
Забележка: Настоящата публикация е селекция на съдебна практика на ВКС, подбрана по преценка на адв. Ивайло Василев. Тя не изчерпва всички съдебни актове. Поставен е акцент само върху основанието за отмяна по чл. 227, ал. 1, б. В ЗЗД – отмяна на дарение, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 21.10.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСГК НА ВКС
Налице ли е непризнателност, ако дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка поради липса на достатъчно средства да издържа себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, или непризнателност е налице независимо от материалните възможности на дарения, докато разполага с дареното до неговото изчерпване?
С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема /чл. 225, ал. 1 ЗЗД/.
Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Видно от основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД /умишлено убийство или опит за убийство на дарителя, неговия съпруг или негово дете, или съучастие в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; при набедяване на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, както и при отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае/, правото на дарителя да иска тази отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност – в различни форми и с различен интензитет.
Поради това и самата отмяна на дарението е санкция за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са -трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.
Систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението. Не е справедливо да се приравнят по последици случаите на убийство и опит за убийство на дарителя, съответно набедяване в тежко престъпление, на случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на своите близки/най-често ненавършили пълнолетие деца/, на които дължи издръжка по закон. Именно в такива случаи е неоправдано от гледна точка на справедливостта дареният да бъде изправен пред моралния избор да предпочете интереса на своя дарител пред интереса на своите ненавършили пълнолетие деца, пред какъвто избор би се изправил, ако дарителят има нужда и иска издръжка, а дареният няма обективна възможност да я осигури, освен ако пренебрегне интересите на своите низходящи. Ако се приеме, че и в такива случаи дареният дължи издръжка на своя дарител, неминуемо ще се стигне до нарушаване на правната симетрия, а именно хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД да се приравни по последици на несравнимо по-тежките форми на непризнателност, уредени в първите две хипотези на чл. 227, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ ЗЗД.
В разглеждания случай се касае за обективна невъзможност за престиране, а не за виновно неизпълнение, каквото би било налице при недаване на издръжка при възможност за предоставянето й.
Следователно, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде. В този аспект не би било морално оправдано поведението на дарения, ако той е имал висок жизнен стандарт към момента на дарението, осигурявал е и на своите близки също такъв начин на живот, а впоследствие при възникнала за дарителя нужда от издръжка да използва оправданието, че ако я даде, то това ще намали този му стандарт на живот. Признателността изисква дареният да намали собствения си стандарт на живот в случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но до нивото на минималните лични и обичайни нужди на дарения и лицата, на които той дължи издръжка по закон. Това е така, тъй като самото дарение се извършва, за да се облагодетелства дареният и да се увеличи имуществото му. Ако възможностите на дарения да отделя издръжка от доходите си са без значение, тъй като той притежава подареното, това би влязло в противоречие със самата същност на договора за дарение като безвъзмезден акт, по силата на който дарителят веднага и неотменимо предоставя в собственост на дарения подареното. В тази връзка отмяната на дарението от една страна е възможност за дарителя да получи средства, от които той се нуждае, но от друга страна е санкция за непризнателността на дарения и като такава тя следва да се прилага стриктно и то само за силно укоримо негово поведение.
Затова обективна невъзможност за изпълнение няма да има, когато дареният е в състояние да задоволи собствените си нужди и тези на лицата, към които е задължен по закон с останалите си доходи и имущество, или с тези, които би могъл да реализира, ако положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността. При подобни обстоятелства отказването на издръжка ще бъде проява на непризнателност.
В дълбоката си същност поставеният правен въпрос е свързан с разграничението между морала и правото по отношение на категорията „непризнателност“ в отношенията дарител-дарен. И тук не става въпрос за спора дали задължението за издръжка е правно или морално. В случая моралният въпрос се повдига, за да се защити дарителят, който е в трайна нужда и следва да му се осигури издръжка. Но сходен морален въпрос стои и с оглед интереса на дарения. Приеме ли се, че е налице непризнателност от страна на дарения, който не дава издръжка на дарителя поради лошото си финансово състояние, ще бъде скъсана нравствената нишка, с която договорът за дарение винаги се е свързвал с потребностите на обществото. Този извод произтича и от общия принцип за равнопоставеност на страните като морално-етичните норми на живот биха важали с еднаква сила и за двете страни по договора и преценката би се свеждала не само до това дали дарителят няма да бъде поставен в положение на рисково оцеляване, поради нужда от средства за издръжка, но и дали при задължаването на дарения с даване на издръжка не би се стигнало до поставяне на последния и неговите близки в същото положение. Резултатите, които ще се получат, ще са винаги под заплахата да бъдат несправедливи. И с договора за дарение проявата на щедрост ще отстъпи на пресметливостта, с която дарителят ще се застрахова срещу бъдещо обедняване и възможност във всички случаи да промени първоначално заявеното си намерение. Освен това ако дарителят е имал опасения, че ще бъде свръх затруднен в бъдеще да се издържа сам, той е имал възможност да използва друг вид договор – да прехвърли имуществото срещу задължение за издръжка и гледане, а не чрез дарение.
Действително, възможно е неочаквано да възникне остра нужда на дарителя от издръжка с траен характер. Тогава обаче следва да се преценяват и възможностите на дарения. Противното би създало възможност за последваща промяна на волята на дарителя, изразена в дарствения акт и на практика дарението да се трансформира впоследствие в прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка до размера на стойността на подареното.
С оглед на изложеното, право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, от която той трайно се нуждае и за което дареният има материална възможност, освен в случаите, при които поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя.
В заключение, основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД поради непризнателност е налице само тогава, когато дареният необосновано откаже да даде на дарителя поисканата издръжка, от която последният трайно се нуждае, но предвид характера на обсъжданата материя, свързана с множество морални елементи, следва да се подчертае, че съдебното разглеждане се състои в цялостна и конкретна преценка на всички обстоятелства във всеки отделен случай.
ПРИ ИСК ЗА ОТМЯНА НА ДАРЕНИЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 227, АЛ. 1, Б. „В“ ЗЗД НЕ Е НАЛИЦЕ ПРОЯВА НА НЕПРИЗНАТЕЛНОСТ, КОГАТО ДАРЕНИЯТ НЕ ПРЕДОСТАВИ ПОИСКАНАТА ОТ ДАРИТЕЛЯ ИЗДРЪЖКА, ОТ КОЯТО ТОЙ ТРАЙНО СЕ НУЖДАЕ, АКО ПОРАДИ ЛИПСА НА ДОСТАТЪЧНО СРЕДСТВА, С ДАВАНЕТО НА ИЗДРЪЖКА НА ДАРИТЕЛЯ, ДАРЕНИЯТ БИ ПОСТАВИЛ СЕБЕ СИ И ЛИЦАТА, КОИТО Е ДЛЪЖЕН ДА ИЗДЪРЖА ПО ЗАКОН, В ПО-ЛОШО ПОЛОЖЕНИЕ ОТ ТОВА НА ДАРИТЕЛЯ.
РЕШЕНИЕ № 186 ОТ 25.10.2017 Г. ПО ГР. Д. № 5147/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
Към кой момент се определя нуждата на дарителя от издръжка? Може ли едногодишния срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД да изтече, докато съществува нуждата от издръжка, независимо от други, предходни искания?
По естеството си въпросът се свежда до тълкуване на правната норма на чл. 227, ал. 3 ЗЗД, съгласно която „Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичане на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това“.
Формално тълкувана правната норма би довела до извод, че срокът по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече от момента, в който дарителят приема, че може да иска отмяна на дарението. За да може да бъде установен със сигурност началният момент на срока по посочената правна норма, трябва да са налице категорични данни, че надареният знае за тази воля на дарителя. Противното означава, че дарителят има само намерение да осъществи провеждането на съдебно производство по иск с правно основание чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Знанието на надарения за намеренията на дарителя и волеизявлението му фиксира момента, от който двете страни по дарението са в равнопоставено положение в един бъдещ процес по неговата отмяна. Поради това съдебната практика приема за покана и директното предявяване на иска по чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Когато е налице покана, преди предявяване на иска, преклузивният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече от получаването й или узнаването й от надарения.
РЕШЕНИЕ № 145 ОТ 01.11.2017 Г. ПО ГР. Д. № 786/2017 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС
Как се определя нуждата от даване на издръжка по чл. 227 ЗЗД?
По поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е налице установена задължителна съдебна практика, която се споделя от настоящия състав и според която нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му /р. № 473-2012-ІV ГО/. Съдът следва да вземе предвид и обстоятелството дали доходите на дарителя са по- ниски от определения от държавата размер на линията на бедност /р. № 432-2014-ІV ГО/.
РЕШЕНИЕ № 432 ОТ 22.01.2014 Г. ПО ГР. Д. № 3321/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
Трябва ли при конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка да се вземе предвид и безспорно установеното обстоятелство, че единственият доход на дарителката е значително по-нисък от определения от държавата размер на линията на бедност?
