ВЪПРОС
Допустим ли е частичен иск за друга част от едно и също спорно материално право /вземане/, между същите страни и на същото правно основание в случай, че предходно предявен частичен иск за друга част от същото спорно право /вземане/, е отхвърлен с влязло в сила решение, като погасен чрез прихващане с насрещна претенция на ответника в производството?
ОТГОВОР
Макар и формално възпроизведени точно, цитираните от въззивния съд разрешения в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22. 04. 2019 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2016 г., ОСГТК, в тяхната пълнота и действителен смисъл, нямат придаденото им от въззивния състав значение. Действително, както е прието в същите мотиви, в общия случай, при отхвърляне на частичния иск като неоснователен, ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичния иск, се отрича цялото спорно право, а силата на пресъдено нещо обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. Веднага след това обаче на същото място ясно е изложено, че силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца. Това разрешение има за предмет случаите, в които първоначално предявеният частичен иск е отхвърлен, поради несъществуване /като цяло/, на спорното материално право на ищеца в неговия патримониум – било поради неосъществяване на правнорелевантните за възникването му факти, било поради /в случай, че същите са осъществени и правото е първоначално възникнало/, последващото му погасяване или прекратяване, или пък било защото това право не принадлежи на ищеца, като субект на конкретното, материално правоотношение. Само в тези случаи отхвърлянето на иска за част от правото, от гледна точка на материалното право, води до безусловно отричане на спорното право, предявено частично, в пълния му обем /до пълния му размер, ако е вземане/.
От друга страна, за да бъде признато в рамките на висящ граждански процес, че са налице условията за прихващане с присъщия му погасителен ефект, на заявеното за такова прихващане, насрещно /активно/ вземане на ответника, със заявеното за съдебна защита /пасивно/, субективно материално право на ищеца – предмет на иска, от съда по необходимост следва да бъде признато, че това спорно право на ищеца съществува. Компенсация на заявеното за прихващане активно право /вземане/ на ответника с присъщия й погасителен ефект би могла да се извърши само със съществуващо, насрещно пасивно право /вземане/ на ищеца, и това е именно спорното в процеса негово субективно материално право. Обратното – прихващането на признато от съда за съществуващо, заявено за такова прихващане активно право /вземане/ на ответника, с признато от съда за несъществуващо, пасивно – предмет на иска, спорно субективно материално право на ищеца, е правно невъзможно. С други думи, когато съдът признае наличието на условията за компенсиране с погасителен ефект, на насрещно право на ответника със спорното в процеса право на ищеца, то съдът с решението си, с присъщата му сила на пресъдено нещо не само че не отрича, напротив – признава съществуването на спорното субективно право на ищеца до съдебно признатия му размер, а искът бива отхвърлен не поради несъществуването /съдебното отричане/ на това право на ищеца, а поради настъпването по отношение и на него /освен по отношение активното такова на ответника/, на погасителния ефект на прихващането.
При частичен иск СПН се формира само за съдебно предявената част от претенцията. Признавайки погасителното действие на прихващането съдът установява със СПН /включваща правопораждащите факти и на двете субективни права /притезания/ – негов предмет/, възникването и съществуването и на двете вземания до размера на по-малкото от тях. С оглед СПН не би могло да се пререшава въпроса за съществуването на вземанията до този им размер към момента, към който съдът е приел наличието на условията за компенсирането им. Когато със СПН е отречено съществуването на спорното право, предявено като частично, но поради погасяването му чрез прихващане, висящ остава въпроса за съществуването на вземането за непредявения му съдебно размер. Възможността за изследване на този въпрос не се преклудира, защото съществуването на спорното право на ищеца в частично предявения му размер е отречено не поради невъзникване на правото му /неосъществяване на правнорелевантните за това право факти/, а поради признатия от съда погасителен ефект на прихващането. С това съдът е признал възникването и съществуването на правото на ищеца и на правото на ответника, годността им за компенсация и настъпването на такава към определен момент в миналото /при извънсъдебно прихващане/, или основателността на съдебно заявено прихващане. Във всички такива случаи обаче признаването от съда несъществуването на съдебно предявената чрез частичния иск, част от вземането, не поради невъзникването му в полза на ищеца, а като погасена чрез прихващане, оставя висящ въпроса за съществуването на иначе признатото за съществуващо вземане на ищеца в частта му, която не е съдебно предявена, съответно – и приета от съда за погасена, чрез прихващане.
Този въпрос, поставен в нов процес между същите страни, по необходимост налага изследване съществуването на двете насрещни и компенсируеми вземания на страните в техните остатъчни размери, по отношение на които, ако са налице признати с влязлото в сила решение /съответно – и със СПН/, за осъществени пораждащите ги в полза на титулярите им – страни по делото, правнорелевантни за възникването им факти, това следва да бъде зачетено от съда, разглеждащ иск за друга част от същото спорно право.
В изложения по-горе смисъл са задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 2 и т. 3 от ТРОСГТКВКС № 2/18.03.2022 г. по тълк.д. № 2/2020 г. и мотивите към тях, съобразно които при уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим за прихващането. При непогасена горница, решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са породили вземането. При уважено възражение за прихващане в случаите, като горния, е допустимо в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от своето вземане. По новия иск съдът е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила решение относно фактите, които са породили вземането. С отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното и активното вземане по основание и размер. С решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо. Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала извън процеса. Всеки кредитор след способ, погасил вземането му само частично, разполага с възможност да инициира съдебен процес и да се снабди с изпълнително основание за непогасения остатък.
С оглед изложеното на поставения правен въпрос следва да се даде отговор в следния смисъл: „Допустим е частичен иск за друга част от едно и също спорно материално право /вземане/, между същите страни и на същото правно основание в случай, че предходно предявен частичен иск за друга част от същото спорно право /вземане/, е отхвърлен с влязло в сила решение, като погасен чрез прихващане с насрещна претенция на ответника в производството.“
Така Решение № 134/06.08.2024 г. по т.д. № 2202/2022 г., II ТО на ВКС