ВЪПРОС
Нуждата от издръжка на дарителя следва ли да бъде преценявана конкретно от съда за всеки отделен случай на основание събраните по делото доказателства или единствен критерий за размера на издръжката на дарителя е средната работна заплата за страната и няма нужда от събиране на доказателства относно конкретните нужди на дарителя?“
ОТГОВОР
По първия от тях, а именно „Нуждата от издръжка на дарителя следва ли да бъде преценявана конкретно от съда за всеки отделен случай на основание събраните по делото доказателства или единствен критерий за размера на издръжката на дарителя е средната работна заплата за страната и няма нужда от събиране на доказателства относно конкретните нужди на дарителя?“
По поставения въпрос касационният жалбоподател се позовава на противоречива практика между обжалваното решение, от една страна, и решение № 631/01.7.2002 г. по гр. д. № 234/2002 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 1077/28.6.1994 г. по гр. д. № 922/1994 г. на ВС, ІV г.о. и решение № 751/28.9.2001 г. по гр. д. № 132/2001 г. на ВКС, ІІ г.о., от друга страна.
В обжалваното решение е прието, че в процесният случай дарителката е изпаднала в нужда, поискала е издръжка от надарения и той й е отказал такава, поради което искът се явява основателен.
В посочените от касационния жалбоподател съдебни решения на ВКС е прието, че „Надареният не е длъжен да издържа дарителя, ако той няма достатъчно средства“/ решение № 631/01.7.2002 г. по гр. д. № 234/2002 г. на ВКС, ІІ г.о./, „Надареният е длъжен след покана от дарителя да дава такава издръжка, която да съответства на материалните му възможности“/ решение № 751/28.9.2001 г. по гр. д. № 132/2001 г. на ВКС, ІІ г.о./, и че „Изхождайки от характера на дарението като правна сделка, сключена с оглед личностите и отношенията между тях и субектите в тази сделка, съдът следва да уважи иска за разваляне на дарението, когато анализът на събраните по делото доказателства сочи, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето съществуване. Тъй като задължението за издръжка в този случай не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно от момента на възникване необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на издръжката, и то с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя като се отчитат и настъпилите инфлационни промени в икономическия живот на държавата ни“/ решение № 1077/28.6.1994 г. по гр. д. № 922/1994 г. на ВС, ІV г.о./.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира, че решаващите изводите в обжалваното решение са ирелевантни към поставения въпрос, поради което отговор на него по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да бъде даден. Ето защо отговор следва да бъде даден по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За всеки отделен случай на поискване на издръжка на дарителя от надарения размерът й се определя съобразно нуждите на дарителя.
Така РЕШЕНИЕ № 177 ОТ 14.04.2011 Г. ПО ГР. Д. № 209/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС