ВЪПРОС
Допустим ли е иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за нищожност на делба, ако тя е допусната, но все още не е извършена?
ОТГОВОР
По въпроса е налице противоречива практика на състави на Върховния касационен съд в определения, постановени по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Приема се в една група определения, че искът за прогласяване нищожност на делба поради неучастие на съсобственик е допустим и тогава, когато делбата е допусната, но все още не е извършена.
В друга група се застъпва тезата, че за да е допустим искът по чл. 75, ал. 2 ЗН делбата следва да е извършена, а не само да е допусната с влязло в сила решение.
Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд намира следното:
Отговорът на поставения за тълкуване въпрос изисква съобразяване със същността и целите на производството по съдебна делба. Делбата е особено исково производство по прекратяване на съсобственост върху определено имущество. С нея се реализира правото на делба на всеки съсобственик, така че той да получи реален дял от имуществото или неговата парична равностойност. Производството се развива в две фази. Във фазата по допускане на делбата се разрешават въпросите: кои имоти ще се делят, кои лица са техни съсобственици и какви са дяловете им в съсобствеността. По тези въпроси решението по допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо и те не могат да бъдат пререшавани след влизането му в сила. Втората фаза на делбата е по нейното същинско извършване – съсобствеността се прекратява посредством някой от предвидените в закона способи: съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, разпределяне на имотите между съсобствениците от съда, възлагане на неподеляемо жилище срещу заплащане на уравнение или изнасяне на имотите на публична продан. В тази фаза съдът е обвързан от решението по допускане на делбата и може да я извърши само между лицата, посочени в това решение.
Крайната цел на делбата е ликвидиране състоянието на съсобственост върху определено имущество и тя може да бъде постигната само ако в нея участват всички притежатели на правото на собственост. Затова участието на всички съсобственици е изискване за валидност на делбата. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН прогласява за изцяло нищожна делбата, извършена без участието на някой от сънаследниците, респ. съсобствениците (съгласно препращането на чл. 34, ал. 2 ЗС). На тази нищожност може да се позове както неучаствалият в делбата, така и участвалите съсобственици, включително чрез предявяване на иск за прогласяване на нищожността. Спорният въпрос е в кой момент е допустимо да се предяви този иск – дали е необходимо нищожната делба да е извършена с влязло в сила решение по втората фаза или е достатъчно делбата да е допусната с влязло в сила решение, но още да не е приключила фазата по извършването й.
Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд намира за правилно становището, че искът по чл. 75, ал. 2 ЗН е допустим и когато делбата не е приключила с влязло в сила решение по втората фаза, но е постановено влязло в сила решение по допускането й.
Съображенията за възприемане на това становище са следните:
Първият аргумент произтича от историческото и систематично тълкуване на разпоредбата. Към момента на приемане на правилото на чл. 75, ал. 2 ЗН (Закона за наследството от 1949 г.) е в сила Закона за гражданското съдопроизводство (ЗГС) от 1930 г. В част ІІІ, глава ІХ от него са уредени както доброволната, така и съдебната делба. Съгласно чл. 978 ЗГС (отм.) съдебната делба се допуска с определение, което подлежи на обжалване само ако делбата не е допусната. В ГПК от 1952 г. съдебната делба е уредена отделно от доброволната, като особено исково производство. Предвидено е, че първата фаза приключва със съдебно решение, но до измененията от 10.11.1961 г. решението по допускане на делбата не подлежи на обжалване (чл. 284 ГПК (отм.)), а недоволният съделител следва да предяви с иск в едномесечен срок възраженията си срещу това решение. Едва след измененията в производството по съдебна делба от 1961 г. се приема обжалваемост на решението по допускане на делбата и е безспорно, че то се ползва със сила на пресъдено нещо. Така че, до реформата от 1961 г. първата фаза на делбеното производство приключва с акт, който е с различни последици в сравнение с решението по допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК. При съобразяване на горното се налага извод, че използваният в чл. 75, ал. 2 ЗН израз „извършена“ делба е целял да обхване както доброволната, така и съдебната делба, и към момента на приемане на разпоредбата не е имало необходимост от разграничаване дали делбата е само допусната или вече е извършена.
При сега действащата уредба на съдебната делба е безспорно, че силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата е пречка да бъдат конституирани във втората фаза на делбата съделители, които не са участвали в първата. Порокът, обуславящ нищожност на делбата по чл. 75, ал. 2 ЗН, а именно неучастието на съсобственик, се проявява с влизане в сила на решението по допускане на делбата и не може да бъде саниран във фазата по извършването й. Затова от същия момент – когато влезе в сила решението по допускане на порочната делба, възниква и правният интерес да се признае нейната нищожност съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН.
Да се приеме, че правен интерес не е налице поради възможността неучаствалият да се защити с други правни средства, е ограничително. Вярно е, че той винаги може да предяви нов иск за делба, но е възможно да не желае такава. Допустимо е да предяви и иск за установяване на правата си в съсобствеността или иск за разпределение на ползване, или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването. Тези искове защитават различни правомощия на правото на собственост, но не и интереса от разкриване действителното правно положение между съсобствениците чрез прогласяване нищожността на делбата. В тези производства въпросът дали е нищожна делбата поради неучастие на съсобственик се разрешава инцидентно (като преюдициален въпрос), без да е обхванат от силата на пресъдено нещо. Така че, не може да се отрече интересът на неучаствалия в делбата съсобственик да предяви иск за установяване нищожност на делбата, ако тя е допусната, но все още не е извършена. В противен случай, ако той е длъжен да чака окончателното приключване на делбения процес, това ограничава правото му на защита, а нарушава и принципа за процесуална икономия. Ясно е, че извършването на делбата може да продължи дълго във времето. Във втората фаза на делбата се предявяват претенции по сметки, разглеждането на които се отразява на бързината на процеса. Възможно е също така страните да не внесат разноските, необходими за движение на делото и то да бъде внесено в архив. Тогава приключването на процеса е непредвидимо във времето. Тези обстоятелства, съпътстващи развитието на делбения процес, препятстват неучастващият в делбата съсобственик да упражни своевременно и ефективно правото си да установи нищожността на делбата. Затова изчакването делбата да бъде извършена с влязло в сила решение, за да се предяви искът по чл. 75, ал. 2 ЗН представлява загуба на процесуално време и е неоправдано.
Същото се отнася и до участвалите в нищожната делба съсобственици. Те също имат интерес да искат прогласяване на нищожността и не могат да бъдат принуждавани да продължават извършването на делба, за която е ясно, че е нищожна. С предявяването на иска по чл. 75, ал. 2 ЗН ще се внесе яснота в отношенията помежду им и ще се избегнат последващи усложнения и допълнителни разноски, произтичащи от извършването на нищожната делба – възлагане или поставяне в дял на имот, което няма да произведе вещно действие, извършване на плащания за уравнение, които ще се окажат недължимо платени и ще подлежат на връщане, плащане на държавни такси и други подобни. При уважаване на иска по чл. 75, ал. 2 ЗН делбеният съд, който е длъжен да зачете влязлото в сила решение, следва да прекрати производството по извършване на признатата за нищожна делба.
Изложеното налага извод, че използваният в чл. 75, ал. 2 ЗН израз „когато делбата е извършена“ не следва да се тълкува езиково буквално, а логически – в съответствие с разума и целта на закона. Искът за прогласяване нищожност на делбата цели да установи, че съществува съсобственик, който не е включен като съделител в делбата. А въпросът кои са съделителите – съсобственици се разрешава със сила на пресъдено нещо с решението по допускане на делбата. Затова е допустимо искът да се предяви след като делбата е допусната с влязло в сила решение, без все още да е извършена.
Допустим е иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за нищожност на съдебна делба, ако делбата е допусната с влязло в сила решение, но все още не е извършена.
Вж. ТР № 4/16.06.2025 г. по т. д. № 4/2023 г., ОСГК на ВКС.