ВЪПРОС
Тълкувателното дело е образувано с разпореждане от 10.11.2021 г. на Председателя на ВКС на основание чл. 124, ал. 1, т. 2 ЗСВ, вр. чл. 128, ал. 1 ЗСВ по правния въпрос: Дали причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?
ПРОТИВОРЕЧИВА СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Според едното становище на въпроса следва да се даде положителен отговор. Прието е, че ТР № 3/12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС е постановено във връзка с обезщетение за пропусната полза от неизпълнение на договорно задължение, но принципните му постановки, свързани с характера на вредата и начина на установяването й, са приложими във всички случаи на имуществено увреждане. Прието е още, че при обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане, включително за случаите на обективна отговорност, приложение намира принципът за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди, но пропуснатите ползи за собственика от плодовете на унищожена вещ за бъдеще време се обезщетяват само, ако ще настъпят със сигурност.
Според другото становище предпоставките за отговорността по чл. 45 ЗЗД включват виновно извършване от ответника на противоправно действие (в конкретния казус по гр. дело № 1520/2015 г., IV г.о. по чл. 290 ГПК – отнемане на фактическа власт върху недвижим имот чрез насилие), причиняване на вреди на ищеца, изразяващи се в лишаването му от възможността в процесния период да ползва имота, причинна връзка между противоправното поведение и вредата, установен размер на обезщетението за лишаване от ползване по предназначение на имота, изчислен на базата на средната пазарна наемна цена. Прието е, че фактическият състав на отговорността за обезщетяване на непозволено увреждане не предвижда като предпоставка ищецът да е изразил намерение и да е положил усилия да отдаде имота под наем.
ОТГОВОР НА ВКС В ТР
Правната уредба на деликтната отговорност е предвидена в чл. 45-54 ЗЗД, а на договорната отговорност в чл. 79-86 ЗЗД.
За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябва да са налице четири предпоставки: 1. противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или бездействието и вредите; 4. вина на деликвента. Само при едновременното съществуване на посочените предпоставки е налице непозволено увреждане, като осъществяването на фактическия състав завършва с настъпването на вредите. От този момент възниква и правото на увреденото лице да търси обезщетение за претърпените от него вреди.
Имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и пропусната полза. Това деление е предвидено изрично в чл. 82 ЗЗД при договорната отговорност. По отношение на деликтната отговорност, то се извежда от разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗЗД, допускаща обезщетяване за пропусната полза от загуба на работоспособност, и на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, която предвижда обезщетяване на „всички вреди“, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Понятието пропусната полза не е дефинирано в гражданския закон. В теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице, увредено от деликта.
Договорната и деликтна отговорност са видове гражданска отговорност. В закона не е предвидена обща правна уредба на гражданската отговорност. Понятието пропусната полза е с едно и също съдържание както при договорната, така и при деликтната отговорност. При всяка от тях пропуснатата полза, като вид имуществена вреда, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Както при договорната, така и при деликтната отговорност в закона няма презумпция по силата, на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила. Поради това доказването на пропуснатата полза в двата случая следва да е еднакво.
Поставеният правен въпрос, предмет на настоящото тълкувателно дело, касае по-обща хипотеза от тази, по която се е произнесъл ВКС – ОСГТК с решение № 3/12.12.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г., а именно доказване на пропуснати ползи, причинени от деликт.
С посоченото решение по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. В разясненията към тълкувателното решение се приема, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Разяснено е, че пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Прието е също, че само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД деликвентът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При така очертания обем на отговорността не съществува съмнение, както в теорията, така и в практиката, че обезщетението обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза. Както се посочи пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на увреденото от деликта лице.
На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и прието с тълк. решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните в производството трябва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава изгодните за себе си искания и възражения, съответно да понесе неблагоприятните последици от недоказването им. При иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане увреденото лице трябва да установи всички елементи, включени във фактическия състав на увреждането, с изключение на тези, които се предполагат по силата на закона, а деликвентът следва да установи обстоятелствата, водещи до отпадане на отговорността му или до ограничаване на обема й. В чл. 45 ЗЗД е предвидено, че при непозволеното увреждане вината на деликвента се предполага до доказване на противното, от което следва, че всички останали елементи от фактическия му състав, включително и вредите, подлежат на доказване от увреденото лице. Вредите са обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта.
Между договорната и деликтната отговорност съществуват разлики относно основанието за възникване на отговорността и обема на същата. Няма разлика за вида на подлежащата на обезщетяване имуществена вреда – пропусната полза, както и основание за различно тълкуване на понятието в двата случая. Поради това постановките на тълк. р. № 3/12.12.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС за пропуснатите ползи и начина на установяването им са относими и при обезщетяване на тези вреди в случаите на непозволено увреждане.
ПРИЧИНЕНИТЕ ОТ ДЕЛИКТ ПРОПУСНАТИ ПОЛЗИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ДОКАЗАНИ СЪС СИГУРНОСТ, КАКТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ДОКАЗАНИ СЪС СИГУРНОСТ ПРОПУСНАТИТЕ ПОЛЗИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ.
Чл. 82 ЗЗД
Чл. 51 ЗЗД
Така ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 13.01.2023 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2021 Г., ОСГТК НА ВКС