ВЪПРОС
Непоправимото разстройство в отношенията между съдружниците като „важна причина“ по смисъла на чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ?
ОТГОВОР
Производството по делото е образувано по иск на касаторката с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ.
Искът е основан на твърденията й, че поради притежаваните с останалия съдружник равни дялове не могат да постигнат съгласие за приемане на Решения на ОС, че причина за конфликта била липсата на отчетност от страна на управляващия съдружник К., който от учредяването му не е свиквал редовни ОС, не е представял отчети, не е представял за одобрение договорите, освен тези за продажба на недвижими имоти, които обстоятелства според ищцата пораждат непреодолимо недоверие с оглед извършваната от дружеството предприемаческа дейност, довели от своя страна до решения за взаимното им изключване като съдружници.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че дружеството с регистриран предмет в областта на геодезията, кадастъра и топографията не е спряло да осъществява дейността си, възложено му било от Агенцията по кадастъра да изготвят кадастрална карта и регистри в землището на[населено място]. Изложени са съображения, че липсата на доказателства за начина на водене на счетоводството, въз основа на които да се извърши преценка дали то е водено редовно, както и на доказателства за накърняване просперитета на дружеството не позволяват да се направи извода, че са налице важни причини по смисъла на закона. Напротив, ТД извършило над 10 продажби на недвижими имоти, реализирало е финансови постъпления, върху половината от които права има ищцата. От правна страна е прието, че когато са създадени обтегнати отношения, каквито са налице в процесния случай, те не могат да обосноват приложението на чл. 155, т. 1 ТЗ, тъй като основният ориентир са интересите на ТД, а те пряко са свързани с неговата търговска дейност. Изтъкнато е, че дори осъществяването на конкурентна дейност от управителя не е въведено от закона като основание за прекратяване на ТД, а съставлява основание за налагане на имуществени санкции. Наличието на спорове според съда наистина биха се отразили на работата на общото събрание, но решенията му се формират посредством гласуване при спазване изискването за наличие на съответното мнозинство. Счетено е обаче, че съдът не е сезиран с иск по чл. 71 ТЗ за защита на членствено право, а с иск, който дава възможност на съдружника да предизвика прекратяване на ТД, но на точно визирано от закона основание, което в случая отсъствало.
Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
С Решение № 159 от 15.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо поради това задължителна практика е прието, че понятието „важни причини“ по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ няма легална дефиниция и това априорно е невъзможно поради разнообразието на проявните му форми, което налага при преценката за наличието им да се отчита факта, че всяко търговско дружество е със своя специфика – предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на съдружниците (предвидени в учредителния акт) и пр., но при обсъждането налице ли са важни причини за прекратяване на дружеството водещи според решението следва да са интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Именно по отношение на посочения принцип цитираното решение има характера на задължителна по смисъла на ТР І 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика, което позволява да се възприемат и други причини извън посочените в него поради невъзможността за изчерпателното им изброяване.
Влошените отношения не са посочени в цитираното решение, но те не могат да бъдат игнорирани, когато са довели до фактическа невъзможност за функциониране на органите му на управление. При изграждане на извод в противния смисъл, обоснован с възможността решенията на общото събрание да се формират от гласовете на съответното мнозинство, въззивният съд не е отчел обстоятелството, че именно поради посочената възможност, паритетното участие на двамата съдружници в капитала на дружеството е довело до приемане на решения за взаимното им изключване, съответно за преобразуване на ТД в ЕООД от съдружника, останал след изключването на касаторката, като е игнорирано и обстоятелството, че с влязло в сила решение по предявения от последната иск по чл. 74 ТЗ е отречено наличието на основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ за изключването й.
Превратно са интерпретирани и представените от касаторката 10 бр. нотариални актове в подкрепа на твърдението й за разпродажба на имуществото на дружеството, извършване от преобразуваното в ЕООД ТД, които съдът, за да се обоснове извода си, че дружеството е проспериращо и да отрече наличието на важни причини за прекратяването му, е възприел като доказателства за реализирани от ответното дружество 10 продажби с прозтичащи от това финансови постъпления с права на ищцата върху ? от тях. Прочитът им сочи, че същите не са извършени от името на ответното търговско дружество, а от преобразуваното ЕООД, чийто едноличен собственик е съдружникът К..
Поради всичко изложено настоящият състав приема, че влошените между страните отношения не биха могли да се преодолеят чрез упражняването на иска по чл. 71 ТЗ, както е посочил въззивния съд и поради това предявения иск по чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяването на дружеството се явява единствения правен способ за охраняване на интересите на съдружниците чрез съхраняване на придобитото от него имущество. В този смисъл, макар и поставянето на интересите на отделните съдружници над тези на дружеството да не съответства на възприетия с цитираната задължителна практика принцип, настоящият състав намира, че отклонението от него е допустимо при капиталово дружество с персонален елемент, когато съдружниците имат паритетно участие в него по съображенията, изложени по-горе.
Така РЕШЕНИЕ № 30 ОТ 10.09.2010 Г. ПО Т. Д. № 320/2009 Г., Т. К., II Т. О. НА ВКС