Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
В гражданските отношения, законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е границата, до която вредите по чл. 82 ЗЗД, настъпили от неизпълнението на парични задължения, не подлежат на доказване. По отношение на претърпяни от неплащането на паричен дълг вреди, нормата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е нещо повече от законна презумпция: онзи, който не е получил навреме дължима парична престация, е освободен от задължението да доказва, че – в размера посочен от чл. 86, ал. 1 ЗЗД – е претърпял вреди. И в този размер вредите му се присъждат, стига да ги поиска. Тези негови вреди обикновено се наричат „законна лихва “ по инерция от начина, по който законът е определил техния размер. Но се иска и се присъжда измеримото в пари обезщетение за вреди, а не се присъжда начина, по който това обезщетение е било пресметнато.
Затова отделното присъждане на обезщетение за едни и същи вреди от закъсняло плащане за един и същ период – един път в неподлежащия на доказване размер по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и втори път – в неподлежащия на доказване размер на неустойката по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е незаконосъобразно, защото ще възмезди неудовлетворения кредитор два пъти за едно и също неизпълнение. Щом уговорената неустойка за забавено плащане на парично задължение е по-голяма по размер от законната лихва, тогава кредиторът е освободен от тежестта да доказва вреди не само до размера, посочен в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но и до размера на неустойката (чл. 92, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД). И обратно: ако уговорената неустойка е по-малка по размер от законната лихва върху неплатеното парично задължение, тогава вредите от закъснялото плащане няма да подлежат на доказване в по-големия им размер – онзи по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В търговските отношения обаче, отношенията между кредитор и длъжник са уредени различно: при забавено изпълнение на парично задължение кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, но само ако не е уговорено друго (чл. 309а, ал. 1 ТЗ). Щом е уговорена неустойка, кредиторът няма право на обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата, независимо от по-ниския размер на неустойката в сравнение с размера на законната лихва за същия период. Но разпоредбите на чл. 309а ТЗ не се прилагат за договорите, сключени преди датата 15.03.2013 г. (§ 13 ПЗР ЗИДТЗ, ДВ, бр. 20/2013 г.).
Така РЕШЕНИЕ № 466 ОТ 16.07.2014 Г. ПО В. Т. Д. № 638/2014 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