Кое от двете постановления за възлагане, издадени за един имот от двама съдебни изпълнители, е направило собственик купувача – дали вписаното в имотен регистър, или това по което е наложена възбрана? – Адвокат от Пловдив

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

ВЪПРОС

Кое от двете постановления за възлагане, издадени за един имот от двама съдебни изпълнители, е направило собственик купувача – дали вписаното в имотен регистър, или това по което е наложена възбрана?

ОТГОВОР

Възбраната е разпореждане на съдебен изпълнител, с което на длъжника се забранява да се разпорежда с определена недвижима вещ, за да може взискателя по образуваното изпълнително дело да се удовлетвори за свое парично вземане от вещта. Вписването цели да оповести на трети лица за наложената забрана за разпореждане, като им я противопостави. Ако въпреки възбраната длъжникът продаде възбранения имот, спрямо взискателя по изпълнителното дело продажбата ще е недействителна. Спрямо трети лица възбраната се изразява в недействителност на разпореждането с възбранения имот, извършено от длъжника в полза на третото лице. Според приетото в решение № 73 от 24.06.1963 г. по гр. д. № 58/63 г. на ВС ОСГК, наложената възбрана не създава вещно право върху недвижимия имот или предпочитително удовлетворение върху същия, които да следват имота независимо у кого се намира. От друга страна, възбраната дава правомощие на съдебния изпълнител да продаде възбранения имот на публична продан. Условие за извършване на продажбата е към момента на публичната продан имотът да е бил собственост на длъжника. Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, възлагането на имота от съдебния изпълнител има вещноправно действие. От деня на постановлението за възлагането то прехвърля на купувача правата които длъжникът е имал върху продадената вещ и е деривативно основание за придобиване на собственост. Ако възлагането не бъде обжалвано, то може да бъде оспорено по исков ред само когато в проданта участва лице което не имало право да участва в наддаването и при невнасяне на цената.

Съгласно константната практика на ВКС, с вписването на актовете по чл. 112 ЗС се цели да се даде възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността. Само когато е предвидено изрично в закона, вписването има и защитно действие. Това защитно действие влиза в сила при конкуренция на приобретатели които черпят права от един праводател за същия недвижим имот. Чл. 113 ЗС разрешава тази конкуренция в полза на лицето което първо е вписало акта си. Затова в случай когато един възбранен имот е продаден от двама съдебни изпълнители по две изпълнителни дела на двама купувачи, то законодателят дава предимство на този, който пръв е вписал акта с който е придобил собствеността.

Вж. Р. № 124 от 05.04.2012 г. на ВКС