адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
РЕШЕНИЕ № 42 ОТ 19.04.2010 Г. ПО Т. Д. № 593/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС
Отразеното във фактурата задължение съществува дори да се приеме, че същата е неистински /неавтентичен/ документ. От една страна, фактът на реално предаване на стоките е установен изрично по делото от показанията на свидетелите г., неправилно преценени от въззивния съд като неубедителни, без да е отчетено съответствието им с останалите доказателства. От друга страна, само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата – представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в т. ч. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., което е постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК и като такова има задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г.
РЕШЕНИЕ № 212 ОТ 07.01.2013 Г. ПО Т. Д. № 696/2012 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
С решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. 991/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/09 г. на ВКС, ІІ т.о., е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване / решение № 42/10 на ВКС, ІІ т.о./. С решение № 30/08.04.11 г. по т.д. № 416/10 на ВКС, І т.о. и цитираното от касатора решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/08 г. на ВКС, ІІ т.о.също така е прието, че макар и подписите върху фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени от страната да получат стоката, то търговеца е узнал за получаването й по смисъла на чл. 301 ТЗ като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му.
РЕШЕНИЕ № 185 ОТ 14.04.2020 Г. ПО Т. Д. № 3224/2018 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС
Съобразно трайната практика на ВКС, фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало правоотношение по договор за търговска продажба между страните, щом като в нея фигурира описание на съществените елементи на сделката – посочена е стоката по вид и стойност, начинът на плащане, наименованията на страните и времето и мястото на издаването й; Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в съответния дневник по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване; Отразяването на задължението по фактурата в аналитичната оборотна ведомост /по сметка 401 – задължения към доставчици/, доколкото става част от счетоводния баланс, е също вид извънсъдебно признание за съществуването му; Отсъствието на изискуеми от ЗСч реквизити във фактурата няма самостоятелно значение, щом са налице данни за нейното осчетоводяване, включване в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползване на данъчен кредит; Осчетоводяването на фактурата представлява и признание за получаване на стоката, докато неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба; Упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача, при доставката на родово определени вещи, има правното значение на признание за получаването на вещите.
В този смисъл от ВКС са постановени множество съдебни актове по реда на чл. 290 ГПК: решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г. на І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ т.о., решение № 212 от 07.01.2013 г. по т.д. № 696/2012 г. на I т.о., решение № 211 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010 г. на II т.о, решение № 71/08.09.2014 г. по т.д. № 1598/2013 г. на II т.о., решение № 67/31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. на II т.о., решение № 198 от 13.05.2016 г. по т.д. № 2741/2014 г. на I т.о. и мн. други. Към посочената практика се присъединява и настоящият съдебен състав.