Договорът за дарение е безвъзмезден. Когато обаче са налице възникнала след сключването му нужда на дарителя от издръжка и потърсена от него помощ от надарения, последният е длъжен да окаже исканата помощ. Виновното неизпълнение на това задължение води до възможност за отмяна на дарението. По този начин изпадналият в нужда от издръжка дарител възвръща имота в патримониума си и може да задоволи възникналата своя трайна нужда от средства за живот. Д. трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност.
РЕШЕНИЕ № 110 ОТ 17.05.2021 Г. ПО ГР. Д. № 3279/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
Налице ли е проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя?
По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване е дадено разрешение в практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 36/18.02.2014 г. по гр. д. № 3459/2013 г., ІІІ г.о. и обобщена в ТР № 1/21.10.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГК, с които се приема, че при иск за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издръжка по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма, равностойна на останалите основания за отмяна на дарението по чл. 227 ЗЗД, за да се признае на дарителя правото да отмени дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде.
Временното затруднение на дарителя да посрещне разходите си поради допълнително поети задължения с договора за потребителски заем и договора за кредит (за закупуване на ново жилище), не e основание за отмяна на дарението поради изпадането му в трайна нужда и неоснователен отказ на надарената да предостави исканата издръжка.
РЕШЕНИЕ № 894 ОТ 19.02.2010 Г. ПО ГР. Д. № 3132/2008 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
Дължат ли издръжка на дарителя наследниците на надареното лице, респ.налице ли е основание за отмяна на дарението при недаване на такава?
В решение № 407/26.07.2004 г. и № 549/27.05.1997 г. на ВКС, ІІ г. о. е прието, че дарението подлежи на отмяна, ако след смъртта на надарения неговите наследници откажат да предоставят на дарителя необходимата му издръжка.
В обжалваното въззивно решение е прието, че ответниците нямат качеството на надарени лица по сключения договор за дарение между ищцата и наследодателят им, тъй като са придобили ид. части от имота на друго правно основание. При проява на неблагодарност и непризнателност от тяхна страна, изразяваща се в недаване на издръжка в полза на дарителя, дарението не може да бъде отменено.
Дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви задължения да издържа или да помага /гледа/ дарителя си, т.е с осъществяването на дарствения акт не възниква автоматично задължение за надарения. За да възникне това задължение е необходимо да са настъпили нови факти извън правопораждащия, сочещи, че дарителят е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от дарения. Именно от този момент моралното задължение на дарения се трансформира в правно и неговото неизпълнение е скрепено със санкция – отмяна на дарението. Режимът по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е базиран на виновно отменително основание – непризнателност, изразяваща се в отказ на дареният да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае. Отказът на дарения да даде издръжка следва да бъде положително установен, като се изяснят всички обстоятелства, които са във връзка с него. Докато дарителят не поиска издръжка от надареното лице, макар трайно и за продължителен период от време да се е нуждаел от такава, то задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не представлява основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Когато иска за отмяна на дарението, поради недаване на издръжка, е предявен срещу наследниците на надареното лице, необходимо е да се установи, че това задължение е възникнало, докато надареният е бил жив. Виновното неизпълнение на това задължение е израз на непризнателност от страна на дарения и е основание за отмяна на дарението. При смърт на дарения, наследниците встъпват в правата и задълженията му и следва да отговарят по иска за отмяна на дарението. Ако обаче такова задължение не е възникнало за техния наследодател, то те не са носители на правното задължение за издръжка и отказът им да дават издръжка на дарителя на техния наследодател не е проява на непризнателност.
РЕШЕНИЕ № 201 ОТ 28.06.2011 Г. ПО ГР. Д. № 909/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС
Задължението на дарения да дава издръжка на дарителите става ли задължение на неговите наследници по силата на наследствено правоприемство и трансформира ли се то от морално в правно задължение при наличието на дадени предпоставки затова?
По поставения материалноправен въпрос е постановена задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 и сл. ГПК, с която е даден еднозначен отговор на този въпрос. Така в решение № 894 от 19.02.2010 г. по гр. д. № 3132/2008 г. на Първо гражданско отделение на ВКС, решение № 1031 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 4849/2008 г. на Първо гражданско отделение на ВКС и решение № 96 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 352/2010 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС, е прието, че наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя по договора за дарение само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения приживе, когато моралното задължение за даване на издръжка се е трансформирало в правно такова. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Неизпълнението на трансформираното задължение е предмет на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарението като правна последица при основателността му. Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения. Следователно, наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди неговата смърт. Ако издръжката е поискана от наследниците на надарения след неговата смърт, не може да се счете, че недаването на такава е проява на непризнателност, защото те нямат моралното задължение да са признателни на дарителя за дарението, направено на техния праводател, а към момента на откриване на наследството праводателят им не е имал правното задължение да дава издръжка на дарителя, за да може трансформираното задължение да е преминало към тях.
РЕШЕНИЕ № 473 ОТ 20.01.2012 Г. ПО ГР. Д. № 263/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
Към кой момент и как се установява нуждата от издръжка на дарителя по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД?
Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото.
Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Силата на присъдено се формира към датата на устните състезания пред въззивната инстанция при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), съответно към датата на приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г. Поради това, съдът в съответствие с чл. 188, ал. 3 ГПК от 1952 г., (отм.) /чл. 235, ал. 3 ГПК от 2007 г./ е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право.
В заключение, важно е дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните състезания, съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция.
Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, л. „в“ ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди.
За целта е необходимо да се установи какъв е размера на средномесечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н.
Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество.
Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му.
РЕШЕНИЕ № 293 ОТ 14.07.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1302/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
Към кой момент се определя нуждата на дарителя от издръжка и искането за плащане на суми, нужни на дарителя за закупуване на лекарства представлява ли такова за издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД – с оглед точното приложение на закона? Дали исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД има ли ефекта на покана от дарителя /ищец/ към надарения /ответник/ за даване на издръжка?
По въпроса към кой момент се преценява нуждата от издръжка на надарения:
Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото /устните състезания пред въззивната инстанция при действието на ГПК от 1952 г. и приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г./.
Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. По така предявения иск ще се формира сила на пресъдено нещо към датата на устните състезания пред въззивната инстанция, съответно към датата на приключване на съдебното дирене. Поради това, съдът в съответствие с чл. 188, ал. 3 ГПК от 1952 г., отм. /чл. 235, ал. 3 ГПК от 2007 г./ е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право.
По въпроса искането за плащане на суми, нужни на дарителя за закупуване на лекарства представлява ли такова за издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД следва да се отговори утвърдително.
Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява в недостиг на парични средства за покриване на най-разнородни потребности – например за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр. Тя може да е още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Искането на дарителя към надарения за помощ при покриване на всички или част от потребностите, за които не разполага с финансови средства или има нужда от гледане, по съществото си е искане за даване на издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
На поставения правен въпрос дали исковата молба има и характер на покана до ответника за даване на издръжка, въззивният съд е отговорил отрицателно, като е приел в решението си, че такова искане липсва. Обратното е постановено в решение № 222 от 10.07.2000 г. на ІІ ГО ВКС, което становище настоящият състав намира за правилно.
В съдържанието на исковата молба се съдържа твърдение че дарителят има нужда от издръжка, която не може сам да удовлетвори. Молбата е връчена на ответника с оглед качеството му на надарен по договора, чиято отмяна се желае. Осъществен е факт с правно значение в хода на висящ исков процес, който, както стана ясно и в отговора по първия разгледан от състава на Върховния касационен съд въпрос, съдът е длъжен да вземе предвид по силата на чл. 188, ал. 3 ГПК от 1952 г. /чл. 235, ал. 3 ГПК от 2007 г./.
РЕШЕНИЕ № 194 ОТ 02.10.2013 Г. ПО ГР. Д. № 130/2013 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС
В каква форма трябва да е отправена поканата по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ГПК, трябва ли да е посочена точно определена сума за издръжка, може ли искането за издръжка да се отправи устно и представлява ли покана за даване на издръжка исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ГПК?
Съдебната практика трайно приема, че дарението не създава за дарения задължение да издържа или да помага на дарителя. Такова задължение възниква само, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка /решение № 222/2000 г. ІІ г. о. ВКС/. Искането на издръжка /покана/ не е формален акт. Нуждаещият се дарител може да поиска издръжка от надарения и устно. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика решение № 435 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1370/2010 г. ІV г. о. ВКС. Не е необходимо поканата за даване на издръжка да съдържа искане за точно определена парична сума. С оглед нуждите на дарителя издръжката може да бъде и в натура. Исковата молба има значението на покана във всички случаи, когато длъжникът изпада в забава след покана от кредитора, но такава не е била отправена преди това. Както по отношение на нуждата от издръжка, така и относно искането за даване на издръжка, съдът е длъжен да вземе предвид и настъпилите до датата на приключване на съдебното дирене факти – чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПКрешение № 473 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г. ІV г.о. ВКС за уеднаквена съдебната практика по въпроса към кой момент и как се установява нуждата от издръжка на дарителя.
