адв. д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
Ключови думи: търговско право, адвокат от Пловдив, адвокатска кантора, запис на заповед, договор за заем, разписка.
ВЪПРОСИ
Следва ли да се приеме, че чрез записа на заповед може да се материализира правоотношение, произтичащо от от договор за заем?
Когато длъжникът не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, необходимо ли е кредитора да доказва наличие на вземането си по каузалната сделка?
Какво е правното значение на издадена от длъжника разписка, удостоверяваща получаването на определена сума?
ОТГОВОРИ
На нередовен запис на заповед се придава характер на разписка, когато същият не съдържа задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ, но нередовният запис на заповед не във всички случаи, независимо от пороците си, представлява разписка съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД за изпълнение на определено задължение на кредитора или като разписка, удостоверяваща сключване и изпълнение на договор за заем. При нередовност на менителничния ефект документът – запис на заповед, би могъл да има доказателствено значение за съществуването на каузално отношение или на разписка за изпълнение – ако недействителността произтича от чл. 535, т. 2 ТЗ, да не се ползва с доказателствена сила за конкретно изявление на страната, посочена за издател – чл. 535, т. ТЗ или да материализира единствено изявление за плащане – при наличието на друг порок на съдържанието.
В случай, че записът на заповед е редовен съгласно чл. 535 ТЗ, кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си, а доказателствената тежест е върху длъжника – издател, ако последният възразява, че е поел задължение без основание. Възможно е наред с абстрактната сделка да съществува и каузално отношение между издателя и поемателя по записа на заповед, като претенцията на кредитора, произтичаща от каузалната сделка, изисква доказване на основанието и на връзката между менителничния ефект и паралелно съществуващото облигационно задължение. Основанието на вземането не би могло да се изведе от ценната книга и последната, като редовен менителничен документ, не се конвертира в разписка за изпълнение. Доказването на каузално отношение по договор за заем за потребление над 1000 лв. също попада в ограничението по чл. 164 ГПК.
Ограничението за свидетелските показания би могло да отпадне, само в случай на “непълен обратен документ” за съществуване на договор за заем, при което основанието, на което е предоставена сумата, е установено в писмен акт. Поради реалния характер на договора за заем за потребление предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя, е доказване и на договора, а не само на изпълнението на задължението на заемодателя по чл. 240 ЗЗД.
Разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно чл. 77, ал. ЗЗД. Предвид на реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Доказването на основанието за поетото обещание за плащане или за предоставяне на сумата на издателя може да се осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ, който няма характер на разписка по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД.
В т. 17 от тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
Така Р. № 1/04.02.2022 г. по гр.д. № 1688/2021 г. на IV г.о. на ВКС