ВЪПРОС
За начина на гласуване и формирането на мнозинство по чл. 137, ал. 3 ТЗ при вземане на решение за изключване на съдружник в дружество с ограничена отговорност в хипотезата, когато в рамките на едно общо събрание са предложени за изключване няколко съдружници на едно и също основание?
ОТГОВОР
В решение от 12.03.2007 г. по т. д. № 819/2006 г. на ВКС, ІІ т. о., е застъпено становище, че в хипотезите, в които основанието за изключване на няколко съдружници е едно и също, при повече от един предложен за изключване съдружник не гласуват всички изключвани съдружници. За неправилно е прието тълкуването на чл. 137, ал. 3, изр.2 ТЗ /ред. ДВ бр. 58/2003 г./, според което забраната за участие в гласуването се отнася за всеки отделен съдружник и останалите съдружници, макар и предложени за изключване на същото основание, участват в гласуването за изключване на другите съдружници. Аналогично разрешение е прието и в решение № Ф./28.11.1996 г. по ф. д. № 161/1996 г. на ВКС, V г. о., постановено във връзка със спор за вписване на решения на общо събрание на съдружниците в О. за изключване на двама съдружници на основание чл. 126, ал. 3, пр.3 ТЗ. Според мотивите към решението, обстоятелствата, съставляващи основание за изключване, следва да се имат предвид при определяне на начина за вземане на решението за изключване с единодушие без участие на „изключвания“ по смисъла на чл. 137, ал. 3, пр.2 ТЗ съдружник; поставяйки условието „изключваният съдружник не гласува“, законът отчита несъмненото противоречие между интересите на този съдружник и интересите на дружеството и обстоятелството, че винаги изключваният съдружник би гласувал против останалите за запазване на собственото си положение; смисълът на закона е да изключи предварително от гласуване несъмнено заинтересования съдружник и обстоятелството, че двама съдружници са предложени за изключване на едно и също основание, налага разпоредбата на чл. 137, ал. 3, пр.2 ТЗ да се тълкува в смисъл, че при повече от един изключван съдружник не гласуват всички изключвани.
В други решения – решение № 744/14.12.2006 г. по т. д. № 365/2006 г. на ВКС, І т. о., решение № 554/12.06.2007 г. по т. д. № 221/2007 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 581/12.09.2006 г. по т. д. № 74/2006 г. на ВКС, ТК, решение № 159/15.04.2005 г. по т. д. № 525/2004 г. на ВКС, І т. о., е прието, че разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр.2 ТЗ /ред. ДВ бр. 58/2003 г./ е ограничителна и не подлежи на разширително тълкувате – само изключваният съдружник не гласува за собственото си изключване и само неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството; с посочената разпоредба не се допуска отнемане на правото на глас на изключения съдружник и по следващите точки от дневния ред на същото общо събрание, извън решението за собственото му изключване. В съобразителната част на решение № 554/12.06.2007 г. по т. д. № 221/2007 г. е определена като погрешна и несъвместима с индивидуалния характер на членственото правоотношение, което не допуска лишаване от право на глас при вземане на решение за изключване на друг съдружник, поддържаната по делото теза, че еднаквите основания и причини за изключване на двамата съдружници налагат гласуване „ан блок“ и едновременно изключване с общо решение, при което и двамата изключвани не участват в гласуването.
С разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ТЗ /актуална редакция от ДВ бр. 58/2003 г./ е въведено изискване решението за изключване на съдружник да се взема с квалифицирано мнозинство повече от 3/4 от капитала – изр.1. Императивният характер на чл. 137, ал. 3 ТЗ, по мнение на настоящия състав на ВКС, не препятства възможността с дружествения договор да се предвиди решението за изключване да се взема от съдружниците с единодушие. Освен изискване за квалифицирано мнозинство, в изр.2 на чл. 137, ал. 3 ТЗ е уредено правилото, че при вземане на решение за изключване изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Правилото на чл. 137, ал. 3, изр.2 ТЗ се основава на идеята, че изключваният съдружник е заинтересован да запази членството си в дружеството и този интерес предполага той да гласува против собственото си изключване, което противоречи на интересите на дружеството. С цел да се предотврати злоупотреба с правото на глас в общото събрание и да се избегне колизията между интересите на изключвания съдружник и интересите на дружеството законодателят е използвал подхода на чл. 137, ал. 3, изр.2 ТЗ, въвеждайки законово основание за „инцидентно“ лишаване на изключвания съдружник от основно неимуществено право от съдържанието на членственото правоотношение – правото на глас в общото събрание на О. Лишаването от право на глас в хипотезата на чл. 137, ал. 3, изр.2 ТЗ гарантира и постигане на предвиденото в закона и в дружествения договор квалифицирано мнозинство за вземане на решението за изключване, което е непостижимо при участие в гласуването на изключвания съдружник.
Разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ТЗ в частта относно решението за изключване на съдружник е предназначена да уреди типичната хипотеза, при която в дневния ред на общото събрание е включено предложение за изключване на един съдружник, и не съдържа правна уредба за случаите, когато на едно и също общо събрание са предложени за изключване няколко съдружници на еднакви или на различни основания по чл. 126 ТЗ. Отсъствието на изрична правна уредба налага при прилагане на чл. 137, ал. 3 ТЗ към неуредените случаи съдът да изхожда не само от буквата на закона, а също и от целта и смисъла, вложени от законодателя в съдържанието на прилаганата разпоредба. Като се има предвид идеята на чл. 137, ал. 3, изр.2 ТЗ – да се предотвратят злоупотреба с правото на глас в общото събрание и конфликт с интересите на дружеството, целта на разпоредбата ще бъде постигната тогава, когато в гласуването на решението за изключване на конкретен съдружник участват само съдружници, които не са заинтересовани от запазване на членственото правоотношение с изключвания и чрез гласовете си в общото събрание ще формират предвиденото в закона и в дружествения договор мнозинство или единодушие, необходимо за изключване на неизправния съдружник в интерес на дружеството. При различни основания за изключване на няколко съдружници няма причина да се търси общност в интересите на всички изключвани, поради което в тези случаи в гласуването на решението за изключване не следва да участва само изключваният съдружник и мнозинството за вземане на решението следва да се формира от дяловете в капитала на всички останали съдружници, в т. ч. и на съдружниците, предложени за изключване на други самостоятелни основания. Когато няколкото съдружници са предложени за изключване на едно и също основание – например поради неизпълнение на едно и също задължение, изискващо общо съдействие за осъществяване на дейността на дружеството или необходимо за нейното подпомагане /чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 4 ТЗ/, неизпълнение на едно и също решение на общото събрание /чл. 126, ал. 3, изр.2 ТЗ/ или съвместни действия против интересите на дружеството /чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ/, еднаквото основание за изключване логично предполага общ интерес за всички предложени за изключване съдружници да запазят членството си в дружеството. Общият интерес поражда заинтересованост за всеки от изключваните съдружници да гласува против изключването на останалите и да очаква от тяхна страна да гласуват против неговото изключване, препятствайки по този начин необходимото според закона и дружествения договор квалифицирано мнозинство за вземане на решение за изключване. Участието в гласуването с посоченото намерение съставлява недобросъвестно упражняване на правото на глас в общото събрание и е несъвместимо с интереса на дружеството да се освободи от всички съдружници, които с поведението си са осъществили фактическия състав на едно и също основание за изключване. За да се предотврати злоупотребата с право на глас и засягането на интересите на дружеството, в разглежданата хипотеза разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ТЗ следва да се приложи корективно като независимо дали изключването на всички съдружници е включено в обща точка от дневния ред или всеки съдружник е предложен за изключване в самостоятелна точка от дневния ред, в гласуването на решението/решенията за изключване не следва да участват всички предложени за изключване съдружници и квалифицираното мнозинство за вземане на решение за изключване следва да се формира от дяловете в капитала на останалите участващи в гласуването съдружници с приспадане на дяловете на изключваните.
В съответствие с изложеното настоящият състав на ВКС приема за правилна практиката в решение от 12.03.2007 г. по т. д. № 819/2006 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № Ф./28.11.1996 г. по ф. д. № 161/1996 г. на ВКС, V г. о., и дава следния отговор на поставения в определението по чл. 288 ГПК правен въпрос: Когато в рамките на едно и също общо събрание на О. са предложени за изключване няколко съдружници на едно и също основание, произтичащо от едни и същи общи факти, в гласуването на решението/решенията за изключване не участват всички предложени за изключване съдружници; Мнозинството по чл. 137, ал. 3, изр.1 ТЗ за вземане на решението/решенията за изключване се формира от дяловете на останалите съдружници, като от капитала се приспадат дяловете на всички предложени за изключване съдружници.
Така РЕШЕНИЕ № 157 ОТ 03.01.2017 Г. ПО Т. Д. № 2219/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС