За начина, по който се определя размера на несъответствието, когато стойността на придобитото имущество е различна от тази при отчуждаването му по ЗПКОНПИ/ЗОПДНПИ (отм.).

ВЪПРОС

За начина, по който се определя размера на несъответствието, когато стойността на придобитото имущество е различна от тази при отчуждаването му по ЗПКОНПИ/ЗОПДНПИ (отм.).

ОТГОВОР

Отговор на въпроса е даден в трайно установената съдебна практика, възприета изцяло и от настоящия състав, според която несъответствие е налице, когато се установи, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.), съответно в § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ размер (решение №147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 191/15.02.2021г. по гр. д. № 4769/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 50116/3.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на ВКС, IV г. о.). Под несъответствие законът има предвид целия патримониум на проверяването лице към определен момент (началото и края на проверявания период), като съвкупност от оценими в пари (според придобиваната им стойност) активи (вещи и права) и пасиви. Когато придобито имущество е отчуждено възмездно, това обстоятелство има значение, доколкото е налице разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-ниска, полученото в повече при отчуждаването е доказан законен доход, а ако стойността при отчуждаването е по-ниска, само полученото при отчуждаването може да се счита вложено в придобиването на последващо имущество или разходвано за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство. Когато е налице разлика в стойностите на придобиване и отчуждаване, при определяне несъответствието се взема предвид стойността на имота при придобиването му (част от разходите на проверяваното лице) и стойността на имота при отчуждаването му (част от приходите на проверяваното лице).
Съгласно разясненията дадени в ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 на ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период (т.1). Прието е още, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество (т.2).

ВКС посочва, че съгласно дадения отговор и трайно установената съдебна практика (решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и решение №191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4769/2019 г. на ВКС, ІV г.о.), основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.), съответно в 1, т. 3 от ДРЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение, подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. С оглед на това и установения факт на намаляване на имуществото на проверяваното лице в края на периода, не е необходимо да се извършва анализ за наличие на „значително несъответствие“. Важно е да се установи, че сумата, предмет на отнемане, е налична в края на проверявания период, нито е трансформирана в друго имущество. Ако това не е така, искът на КОНПИ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.

Така Решение № 522/07.08.2024 г. по гр.д. № 3010/2023 г., IV ГО на ВКС

Линк към решението на ВКС: ТУК