адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ
доктор по гражданско и семейно право
ВЪПРОС
Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност.
ОТГОВОР
В съдебната практика няма противоречие по въпроса, че по предявени от или срещу съпрузи искове за собственост върху вещи и имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, другарството на съпрузите е необходимо по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата. Противоречието е в това дали другарството е задължително или факултативно. То следва да се отстрани по тълкувателен път, като отговорът не може да бъде различен според това дали съпрузите са активна или пасивна страна в процеса.
Със задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск, защото при отказ на задължителния другар да се присъедини като ищец към първоначалния ищец по делото, производството се прекратява. Затова то е уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи: например при спорове за установяване на произход по чл. 68 и 69 СК, при процесуална субституция по чл. 26, ал. 4 ГПК /например чл. 134, ал. 2 ЗЗД/ и др., както и когато естеството на спора налага това, защото с решението се постига правна промяна, която засяга правата на всички другари: например при иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, при спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен имот, при съдебна делба, при която участието на всички съсобственици е условие за действителност на делбата, и др. Предвид ограничителния му характер, задължителното другарство не може да се тълкува и прилага разширително по отношение на хипотези, в които законът не го предвижда или естеството на спора не налага задължително участие на определени лица.
При необходимото другарство на съпрузите по искове за собственост законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация – липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по тези искове.
Естеството на спора също не налага задължителното участие на съпрузите като предпоставка за допустимост на процеса по дела за собственост. Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 СК и аналогичните й чл. 22, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) и чл. 13, ал. 3 СК от 1968 г. (отм.) повеляват разпореждането с общо имущество на съпрузите да се извършва съвместно от двамата. Разпореждане се осъществява чрез правни сделки по прехвърляне, изменение, ограничаване или прекратяване на правата върху имуществото, или обременяване на имота с вещни тежести. Има обаче и разпореждания, които се извършват чрез процесуални действия, като например исковете, с които се упражняват потестативни права.
Предявяването на искове за собственост, когато имат за предмет вещи или имоти, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, не е действие на разпореждане, а само на управление.
Аргумент в подкрепа на това становище е незадължителната съдебна практика, формирана при действието на СК от 1968 г. (отм.) – Тълкувателно решение № 91 от 01.10.1974 г. по гр. д. № 63/1974 г. на ОСГК на ВС /прието при действието на ЗУС от 1952 г. – отм./. Според този тълкувателен акт предявяването на иск за собственост по чл. 108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи, е действие на обикновено управление, а не на разпореждане, и може да се извърши от всеки един от тях. Само когато в хода на заведения процес се извършат действия на разпореждане с вещното право на собственост, като отказ от иска, спогодба и др., или същото се обременява с други вещни тежести, е налице разпореждане с общата вещ, и за тези действия, като излизащи вън от пределите на обикновеното управление, е необходимо предварително дадено съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на тези действия.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 4 СК /аналогична чл. 22, ал. 3 СК от 1985 г. – отм./ предвижда специален ред за защита правата на неучаствалия в разпоредителна сделка съпруг, като му дава право да я оспори по исков ред. Щом единият съпруг може сам да извършва материалноправни действия на разпореждане, които засягат неделимата бездялова съсобственост, и от волята на неучаствалия съпруг зависи тяхното валидиране, би трябвало всеки от съпрузите да има право сам да извършва и процесуални действия относно общото право, които по начало не са разпоредителни действия, а са насочени само към неговата защита. Изводът следва от принципа за правна симетрия, който, приложен към разглеждания случай, изисква материалноправните правомощия на съпрузите относно общите вещи и права върху вещи да имат и съответни по обем процесуални правомощия.
Аргумент в подкрепа на становището е и разрешението, дадено с т. 3 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според него доброволната делба, извършена без участие на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗНсл. Тя е непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на чл. 24, ал. 4 СК /чл. 22, ал. 3 СК от 1985 г. – отм./, ако делбеният имот не е получен в дял от съпруга – съделител. След като в посочената хипотеза съвместното участие на съпрузите не е задължително като предпоставка за валидност на доброволната делба, то не може да се поддържа, че по предявени от или срещу съпрузите искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, другарството на съпрузите е задължително като предпоставка за допустимостта на тези искове.
Действително, процесуалните действия, извършени от единия съпруг по предявен иск за собственост, могат да доведат и до неблагоприятно засягане на общото право, защото от силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще бъде обвързан и неучаствалият в делото съпруг. В този случай защитата на другия съпруг е обезпечена чрез възможността да иска на основание чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила съдебно решение или определение за прекратяване на производството поради отказ от иска. Това разрешение е дадено в т. 12 на Постановление № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на ВС, прието при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), но приложимо и при сега действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г. В досегашната съдебна практика тезата за задължителност на другарството на съпрузите се е основавала именно на този тълкувателен акт. Според т. 12 от Постановление № 2/1977 г. „когато се касае до спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи“. Оттук е изведен изводът, че „поради това искът следва да бъде предявен от или срещу двамата съпрузи“- но не като изискване за съвместна процесуална легитимация, а само доколкото в процеса те имат качеството на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.), поради което неучаствалият в процеса съпруг може да иска отмяна по чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.) на влязлото в сила съдебно решение. Това постановление е посветено на въпросите на отмяната на влезлите в сила съдебни решения и дадените в него указания са задължителни само относно правото на неучаствалия съпруг да иска на това основание отмяна на обвързващото го съдебно решение, но не и относно вида на необходимото другарство – задължително или факултативно, още повече, че мотивите на постановлението сочат именно на необходимо факултативно другарство предвид еднаквостта в материалноправното положение на съпрузите, но не и на задължително другарство като предпоставка за допустимост на процеса.
Възприемането на тезата, че другарството на съпрузите по делата за собственост е задължително, би могло да доведе дотам, че при фактическа раздяла, влошени отношения или несъгласие на единия съпруг за предявяване на иск за собственост и др., правото на защита на другия съпруг не би могло да се реализира предвид изискването за съвместна процесуална легитимация. Така едно признато от Конституцията и закона право, каквото е правото на иск, ще бъде отречено на основание, което законът не предвижда. По този начин може се застраши самото притежание на правото на собственост върху общата вещ, което, при процесуалното бездействие на съпрузите, може да бъде придобито от друг правен субект на оригинерно основание.
При предявяване на иск за собственост срещу съпрузите изискването за съвместна процесуална легитимация също би довело до недопустимо ограничаване на правото на иск на основание, което законът не предвижда. Ако другарството е задължително, при всеки иск за собственост срещу физическо лице посочването на брачния статус на ответника ще е елемент от изискванията за редовност на исковата молба и същата ще подлежи на връщане, ако ищецът не изпълни указанията на съда за отстраняването на тази нередовност.
ПО ПРЕДЯВЕН ОТ ИЛИ СРЕЩУ СЪПРУЗИТЕ ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ НА ВЕЩИ ИЛИ ИМОТИ, ПРИДОБИТИ В РЕЖИМ НА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ, СЪПРУЗИТЕ СА НЕОБХОДИМИ, НО НЕ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ДРУГАРИ.
Така ТР № 3 от 2017 г на ОСГК на ВКС