Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
Заповедното производство е специален вид съдебно производство, което е уредено от законодателя в чл. 410-425 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Целта на това производство не е да е спорно и да се развие като обичайното исково производство – с две спорещи страни, които ангажират множество доказателства пред съда и правят искания пред него. Целта на заповедното производство е съдът основно да установи, че длъжникът не оспорва вземането на кредитора спрямо него. При липсата на оспорване, съдът снабдява в кратък срок кредитора със заповед за изпълнение и изпълнителен лист и по този начин допуска провеждане на законосъобразно принудително изпълнение спрямо него.
Именно поради гореизложеното длъжникът, ако смята, че има основание да оспори претенцията на кредитора си (например, че не дължи претендираната сума, вземането е погасено по давност, вземането се дължи, но не в претендирания от кредитора завишен размер и т.н.), то той трябва да стори това своевременно и при наличието на направена адекватна юридическа преценка за основателността на доводите и аргументите.
Пропускането на кратките законови срокове за оспорване на претенциите на кредитора водят до отпадане на почти всички (но не на абсолютно всички!) правни възможности за последваща защита срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът не проверява дали вземането реално съществува, което в практиката води до множество проблеми и мултиплицира дела за установяване на вземането на кредитора.
Съдът обаче следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Съдът може да откаже искането на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 или чл. 417 ГПК, ако за него съществува обоснована вероятност да е налице неравноправна клауза.
Страните в заповедното производство не са ищец и ответник, както е в исковото производство, а се наричат заявител (кредитора) и длъжник.
Характерно за заповедното производство е, че съдът уважава искането на заявителя само и единствено, когато то не се оспорва от длъжника. По принцип в този случай съдът издава заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК на заявителя, както и изпълнителен лист (по реда по чл. 410 ГПК изпълнителният лист се издава след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а по реда на чл. 417 ГПК заповедта и изпълнителния лист се издават заедно). Едва тогава заявителят може да премине към образуване на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Ако длъжникът оспори вземането като подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение в предвидения в закона 1-месечен срок, съдът не издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист на заявителя, а му предоставя възможност да предяви искова молба срещу длъжника, като по този начин се стига до исково производство, в което длъжникът получава възможност (каквато по принцип няма в заповедното производство) да оспори по всеки един допустим от закона начин претенцията на кредитора си.
Ключови думи: адвокати в Пловдив, адвокатска кантора в Пловдив, добър адвокат в Пловдив, заповедно производство, колекторска фирма, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК, възражение на длъжника срещи издадена от съда заповед за изпълнение по чл. 414 ГПК, изпълнителен лист, изпълнително дело, частен съдебен изпълнител ЧСИ, покана за доброволно изпълнение, неравноправни клаузи, потребител, адвокат д-р Ивайло Василев.