Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
В съдебната практика са поставени два въпроса:
1./ Ако в договора за прехвърляне на дружествени дялове липсва изрично постигнато съгласие по отношение на неразпределената печалба за предходен период, кому принадлежат правата върху нея – на прехвърлителя или на приобретателя?;
2./ Наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ на дружеството с ограничена отговорност, съставлява ли процесуална предпоставка за предявяването на осъдителен иск за изплащането на част от печалбата.
На тях е отговорено по следния начин:
С договора по чл. 129, ал. 2 ТЗ се прехвърлят права върху имуществени и членствени права в търговското дружество, като действието му, както по отношение на търговското дружество, така и по отношение на съдружниците и третите лица е занапред. Спорният въпрос е дали на съдружника се дължи дял от подлежащата на разпределение печалба (дивидент), формирана в периода преди прехвърлянето на правата му, ако това му право не е изрично включено в договора по чл. 129, ал. 2 ТЗ.
Преди всичко, следва да се отбележи, че облигационното право съдружника да получи дял от печалбата не произтича пряко от закона. С дружествения договор може да бъде предвидено друго, а от обективна страна, тази възможност се реализира само ако след изтичането на финансовата година и приемането на годишния отчет и баланс се установи, че дружеството е формирало печалба от дейността си и част от нея подлежи на разпределяне (т.нар. „чиста печалба“). В този случай, органът, който е оправомощен да вземе решение за разпределянето и между съдружниците и способа по който да стане това е общото събрание – чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ.
От това следва общият принцип, че право да получат част от печалбата са тези съдружници, които са имали качеството на такива към периода на формиране на печалбата и момента на решението по чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ. По волята на съдружниците, от този принцип е възможно да бъдат предвидени изключения – получаване на дивидент от съдружник, който не е бил такъв през предходен период или бивш съдружник, който макар и прекратил участието си е спомогнал за формиране на печалбата през периода на членството си и пр.
От тук следва и отговора на втория от поставените въпроси. Наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ на дружеството с ограничена отговорност, не съставлява процесуална предпоставка за предявяването на осъдителен иск за изплащането на част от печалбата, но наличието му е елемент от правопораждащия състав за получаването на дивидент, освен ако в дружествения договор не е предвидено друго. Съгласието на дружеството за разпределяне на чистата печалба е от значение не за допустимостта, а за основателността на иска.
Правата и задълженията на съдружниците в О. са предмет на уреждане не само от закона, а и от дружествения договор. Отговорът на поставения правен въпрос касае само разглежданата хипотеза, а именно – имуществените права на напускащия по реда на чл. 129 ТЗ съдружник да не са регламентирани с дружествения договор. Дори и в този случай, отговорът не би могъл да бъде еднозначен в зависимост от това дали към момента на прекратяването на членството е завършен посочения по-горе правопораждащ състав.
В случай, че някой от елементите (приключила финансовата година, приет годишен отчет и баланс, формирана печалба, решение за разпределянето и) не е налице, то отговорът на поставения въпрос е в полза на приобретателя, а именно: Ако в договора за прехвърляне на дружествени дялове липсва изрично постигнато съгласие по отношение на неразпределената печалба за предходен период, правата върху нея принадлежат на приобретателя.
Различен е отговорът, ако правото на получаване на част от печалбата вече е възникнало за съдружника, преди прекратяването на членството му. Както бе посочено по-горе, това прекратяване действа занапред и е синхронизирано с възникване на членствени права за приобретателя, ако е трето лице, респ. с изменение обема на членствените му права, ако е съдружник. За разлика от неимуществените права (право на участие в ОС, право на глас и правото да избира и бъде избиран в органи на дружеството), за които обратното действие е изключено, за имуществените права на прехвърлителя/приобретателя би могло да бъде предвидено обратно действие с договора по чл. 129, ал. 2 ТЗ. Т.е. отпадане на правото за прехвърлителя да получи част от печалбата и възникване правото на приобретателя да получи тази част за период, предхождащ качеството му на съдружник (ако е трето лице) или изменението на квотата му (ако вече е имал това качество).
В случай, че прехвърлителят не е реализирал възникналото си вземането към дружеството и не го е отстъпил с договора по чл. 129, ал. 2 ТЗ на приобретателя, то принадлежи нему. Това е и вторият възможен отговор на поставения правен въпрос и той е в полза на прехвърлителя.
ОБЩИЯТ ПРИНЦИП Е, ЧЕ ПРАВО ДА ПОЛУЧАТ ЧАСТ ОТ ПЕЧАЛБАТА СА ТЕЗИ СЪДРУЖНИЦИ, КОИТО СА ИМАЛИ КАЧЕСТВОТО НА ТАКИВА КЪМ ПЕРИОДА НА ФОРМИРАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА И МОМЕНТА НА РЕШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 137, АЛ. 1, Т. 3 ТЗ. ПО ВОЛЯТА НА СЪДРУЖНИЦИТЕ, ОТ ТОЗИ ПРИНЦИП Е ВЪЗМОЖНО ДА БЪДАТ ПРЕДВИДЕНИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ. НАЛИЧИЕТО НА РЕШЕНИЕ ПО ЧЛ. 137, АЛ. 1, Т. 3 ТЗ НА ДРУЖЕСТВОТО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ, НЕ СЪСТАВЛЯВА ПРОЦЕСУАЛНА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕТО НА ОСЪДИТЕЛЕН ИСК ЗА ИЗПЛАЩАНЕТО НА ЧАСТ ОТ ПЕЧАЛБАТА, НО НАЛИЧИЕТО МУ Е ЕЛЕМЕНТ ОТ ПРАВОПОРАЖДАЩИЯ СЪСТАВ ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО НА ДИВИДЕНТ, ОСВЕН АКО В ДРУЖЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР НЕ Е ПРЕДВИДЕНО ДРУГО. СЪГЛАСИЕТО НА ДРУЖЕСТВОТО ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ЧИСТАТА ПЕЧАЛБА Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ НЕ ЗА ДОПУСТИМОСТТА, А ЗА ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА.
чл. 129, ал. 1 и 2 ТЗ
Чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ
Така РЕШЕНИЕ № 226 ОТ 19.02.2014 Г. ПО Т. Д. № 727/2012 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС