адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ
доктор по гражданско и семейно право
Ключови думи: имитация, стоки и услуги, търговска марка, сайт, фирма, географско означение, домейн, интернет страница, нелоялна конкуренция, Закон за защита на конкуренцията, искане, решение, обжалване, Комисия за защита на конкуренцията, адвокат от Пловдив.
Предоставяна услуга относно защита при имитация по чл. 35 ЗЗК: анализ на книжа и консултация на клиенти във връзка с имитация в хипотезите на чл. 35 ЗЗК, изготвяне на експертни становища, представителство на клиенти в производства пред КЗК във връзка с производства по чл. 35 ЗЗК и налагане на имуществени санкции, представителство в съдебни производства при обжалване на решения на КЗК.
Информация за имитация в хипотезите по чл. 35 ЗЗК:
В Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) е уредена обща забрана за нелоялна конкуренция. Съобразно нея, забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.
Частна хипотеза на общата забрана се явява забраната за имитация в разпоредбите на чл. 35 ЗЗК. В тях са уредени следните забрани, които търговците трябва да спазват при упражняване на търговска дейност:
– забранено е предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата;
– забранено е използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите;
– забранено е използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите.
При нарушаване на някоя от тези забрани, нарушителят носи административнонаказателна отговорност, която се реализира по реда на ЗЗК.
Производството по установяване на нарушение по чл. 35 ЗЗК и налагане на санкции се инициира или по решение на КЗК, или по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушенията относно имитация по чл. 35 ЗЗК. Искането на лицата, чиито интереси са засегнати, е по образец и съдържа точно определени реквизити в ЗЗК.
Комисията по искане на страните или по своя инициатива, когато съществува риск от сериозно увреждане на интересите на потребителите или на конкурентите, може във всеки момент от хода на производството да приложи временна мярка:
– забрана за разпространението на рекламата, преди да е станала публично достояние, когато рекламата не е разпространена още, но разпространението ѝ е предстоящо и неизбежно;
– спиране на разпространението на рекламата.
Във връзка с образуваното производство КЗК постановява решение, с което:
– установява извършеното нарушение и нарушителя и налага имуществена санкция или глоба;
– постановява прекратяване на нарушението;
– установява, че не е извършено нарушение на закона;
– прекратява производството при условията на чл. 41, т. 1, 2 и 4 ЗЗК, както и при оттегляне на искането.
При постановяване на съдебното решение КЗК може да наложи имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на съответното предприятие или сдружение на предприятия, което е нарушило забраната за имитация по чл. 35 ЗЗК.
При определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Конкретният размер на санкцията се определя от комисията в съответствие с приета от нея методика.
Решенията на КЗК подлежат на обжалване по съдебен ред в предвидения ред и срок по АПК.