РЕШЕНИЕ № 147 ОТ 01.08.2013 Г. ПО ГР. Д. № 805/2012 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
Обратното действие на уважения иск за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1 ЗЗД произвежда ли действие и за третите лица, придобили вещни права върху предмета на договора за дарение след вписване на исковата молба? Допустимо ли е при десезиране на съда от предявения иск и същевременно признаване на насрещно предявената претенция, решаващият орган да предостави права в делбения имот на съделител и да му определи дял?
При отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 2 ЗЗД, подареното имущество се връща в патримониума на дарителя. Когато дарението е отменено след като с имота е извършено разпореждане от дарения преди вписване на исковата молба, приобретателите запазват собствеността на имота и дарителят следва да бъде възмезден с неговата парична равностойност – чл. 227, ал. 5 ЗЗД. Ако в течение на производството по иска за отмяна на дарението дарителят почине, по общото правило на чл. 227 ГПК, делото следва да продължи в лицето на правоприемниците, всеки от които встъпва в процеса за своята идеална част, придобита по силата на наследственото правоприемство. Ако някой от наследниците се откаже от иска, за неговата идеална част се запазват правата на дарения, респективно на лицата, в полза на които той се е разпоредил след дарението. При отмяната на дарение по отношение на един или част от наследниците, те встъпват в правата на дарителя само за своята идеална част. Когато след дарението на идеална част от имота, собственикът се е разпоредил с възмездна сделка в полза на други лица като е прехвърлил повече от притежаваните права, договорът ще породи вещнотранслативен ефект само за притежаваната част дори и при последваща отмяна на дарението по общото правило, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Правните последици на договора настъпват към момента на сключването му – чл. 24, ал. 1 ЗЗД, освен ако за пораждане действието на договора е необходимо да настъпи и друг юридически факт или при висяща недействителност, при която е необходимо волеизявление на лица, извън страните по договора.
РЕШЕНИЕ № 60327 ОТ 28.06.2022 Г. ПО ГР. Д. № 911/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
Как се установява имуществената възможност на дарителя по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и, съответно, дали тя е достатъчна да удовлетвори нуждите му?
По приложението на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика (напр. решение № 975 от 04.11.2008 г. по гр. д. № 4052/2007 г. на I г.о., решение № 238/20.03.2009 г. по гр. д. № 6464/2007 г. на I г.о., решение № 293/14.07.2011 г. по гр. д. № 1302/2010 г. на IV г.о., решение № 473/20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г. на IV г.о., решение № 194/02.10.2013 г. по гр. д. № 130/2013 г. на III г.о., решение № 432/22.01.2014 г. по гр. д. № 3321/2013 г. на IV г.о. на ВКС), като е възприето разбирането, че нуждата от издръжка по смисъла на цитираната разпоредба се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци (определени в цифрова величина) и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. Тези нужди се установяват въз основа на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според Националния статистически институт, като се преценява кои от перата, от които е формирана издръжката според статистиката, и доколко по размер всяко, е съотносимо към специфичните нужди на дарителя, съответно кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени, трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н.
Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. При наличие на имущество, от което могат да се реализират доходи, следва да се изхожда от неговото състояние и от преценката възможно ли да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможността да се получат доходи от продажбата му, предвид състоянието на пазара.
Нуждата от издръжка трябва да е трайна и това да е факт, било към датата на поканата, отправена преди подаване на исковата молба, било към датата на исковата молба, която също има ефекта на покана, или поне към датата на приключване на съдебното дирене в последната инстанция, която решава спора по същество. Възможно е дарителят да не е изпитвал трайна нужда към датата на поканата, но такава да съществува вече към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Силата на присъдено нещо се формира към датата на приключване на съдебното дирене и, поради това, съдът, в съответствие с чл. чл. 235, ал. 3 ГПК, е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право ( така и решение № 222/10.07.2000 г. по гр. д. № 1349/199 г. на II г.о., решение № 473/20.01.2012 г. по гр. дело № 263 по описа за 2011 г., IV г.о. на ВКС).
Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр., но още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач.
РЕШЕНИЕ № 177 ОТ 08.04.2019 Г. ПО ГР. Д. № 4119/2017 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС
За вписването на исковата молба и действието на вписването.
По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване настоящият състав възприема като правилна и споделя практиката на ВКС, обективирана в решение № 68 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 719/2011 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че вписването на посочените в ЗС и ПВ актове по принцип има оповестително действие, а защитно действие – само в изрично посочените в закона случаи /чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗС, чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 1 ЗЗД, чл. 227 ЗЗД, чл. 37 ЗН/. Вписването на искова молба по чл. 108 ЗС има само оповестително действие-да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба.