адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,
доктор по гражданско и семейно право
ВЪПРОС
По какви критерии се определя дали поземлен имот е земеделски или урбанизиран по своя характер с оглед това дали при преценка реалната му поделяемост се прилагат правилата на ЗУТ или чл. 72 ЗН и ЗСПЗЗ.
ОТГОВОР
В чл.72 ЗН и в чл.200 ЗУТ са въведени, чрез изисквания за минимални размери, пространствени критерий, относими при преценка реална поделяемост на един поземлен имот, като нормата на чл.72 ЗН се прилага за земеделски имоти, а нормата на чл.200 ЗУТ – за имоти в границите на населените места и селищните образувания. Преценката кои от критериите ще бъдат приложени се обуславя от основното предназначение на територията, в която попада имотът. Чл.7 ЗУТ урежда седем вида територии, като земеделските, горските и урбанизираните могат да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии, определени със закон. Основното предназначение на територията се определя от концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове.
Определеният в чл.200 ЗУТ пространствен обхват на въведените с нормата изисквания за минимални размери е за имоти в границите на населените места, т.е. за урбанизираните територии. Легалното определение за територия на населено място се съдържа в § 5, т.6 ДР ЗУТ – селищна територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Урбанизирана територия са и селищните образувания, чиято дефиниция е в чл.3, ал.4 ЗАТУРБ /селищни образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население/ и чл.22, ал.1 ЗАТУРБ /територията на селищното образувание се определя от неговите строителни граници; селищното образувание е разположено на територията на едно или повече населени места и няма самостоятелно землище/.
Границите на населеното място се определят от общия устройствен план съгласно чл.104, ал.1 ЗУТ, че този устройствен план определя преобладаващото предназначение на териториите и е задължителен при изработването на подробния устройствен план, както и чл.20 ЗОЗЗ, че границите на земеделските земи, които се включват в границите на урбанизираните територии се определят с общ или подробен устройствен план. Урегулирането с подробен устройствен план определя конкретното предназначение на всеки имот, т.е. фактическите и правни действия, които носителят на вещното право може да извършва за вбъдеще /за урбанизираните територии вида конкретно предназначение е посочен в чл.8, ал.1, т.1 ЗУТ/ и е предпоставка за промяна на предназначението на земеделски имот по реда на ЗОЗЗ.
Следователно щом поземлен имот попада в границите на общ устройствен план на населеното място, то се касае до имот в урбанизирана територия, спрямо който при преценка реалната му поделяемост се прилага чл.200 ЗУТ, като без значение е дали имотът е урегулиран и с подробен устройствен план и дали е променено предназначението му от земеделски по реда на ЗОЗЗ.
Така Решение № 52 от 10.05.2019 г. на ВКС