ВЪПРОС
Следва ли съдът да събира доказателства за възможностите на надарения за заплащане на издръжка или той винаги и длъжен да осигурява такава на дарителя, без значение от това дали е в по-тежко материално състояние от дарителя?“.
ОТГОВОР
„Следва ли съдът да събира доказателства за възможностите на надарения за заплащане на издръжка или той винаги е длъжен да осигурява такава на дарителя, без значение от това дали е в по-тежко материално състояние от дарителя?“, касационната инстанция намира, че този въпрос следва да бъде преформулиран, тъй като съгласно глава ХІІІ ГПК съдът не събира доказателствата, а съгласно чл. 127, ал. 1, изречение първо ГПК (отм.) всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, поради което следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Поради това въпросът следва да добие следния вид: „При предявен иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД задължен ли е надареният да осигурява издръжка на дарителя винаги или от значение е обстоятелството дали надареният е в по-тежко материално положение от дарителя?“. Съдебната практика по този въпрос В част от нея се поддържа становището, че „Дарението подлежи на отмяна, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, дори и да не разполага с парични средства“. В други съдебни решения на върховната съдебна инстанция се застъпва становище, че „Надареният е длъжен да дава такава издръжка, която съответства на материалните му възможности“. Трето становище застъпено в съдебната практика е това, че „Невъзможността на дарения да даде издръжка на нуждаещия се дарител не е основание за отменяне на дарението“. Както бе посочено по-горе в обжалваното решение е прието, че в процесният случай дарителката е изпаднала в нужда, поискала е издръжка от надарения и той й е отказал такава, поради което искът се явява основателен.
Настоящият състав на ВКС, ІV г.о. намира, че както обжалваното решение, така и в съдебната практика, която поддържа становището че „дарението подлежи на отмяна, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, дори и да не разполага с парични средства“, са правилни. Дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава за надарения никакви задължения за издръжка или помощ на дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен към последния за стореното дарение. Моралното задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона обстоятелства, а именно изпадане на дарителя в нужда и отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава издръжка. До момента, до който дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения остава само морално. В случай, че е налице такова искане, неизпълнението на трансформираното задължение е основание за предявяване на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и при доказването му същият следва да бъде уважен.
Така РЕШЕНИЕ № 177 ОТ 14.04.2011 Г. ПО ГР. Д. № 209/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС