудово възнаграждение в размер на 110 лв. Безспорно е, че дареният не е давал поисканата издръжка, извън сумата от 10 лв., изпратена с пощенски запис на 13.05.2008 г., от която дарителят се е нуждаел.
При тези данни правилно въззивният съд е приел, че дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка. От събраните по делото доказателства, включително и чрез експертизи е доказано здравословното състояние на дарителя, изискващо продължително лечение, както и необходимостта от чужда помощ в ежедневието и бита на същия, което изисква допълнителни средства за заплащане на тази услуга. Недаването от дарения на издръжката, от която дарителя се е нуждаел в границите на подареното, е израз на непризнателност според възприетото тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, предпоставяща отмяна на дарението при наличие на посочените в разпоредбата предпоставки за уважаване на иска. Развитите оплаквания от касатора за невъзможността му да дава исканата издръжка, поради това, че не разполага с парични средства за плащането й, не сочи на обективна, освобождаваща го невъзможност да я дава – чл. 81, ал. 2 ЗЗД.
Така РЕШЕНИЕ № 501 ОТ 29.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 500/2009 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС