Всеки адвокат по наследствено право в Пловдив нерядко се срещат случаи, при които завещателят е включил в своя завещателен акт разпореждания с различно правно значение — едни от тях са напълно валидни, а други противоречат на закона – налице е частлична нищожност на завещание. Въпросът, който поражда сериозни практически затруднения, е следният: нищожността на отделна клауза от завещанието влече ли нищожност на целия завещателен акт? В своето Решение № 145 от 05.03.2026 г. по гр. д. № 85/2024 г., Второ гражданско отделение, Върховният касационен съд (ВКС) дава категоричен и изключително важен отговор, с трайно значение за практиката по наследствено право.
Фактическата обстановка по казуса
Казусът, разгледан от ВКС, е свързан с оспорване на валидността на саморъчно завещание, съставено на 01.02.2021 г. от Г. Е. Г., починал на 15.06.2021 г. С това завещание наследодателят е разпоредил в полза на своята съпруга Ф. С. Г. придобитото по време на съвместния им законен живот имущество, а именно: два апартамента, стоманобетонен гараж, лек автомобил и цялото домашно имущество и обзавеждане. Всички посочени вещи са придобити по време на брака, сключен на 05.05.1985 г., и представляват съпружеска имуществена общност.
Завещанието обаче съдържа и допълнителна клауза, с която завещателят е разпоредил, че след смъртта на съпругата му единият апартамент следва да бъде наследен от трето лице — А. Е. Б., описан като „израсъл покрай нас и останал последната опора и помощ“, а другият апартамент да бъде разделен между всички наследници.
Синът и внукът на наследодателя — Е. Г. Е. и Д. Н. Д. — предявили иск за прогласяване нищожността на завещанието, основавайки се на разпоредбите на чл. 19 ал. 1, чл. 21 ал. 2 и чл. 42 б. „б“ вр. чл. 25 ал. 1 от Закона за наследството (ЗН).
Становищата на долните инстанции
Пловдивският окръжен съд е отхвърлил иска, приемайки, че не е налице фидеикомисарна субституция. Според първоинстанционния съд, допълнителните клаузи в завещанието изразяват единствено моралните и житейски виждания на завещателя за разпределението на имуществото след смъртта на съпругата му, но не въвеждат правно задължение за заветника.
Пловдивският апелативен съд е отменил решението на окръжния съд и е прогласил завещанието за изцяло нищожно на основание чл. 21 ал. 2 ЗН, приемайки, че е налице забранена фидеикомисарна субституция. Въззивният съд е приел, че клаузата, задължаваща заветника да се разпореди с апартаментите в полза на определени лица след смъртта си, нарушава законовата забрана, което води до нищожност на цялото завещание.
Правният въпрос, на който ВКС отговаря
Основният правен въпрос, допуснат до касационно обжалване с определение № 1892 от 15.04.2025 г. на основание чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК, е от огромно практическо значение: Нищожността на отделна клауза от завещанието, съдържаща фидеикомисарна субституция, влече ли нищожност на целия завещателен акт, когато тази клауза засяга само отделни завещателни разпореждания, а не всички?
С други думи, ВКС трябва да отговори дали институтът на частичната нищожност, уреден в чл. 26 ал. 4 ЗЗД, е приложим при завещанията — едностранни волеизявления, за които по силата на чл. 44 ЗЗД намират съответно приложение правилата относно договорите.
Какво е фидеикомисарната субституция и защо е забранена?
Историческият контекст на забраната
Фидеикомисарната субституция (от лат. fideicommissaria substitutio — поверено заместване) е институт с дълга история в европейското наследствено право. В исторически аспект, отмененият Закон за наследството от 1890 г. не е съдържал изрична забрана на фидеикомисарната субституция, каквато е съществувала в тогавашните френски и италиански кодекси. Забраната е въведена едва в сега действащия Закон за наследството от 1949 г.
Правната дефиниция на фидеикомисарната субституция
Разпоредбата на чл. 21 ал. 2 ЗН забранява на завещателя да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице. Тази уговорка е именно фидеикомисарната субституция — назначаване на наследник на наследника по волята на завещателя.
Целта на забраната е ясна: да се избегне ограничаване на заветника да се разпорежда свободно с това, което е получил по завещание. Законодателят не допуска завещателят да „управлява“ имуществото и след смъртта на своя наследник, като предопределя следващото поколение наследници. Важно е да се разграничи фидеикомисарната субституция от допустимата субституция по чл. 21 ал. 1 ЗН, която позволява завещателят да посочи заместник-наследник в случай, че основният наследник почине преди него, откаже се от наследството или се окаже недостоен.
Налице ли е фидеикомисарна субституция в конкретния случай?
ВКС е споделил становището на въззивния съд, че клаузите относно двата апартамента действително съдържат фидеикомисарна субституция. Разпореждането, с което завещателят е предвидил единият апартамент да бъде наследен от А. Е. Б. след смъртта на съпругата му, а другият — да бъде разделен между всички наследници, вменява на заветника ясно и точно задължение да се разпореди с посочените имоти в полза на определени лица. Моралните и житейски съображения, мотивирали завещателя, са ирелевантни при преценката за валидността на тази клауза.
Ключовото решение на ВКС: Частичната нищожност на завещанието
Принципът на частичната нищожност
Централният принос на Решение № 145/2026 г. на ВКС е в разрешаването на въпроса за обхвата на нищожността. Върховният касационен съд е приел, че изводът на въззивния съд за изцяло нищожно завещание е очевидно неправилен поради явна необоснованост.
Съдът е констатирал, че клаузата, определена като фидеикомисарна субституция, засяга само два от завещаните имота — двата апартамента, посочени в т. 1 и т. 2 от завещанието. По отношение на останалото имущество — стоманобетонния гараж, лекия автомобил и домашното движимо имущество — такива допълнителни клаузи изобщо липсват. Тези разпореждания не са засегнати от нарушението на чл. 21 ал. 2 ЗН и няма основание да се считат за недействителни на това основание.
Приложимост на чл. 26 ал. 4 ЗЗД при завещанията
ВКС е приложил правилото на чл. 26 ал. 4 вр. чл. 44 ЗЗД, според което нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор, когато е ясно, че сделката би била сключена и без недействителните й части. По силата на чл. 44 ЗЗД, правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления — каквото е завещанието.
Несъмнена е от завещанието волята на завещателя да се разпореди с всички притежавани имущества в полза на съпругата си. Затова нищожността на завета, касаещ апартаментите, не води до нищожност на останалите завещателни разпореждания. За тях е установено, че са принадлежали на завещателя и не е налице недействителност по чл. 19 ал. 1 ЗН, поради което завещанието произвежда действие по отношение на тях.
Специфичният въпрос за гаражната клетка
ВКС е разрешил и отделен, но съществен въпрос относно стоманобетонния гараж. Въпреки че в исковата молба ищците са посочили гаража като принадлежащ на наследодателя, в хода на делото са поддържали, че той е собственост на трето лице — А. Б., чието име е посочено в покупко-продажната фактура.
Съдът е установил, че гаражната клетка е преместваем обект, придобит от А. Б. чрез договор за покупко-продажба, удостоверен с фактура № 1852 от 01.12.2014 г. Фактът, че разрешението за поставяне на преместваемия обект върху общинския терен е издадено на Ф. С. Г., е без значение за правото на собственост върху самата движима вещ. Следователно гаражната клетка не е придобита от наследодателя и не е част от неговото наследство, поради което завещателното разпореждане относно нея е нищожно на основание чл. 19 ал. 1 ЗН — завещание на чужда вещ.
Таблица: Обхват на нищожността на завещанието
| Завещано имущество | Основание за нищожност | Изход |
| Апартамент № 1 (тристаен) | Чл. 21 ал. 2 ЗН — фидеикомисарна субституция | Нищожно |
| Апартамент № 2 (двустаен) | Чл. 21 ал. 2 ЗН — фидеикомисарна субституция | Нищожно |
| Стоманобетонен гараж | Чл. 19 ал. 1 ЗН — завещание на чужда вещ | Нищожно |
| Лек автомобил | Не е налице основание за нищожност | Действително |
| Домашно имущество и обзавеждане | Не е налице основание за нищожност | Действително |
Какво означава това решение за Вас?
Решението на ВКС има трайно практическо значение и засяга всеки, който е страна по наследствен спор, свързан с оспорване на завещание.
За наследниците, оспорващи завещание
Нищожността на отделна клауза от завещанието не означава автоматично нищожност на целия завещателен акт. Ако завещанието съдържа множество разпореждания, само тези от тях, засегнати от конкретното основание за нищожност, ще бъдат обявени за недействителни. Останалите разпореждания ще продължат да произвеждат правно действие.
За заветниците и наследниците по завещание
Завещателното разпореждане в тяхна полза може да бъде валидно, дори ако друга клауза в същото завещание е нищожна. Важно е обаче да се провери дали конкретното разпореждане не съдържа забранена фидеикомисарна субституция — уговорка, с която заветникът се задължава да запази и предаде полученото имущество на трето лице след смъртта си.
За лицата, изготвящи завещания
Завещателят следва да бъде изключително внимателен при формулирането на клаузи, с които изразява пожелания за разпределението на имуществото след смъртта на своя наследник. Дори ако намерението е продиктувано от морални и житейски съображения, подобни клаузи могат да бъдат квалифицирани като фидеикомисарна субституция и да бъдат обявени за нищожни.
Практически съвети при оспорване на завещание
Оспорването на завещание е сложен правен процес, изискващ задълбочен анализ на конкретните обстоятелства. При преценката на основателността на иска за нищожност на завещание следва да се вземат предвид следните ключови аспекти.
На първо място, необходимо е да се установи дали завещанието съдържа клауза, с която наследникът се задължава да запази и предаде полученото имущество на трето лице след смъртта си — тъй като именно тази уговорка представлява забранена фидеикомисарна субституция по смисъла на чл. 21 ал. 2 ЗН.
На второ място, дори ако такава клауза е налице, тя засяга само конкретните завещателни разпореждания, в рамките на които е включена. Останалите разпореждания в завещанието остават действителни по силата на принципа на частичната нищожност, уреден в чл. 26 ал. 4 вр. чл. 44 ЗЗД.
На трето място, необходимо е да се провери дали завещаните вещи действително са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, тъй като завещанието на чужда вещ е нищожно на основание чл. 19 ал. 1 ЗН.
Често задавани въпроси за нищожността на завещание
Какво е фидеикомисарна субституция?
Фидеикомисарната субституция е уговорка в завещанието, с която завещателят задължава наследника или заветника да запази и предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото наследство на трето лице. Тази уговорка е изрично забранена от чл. 21 ал. 2 ЗН, тъй като ограничава свободата на заветника да се разпорежда с полученото имущество и фактически назначава наследник на наследника.
Нищожна ли е цялата завещателна разпоредба при наличие на фидеикомисарна субституция?
Не. Съгласно Решение № 145/2026 г. на ВКС, нищожността засяга само онези завещателни разпореждания, в рамките на които е включена клаузата за фидеикомисарна субституция. Останалите разпореждания в завещанието остават действителни по силата на принципа на частичната нищожност по чл. 26 ал. 4 вр. чл. 44 ЗЗД.
Може ли завещателят да изрази пожелания как да бъде разпределено имуществото след смъртта на наследника?
Завещателят може да изрази своите морални и житейски виждания, но ако тези изявления имат характер на правно задължение за заветника, те ще бъдат квалифицирани като фидеикомисарна субституция и ще бъдат нищожни. Разграничението между морално пожелание и правно задължение е деликатно и изисква тълкуване на конкретното завещание.
Какво е завещание на чужда вещ и какви са последиците?
Завещанието на чужда вещ е нищожно на основание чл. 19 ал. 1 ЗН. Важно е да се отбележи, че вещите, придобити по време на брака, представляват съпружеска имуществена общност — всеки от съпрузите притежава идеална половина от тях. Завещанието на такава вещ не е завещание на изцяло чужда вещ и не е нищожно на основание чл. 19 ал. 1 ЗН.
Нуждаете се от консултация по наследствен казус?
Ако сте изправени пред оспорване на завещание, пред въпрос за нищожност на завещателно разпореждане или пред спор за фидеикомисарна субституция, екипът на Адвокатска кантора „Ивайло Василев & партньори“ е на Ваше разположение. Като опитни адвокати по наследствено право в Пловдив, ние ще Ви осигурим задълбочена правна консултация и ще защитим Вашите интереси. Обслужваме клиенти от Пловдив и региона, включително от Асеновград, Карлово, Първомай, Раковски и Стамболийски. Свържете се с нас!