ВЪПРОС
За уведомяване на съдружник за свикване на общото събрание на дружество с ограничена отговорност и връчване на покана по чл. 139 ТЗ при отказ на съдружника и доказването в производството по чл. 74 ТЗ на релевантните за отказа обстоятелства?
ОТГОВОР
Изискванията на чл. 139, ал. 1 ТЗ, свързани с покана за общо събрание са точно и ясно формулирани, макар и да са схематични – писмена форма на поканата до всеки съдружник, съдържаща дневния ред, както и връчването и /получаване от съдружника/ в рамките на не по-малко от 7 дни преди датата на събранието. В нормата изрично е посочено приоритетното приложение на дружествения договор по отношение на срока и формата. В конкретния случай, тъй като в дружествения договор на [фирма] не се съдържа клауза, уреждаща по различен начин свикване на общото събрание и уведомяване на съдружниците, е приложима общата разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ.
Безспорно е в случая спазване на изискването за форма- наличието на изготвена писмена покана за събранието на визираната дата, както и минимално необходимото съдържание на тази покана. При твърдения за нарушения на процедурните правила, свързани със свикване и провеждане на събранието ответникът е този, който трябва да докаже, че те са били спазени. Или в тежест на ответното дружество е било установяване на надлежното връчване на 08.02.2009 г. на поканата за общото събрание на 16.02.2009 г. при удостоверен „отказ“ от съдружника.
Ищцата в исковата молба е твърдяла, че процедурата по свикване на общото събрание е опорочена, тъй като не била надлежно уведомена за събранието, маркирайки като порок – връчване при „отказ“, удостоверен от непознати за нея две лица, вместо по реда на чл. 592 и сл. ГПК.
Въззивният съд, обсъждайки валидността на процедурата е счел, че по принцип свидетелите, присъствали на връчването биха могли да удостоверяват единствено „отказа“ на съдружника да получи поканата, но не и факта, че съдружникът е узнал съдържанието на връчваните документи. Въззивният съд е разсъждавал върху обстоятелствата, свързани с уведомяване от връчителя на поканата за съдържанието на документа и е приел, че ищцата не е била надлежно известена за дневния ред на събранието, макар че е заявила отказа си да получи поканата пред връчителя – управителя на дружеството и пред двамата свидетели, тъй като не е узнала конкретното й съдържание, и именно от това произтичала незаконосъобразността на свикването на общото събрание. Това е и водещото основание на Пловдивски апелативен съд за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на предявения иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание за изключване на съдружника.
Тези изводи са в противоречие с практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 2082009 г. на ІІ т. о., в Решение № 74/14.07.2011 г. по т. д. № 633/2010 г. на І т. о., както и с императивните текстове на ТЗ, предмет на обсъждане в настоящото решение.
И в двата съдебни акта на ВКС, които са задължителни за съдилищата е прието, че нормата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не следва да се тълкува стеснително, тъй като текстът не предвижда способ за връчване на поканата за общото събрание. Ако такъв способ не е изрично регламентиран в дружествения договор, следва да се приеме, че законът акцентира най-вече върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието от съдружника, като способът, по който е станало това, няма решаващо значение.
Уведомяването може да се осъществи като се използва връчване чрез нотариус, по пощата, чрез лицензирано дружество за пощенски или куриерски услуги, по факс и пр., но независимо кой връчва поканата от името на дружеството, то връчването трябва да стане лично на съдружника – физическо лице. Преценката за начина на изпращане на поканата се осъществява от дружеството, и не би могло да се правят препоръки в съдебния акт за направения избор или да се препраща към друг начин на връчване, след като няма императивна процесуалноправна норма по отношение на свикване и провеждане на общо събрание от търговско дружество, която да се приеме, че е била нарушена в конкретния случай.
Няма пречка при „отказ“ за получаване на поканата за събранието от съдружник, както е станало и в процесния случай, /при установени по делото няколкократни предишни опити за връчване на книжа на дружеството на този съдружник/, този „отказ“ да бъде оформен и с подписите на присъствалите лица, които в рамките на съдебното производство са потвърдили фактите, за което има и признание на ищцата в исковата молба в смисъл, че поканата й е връчена при отказ, и че тя смята тази процедура за незаконосъобразна, тъй като не е познавала тези двама свидетели.
Не би могло да се разграничават последиците на „отказа“, както счита апелативния съд, според намерението на съдружника, тъй като последният, след като е уведомен за това, че му се връчват книжа, свързани със свикване на общо събрание на дружеството, в което той има членствено участие, при заявявяне на нежелание да ги получи, сам се е поставил в ситуация, да не узнае тяхното точно съдържание към този момент.
Не би могло да се въвежда за дружеството и последващо задължение за доказване на принудителното узнаване на съдържанието на документите, които се връчват, тъй като подобно задължение не е регламентирано в закона, нито е част от съдържанието на дружествения договор. Подобно разграничение не съответства на духа на дружественото право, което се основава на принципа на доброволност на сдружаване и автономност на уреждане на отношения между съдружниците, разбира се при зачитане на императивните правила, регламентиращи свикването и провеждането на общо събрание.
В конкретния случай, съдружникът е узнал за предложението за изключването при получаване на предупреждение за изключване връчено при „отказ“, удостоверен от свидетели, съдържащ и означение, написано на ръка след подписите на свидетелите, че е прочетено съдържанието на предупреждението. При връчването на 08.02.2009 г., на поканата за общото събрание, с дневен ред, съдържащ предложение за изключване, съдружникът отново е заявил, че отказва да получи поканата /отново удостоверено получаване при “ отказ“ от съдружника/ и от него е зависело дали да приеме документа, да се запознае с конкретното съдържание или чрез отказа си да се постави в ситуация, при която не би могъл да знае в подробности съдържанието на поканата, поради личните си действия.
Не би могло да се въвежда задължение за търговското дружество да удостоверява при връчване на покана за общото събрание и практическото узнаването на съдържанието на поканата от съдружника, тъй като за дружеството съществува единствено задължение да изготви съответните книжа, в това число и поканата за събранието, със съответния дневен ред и да се погрижи тези покани да бъдат получени от всеки съдружник преди законово установения минимален срок за провеждането му. Поведението на съдружника и неговите съображения за това дали ще приеме поканата, или ще откаже да я получи, както и съображенията му за отказа не съставляват елемент от фактически състав, нито му дават основание за събиране на доказателства с оглед предявяване на иск по чл. 74 ТЗ, тъй като не е налице нарушение на императивна правна норма, въвеждаща изискване за субективна преценка на отказа, както е приел решаващия съд, а и въвеждането на подобно отграничение би довело и до злоупотреба с права от страна на съдружник, който счита, че общото събрание би приело решения, които не са в негова полза.
Или задължителен е обсегът на тълкуването на чл. 74 ТЗ, във вр. с чл. 139 ТЗ, отчитайки изискването за отмяна на решение на общото събрание по реда на чл. 74 ТЗ единствено при доказана противозаконност /противоречие с императивна правна норма/ или противоуставност /нарушение на дружествения договор/. Няма основание да се приеме, че общото събрание на 16.02.2009 г. на търговско дружество [фирма] е проведено при неспазване на процедурни правила и след като апелативният съд не се е съобразил с практиката на ВКС в тази насока, въззивното решение следва да бъде отменено, и искът по чл. 74 ТЗ отхвърлен.
Така РЕШЕНИЕ № 104 ОТ 03.10.2011 Г. ПО Т. Д. № 876/2010 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС