ВЪПРОС
За характера на задължението на дарения по договор за дарение да дава издръжка на дарителя при предвидените в закона предпоставки и преминаването му по наследствено правоприемство само в случай, че е поискана приживе на дарения издръжка от дарителя, неговите наследници ще бъдат носители на правното задължение за издръжка на дарителя?
ОТГОВОР
За да отхвърли иска за отмяна на дарението, предявен срещу наследниците на дарения С. В., починал на 27.10.2000 г., въззивният съд е приел, че те не са носители на правното задължение да дават издръжка на дарителя, в което се трансформира моралното такова на надарения, при възникване на предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Обратно би било положението при поискана от дарителя издръжка приживе на надарения, при което възникналото правно задължение, като елемент от наследството, би преминало към тях по силата на наследственото правоприемство. Тази хипотеза не е налице в случая, поради което и искът за отмяна на дарението е отхвърлен.
Настоящият състав счита за правилна практиката, обективирана в обжалваното въззивно решение на Софийския окръжен съд, по поставения въпрос, поради следното:
Сключеният с нот. акт № * договор за дарение на С. М. В. не е породил никакви задължения за него, с оглед едностранния характер на дарението, освен моралните такива да е признателен на дарителите, негови родители, за направеното дарение на описания имот. С оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД това морално задължение се трансформира в правно такова за даване на издръжка на дарителите при настъпване на нови юридически факти – последните изпаднат в нужда и поискат от дарения да им дава издръжка. При неизпълнението му законът е предвидил възможността дарението да бъде отменено.
Дареният С. В. е починал на 27.10.2000 г., като няма данни по делото касаторката, дарител да е изпаднала в нужда и да е поискала издръжка от него приживе, поради което и към момента на смъртта му наследниците му не са придобили по наследяване задължение за издръжка на дарителката, тъй като такова не е съществувало и в лицето на техния наследодател. Неговото морално задължение не е било трансформирано в правно задължение при предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, за да е преминало по наследство в неговите наследници. Затова и последните не могат да отговарят по предявения иск за отмяна на дарението поради наличие на предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, както правилно е приел въззивният съд.
Освен горните съображения, съдебната практика по поставения материалноправен въпрос е предмет на уеднаквяване и с постановеното на основание чл. 290 ГПК решение № 1* от 30.12.2009 г. по гр. д. № 4849/2008 г. на ВКС, І г. о., в същия смисъл.
Така РЕШЕНИЕ № 263 ОТ 08.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1082/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС