Спорни въпроси относно изключване на съдружник от ООД

 

В Определение № 358 от 27.12.2019 г. по търг. дело № 747/2019 г. на II т.о. на ВКС е направено предложение до председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело по следните два въпроса:

Допустим ли е иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключването на управителя като съдружник?

Приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ?

Към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика на ВКС по тяхното решаване.

По въпроса „Допустим ли е иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключването на управителя като съдружник“ е формирана противоречива практика на ВКС.

В решение № 251 от 06.03.2018г. по т. д. № 593/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че взетите от Общото събрание на съдружниците в ООД решения, подлежащи на вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи, и съдружниците, т. е. имат действие от вземане на решението, и това действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ, конститутивният ефект на което, включително и в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети лица. С оглед на това в посочения съдебен акт е прието, че взетото от Общото събрание на съдружниците на ООД решение за изключването на определено лице като съдружник в ответното дружество е породило действието си във вътрешните им отношения незабавно, поради което към момента на вземане на решението за освобождаването му като управител на дружеството той вече не е имал качеството съдружник в търговското дружество, поради което не е активно легитимиран да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението за освобождаването му като управител на дружеството. Отмяната на взетото от Общото събрание решение за изключване на ищеца като съдружник не обуславя различен извод, с оглед липсата на обратно действие на влязлото в сила съдебно решение по предявения от него иск по чл.74, ал.1 ТЗ по отношение на това решение.

Според другото становище, обективирано в постановеното по чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 264 от 11.05.2018г. по ч. т. д. № 829/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., допустим е иск по чл. 74 ТЗ по отношение на обусловените от решението за изключване на съдружник искове, в частност иск за отмяна на решението за избор на управител, доколкото обратното становище обезсмисля интереса от защита срещу решението на Общото събрание на съдружниците в ООД срещу самото изключване на съдружника, преграждайки възможността на незаконосъобразно изключения съдружник да атакува последващо взетите, в нарушение на правата му на съдружник решения за преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД, промяна на седалището и адреса на управление, избор на управител и приемане на нов дружествен договор. В мотивите е отречено разбирането, че искът за отмяна на обусловените от решението за изключване на съдружник искове, вкл. иск за отмяна на решението за избор на управител, са недопустими поради това, че ищецът като съдружник в ответното ООД от момента на изключването му е изгубил правото да участва в Общото събрание на съдружниците и да гласува по останалите въпроси от дневния ред, взети еднолично от другия съдружник, вкл. за избор на управител.

Противоречивото разрешаване в практиката на ВКС на въпроса „Приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ“.

В решение № 56 от 08.09.2010г. по т. д. № 472/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 196 от 22.11.2013г. по т. д. № 665/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието, че отговорността на управителя е договорна, тъй като произтича от мандатните правоотношения и възниква при неизпълнение на задълженията му към дружеството; тази отговорност се различава от отговорността на редовия съдружник, тъй като и в случаите, в които действията, респ. бездействията на управителя се обхващат от фактическия състав на чл. 126, ал. 3, т.1 – т.3 ТЗ, тя винаги има имуществено изражение и може да бъде ангажирана единствено по реда на чл. 145 ТЗ, но не съставлява основание за изключването му като съдружник.

В решение № 5 от 05.02.2016г. по т. д. № 3583/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е изразено разбирането, че по иска за отмяна на решения на Общото събрание по чл. 74, ал. 1 ТЗ при проверка на материалната законосъобразност на решенията, включително решение за изключване на съдружник, съдът следва да извърши проверка доказано ли е основанието за изключване – установено ли е нарушение на конкретно дължимо от ищцата поведение, произтичащо от закона, от дружествения договор или от решение на Общото събрание, налице ли е виновно неизпълнение на основни за дружествените цели имуществени или неимуществени правни задължения на съдружника, включително задължения като управител, при отсъствието на каквото неизпълнение, изключването е недопустимо, като се касае за крайна санкционна мярка, която трябва да е адекватна на извършеното нарушение.