Специфики на вписванията при апорт на вещно право върху имот в търговско дружество

 

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

 

Статията е публикувана в дайджест „Собственост и право“, както следва: Василев, Ив. Специфики на вписванията при апорт на вещно право върху имот в търговско дружество. – Собственост и право, бр. 11 от 2018 г., ISSN 1312-9473

 

Настоящият анализ се концентрира върху въпросите, отнасящи се до процесуалните и материалните аспекти при вписванията на апорта в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и книгите за вписване по ПВ, респ. имотния регистър, който все още е в процес на създаване. Поставените въпроси и дадените отговори в изследването имат съществено практическо значение за търговците, които искат вписване на апорта с цел от него да възникнат вещни последици или търсят защита спрямо трети лица с конкуриращи права.

 

  1. Увод

За да породи правни последици, учредителният или последващ апорт на вещно право върху имот в капиталово търговско дружество (ООД, АД и КДА)[1] трябва да бъде вписан. Изисква се вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. След като то бъде извършено, на търговското дружество е дадена възможност и за извършване на вписване в книгите за вписванията по ПВ по сега действащата персонална система на вписване или в имотния регистър, ако за вбъдеще реалната система на вписване започне да функционира в съответен съдебен район – чл. 73, ал. 5 ТЗ във вр. с чл. 4, б. „л“ ПВ и чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър. Двете вписвания се извършват по различен процесуален ред. При тяхното осъществяване не възниква аналогично действие на вписването. Поради това трябва да се поставят въпросите за правната логика да бъдат извършвани две вписвания и за разграничението между тях.

В персоналните търговски дружества (СД и КД) също може да се извърши учредителен апорт на вещно право върху имот. Тук обаче видът, размерът и оценката на вноските не са подлежащо на вписване обстоятелство в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ – арг. от чл. 79, ал. 2 ТЗ във вр. с чл.  чл. 78, ал. 3 ТЗ и чл. 99, ал. 2 ТЗ и чл. 102, т. 6 ТЗ. При последващ апорт също не се извършва вписване на тези обстоятелства в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. При всички положения обаче може да се извърши вписване на придобивния акт в книгите за вписванията по ПВ, респ. в имотния регистър. Поради това трябва да се поставят на анализ въпросите за значението на вписването на дружествения договор и какво е действието на вписването.

 

  1. Какви са спецификите при вписванията в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ?

Основно значение на вписването

При търговските дружества вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ има значение за момента на прехвърлянето на вещни права, когато вносителят е действителният носител на вещното право – арг. от чл. 73, ал. 4 ТЗ. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – вж. т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Приема се, че търговското дружество е станало собственик на имота от датата на вписване на дружествения договор или устава в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. При апорта на вещно право върху имот трябва да бъде следван общият принцип в българското вещно право, че вписването не е елемент от фактическия състав на способа за придобиване на вещни права. Поради това вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ в този случай има значение на condicio iuris. Тоест, то не е елемент от фактическия състав на придобивния способ, а допълнителен юридически факт, който се осъществява впоследствие, и наличието на който е законово условие за възникване на вещните последици на придобивния способ.[2] Аргумент за това дава и правната литература. В нея се подчертава, че сключените от учредителите договори са под условие, че дружеството възникне в момента на вписването му в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.[3] Според мен този извод относно вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се отнася както за дружествения договор или устава, така и за решенията на общото събрание при последващ апорт.

Придобиването на вещните права от търговското дружество настъпва ex nunc (занапред). В този случай общата разпоредба на чл. 25, ал. 2 ЗЗД е неприложима. Прилага се чл. 73, ал. 4 ТЗ, в който е посочено, че придобиването настъпва „от момента на възникване на дружеството”.

Специфики при учредителния апорт

Способът, по силата на който търговското дружество придобива вещни права върху имот, е деривативен. Налице е правоприемство между вносителя на вещното право и търговското дружество. Правоприемството се осъществява при реализация на фактически състав, при който са необходими кумулативно два елемента – съгласието на вносителя, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите – чл. 73, ал. 1 ТЗ, и наличието на валиден дружествен договор или устав. Нека разгледаме тези елементи малко по-подробно.

Първият елемент е волеизявлението на вносителя на непаричната вноска. То е акт, който има характер на едностранна правна сделка. То е формален акт и при неговото подписване нотариусът трябва да удостовери волеизявлението на вносителя при наличието на описание на имота, съответстващо на изискванията на чл. 60 ЗКИР при одобрена кадастрална карта в съответния район, а ако такава не е одобрена, ще се съобрази чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ. Нотариусът трябва да извърши проверка за притежание на вещното право, което ще се апортира.  Макар и в чл. 73, ал. 1 ТЗ да не е указано изрично, тази проверка трябва да се извърши съобразно разпоредбите на чл. 586 ГПК. Съгласието на вносителя трябва да бъде дадено преди или най-късно до извършване на дружествения договор или устава, тъй като без съгласието няма как вещното право върху имота да се включи в капитала на търговското дружество – вж. Опредление № 23 от 02.02.2017 г. по ч. гр. д. № 23/2017 г. на ОС-Видин.

Според съдебната практика на ВКС, ако липсва съгласие на вносителя, апортът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – вж. Решение № 172 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 2179/2014 г., I г. о. на ВКС, Решение № 141 от 04.06.2012 г. по търг. д. № 829/2010 г. I т. о. на ВКС и Решение № 20 от 04.06.2010 г. по търг. д. № 1084/2010 г., I т. о. на ВКС. Според мен тази практика на ВКС е неправилна и трябва да бъде изоставена за вбъдеще. Съгласието на вносителя е само един от елементите от фактическия състав на апорта. Неговата липса не води до нищожност на апорта, а до наличието на незавършен фактически състав, който не може да породи вещноправни последици.[4]

Вторият елемент е дружественият договор или устава. При капиталовите търговски дружества именно в тези актове е инкорпорирана волята на учредителите за приемане на непаричната вноска. При всички положения волеизялвнието на вносителя, инкорпорирано в дружествения договор или устава, е окончателно и безусловно. То не може да бъде оттеглено впоследствие.[5]

При учредителния апорт при персоналните търговски дружества обаче съществуват някои особености. Те внасят специфики в сравнение с описаната хипотеза на извършване на апорт в капиталово търговско дружество.

Първо, при персоналните търговски дружества не се изисква отделно съгласие на съдружника. Достатъчно е съгласието да е инкорпорирано в дружествения договор, който е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на всички съдружници – чл. 78 ТЗ и чл. 100 ТЗ.[6]

Второ, при персоналните търговски дружества няма изискване за наличието на минимален капитал към момента на учредяването. Действително, размерът и вида на вноските на съдружниците са част от съдържанието на дружествения договор – чл. 78, ал. 3 ТЗ и чл. 102, т. 6 ТЗ. Тези клаузи обаче са част от несъщественото съдържание на договора, по което съдружниците не са длъжни да постигнат съгласие. Това означава, че нито един от тях не е длъжен  да прави вноска.[7] Това становище може да се приеме с оглед на аргумента, че при персоналните търговски дружества не капиталът има гаранционна функция в светлината на въпроса за обезпечаване на отговорността на търговското дружество за задължения спрямо неговите кредитори. Такава функция има субсидиарната отговорност на неограничено отговорните съдружници по чл. 88 ТЗ и чл. 99 ТЗ.

Аргумент за приемане на гореизложеното е и липсата на възможност при персоналните търговски дружества в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ да бъдат вписани обстоятелствата относно вида, размера и оценката на направените вноски, дори да има такива – арг. от чл. 79, ал. 2 ТЗ във вр. с чл.  чл. 78, ал. 3 ТЗ и чл. 99, ал. 2 ТЗ и чл. 102, т. 6 ТЗ. В този случай може да се зададе въпросът в кой момент, ако е извършен апорт от съдружник, персоналното търговско дружество става носител на вещното право. Според мен това е моментът на неговото учредяване. Аргумент за това е фактът, че именно от този момент възниква правният субект на търговското право, който може да бъде носител на права и задължения. Приложение трябва да намери нормата на чл. 73, ал. 4 ТЗ.

Струва ми се, че не може да се приеме като аргумент против гореизложеното твърдението в литературата, че нашето право не допуска учредяването на търговско дружество без извършване на вноски, което е аргументирано с текста на чл. 70, ал. 1, т. 5 ТЗ.[8] При внимателен прочит на посочената разпоредба става видно, че е визирана хипотеза на недействителност на учреденото търговско дружество, която в контекста на анализирания въпрос поставя условие учредителният договор или устава да съдържат клаузи относно размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква. Същественият момент в тази разпоредба е текстът „когато законът го изисква“. Именно защото законът не изисква подобно нещо при персоналните търговски дружества, а и тези обстоятелства не подлежат на вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, трябва да се приеме, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 5 ТЗ не се отнася за персоналните търговски дружества.

В правната литература се посочва, че след възникване на търговското дружество не се изисква наличие на волеизявление от орган на дружеството, с което изрично да се приеме непаричната вноска.[9] Приемам това становище за правилно. Поради тази причина ми се струва, че ако персоналното или капиталово търговско дружество след възникването му направи волеизявление за отказ от вещното право, адресиран до вносителя, то той би бил без правна стойност. За да се откаже от вещното право, търговското дружество трябва да извърши отказ по реда на чл. 100 ЗС.

Специфики при последващия апорт

Когато апортът се извършва във вече учредено търговско дружество (последващ апорт) при спазване на чл. 73, ал. 1 ТЗ, стига се до резултат, при който се приема нов съдружник или акционер, или вече приет съдружник или акционер увеличава своя дял в капитала на търговското дружество. Този резултат идва като следствие от извършения апорт.[10] Тук отново са налице два елемента от фактическия състав, които са съставна част от деривативен способ за придобиване на вещни права – така Решение № 147 от 12.02.2018 г. по търг. д. № 2530/2016 г., I т. о. на ВКС.

Първият елемент от фактическия състав отново е съгласието на вносителя на непаричната вноска. За него важи всичко, което вече изложих по-горе.

Вторият елемент е взето решение на общото събрание на търговското дружество. При персоналното търговско дружество решението трябва да е взето в писмена форма единодушно при спазване на чл. 87 ТЗ. С вземането на решението е необходимо изрично и да залегне въпросът за изменение на дружествения договор с оглед на извършения апорт. При капиталовите търговски дружества има особености. При ООД решението за увеличаване на капитала и изменение на дружествения договор трябва да бъде взето единодушно – чл. 137, ал. 3 ТЗ. Решението трябва да бъде съставено при наличието на протокол от проведено общо събрание в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, освен ако в учредителния акт не е предвидено друго – чл. 137, ал. 4 ТЗ. При АД трябва да бъдат съобразени разпоредбите, уреждащи вземането на решението от акционерите за увеличаване на капитала и изменение на устава, при което е възможно не всички акционери да дадат своето съгласие, но все пак да бъде взето решение с мнозинство – арг. от чл. 192, ал. 2 и 3 ТЗ, чл. 230, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 221, т. 2, предл. първо ТЗ. Това решение може да бъде взето и от съвета на директорите или управителния съвет на АД, ако са налице всички предпоставки по чл. 196 ТЗ.

Вещният ефект на последващия апорт в капиталово търговско дружество, аналогично на учредителния апорт, настъпва след вписване на апорта в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ – така Решение № 5 от 08.02.2011 г. по търг. д. № 271/2010 г., І т. о. на ВКС. Аргумент за това дават нормите на чл. 140, ал. 4 ТЗ и чл. 231, ал. 4 ТЗ. Тук трябва да се направи разграничение с перосналните търговски дружества. При тях подобно изискване в закона за вписване на последващ апорт не съществува.[11] Такъв обаче може да бъде извършен с вземане на решение с единодушие от съдружниците по чл. 87 ТЗ и извършване на изменение на дружествения договор, който трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на всички съдружници. Вещният ефект на апорта в този случай настъпва от изменението на дружествения договор. Приложение ще намери нормата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД.

 

  1. Какви са спецификите при вписване в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър?

Подлежащи на вписване актове

От извършения анализ до този момент става видно, че до сбъдване на condicio iuris – възникване на търговското дружеството като субект на правото при учредителния апорт или вписване на решението за увеличаване на капитала в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, притежател на вещното право върху имот остава вносителят на непаричната вноска. Изключение от това правило е единствено налице при последващ апорт при персонално търговско дружество. В тази хипотеза търговското дружество придобива вещното право при вземане на решение за приемане на вноската и извършване на промяна на дружествения договор в предвидената от закона форма за действителност.

Въпреки горните различия, общото правило е, че докато търговското дружество не придобие вещното право не се налага извършване на вписване на придобивния акт в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър, защото правоприемството все още не е настъпило. Трябва да се приеме, че ако преди да настъпи вещния ефект на апорта бъде отправено искане до съдията по вписванията за вписване на апорта, трябва да бъде постановен отказ от вписване – чл. 32а ПВ и чл. 83 ЗКИР. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 73, ал. 5, изр. първо ТЗ относно учредителния апорт. В нея е посочено, че актът се предоставя за вписване от орган на дружеството „след възникването му”.

Струва ми се, че изключение от горното общо правило може да е налице, ако законът допуска в придобивния акт да бъде уговорен модалитет по смисъла на чл. 25 ЗЗД. В този случай придобивният акт може да бъде вписан, макар и да не е произвел все още вещен ефект. След сбъдване на условието в придобивния акт или изтичане на предвидения срок, търговското дружество ще се счита притежател на вещното право върху имота от датата на извършване на вписания акт – арг. от чл. 25, ал. 2 ЗЗД.

По сега действащата персонална система на вписване подлежащите на вписване актове при учредителен апорт са нотариално завереното копие от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя – чл. 73, ал. 5, изр. първо и второ ТЗ. Макар да не е изрично посочено в закона, при последващ апорт в капиталово търговско дружество се представят нотариално заверено копие от решението за увеличаване на капитала, актуално нотариално заверено копие от изменения дружествен договор или устав и съгласие на вносителя. Основанието за вписване на тези актове е чл. 4, б. „л“ ПВ във вр. с чл. 73, ал. 5 ТЗ.

Според мен чл. 73, ал. 5 ТЗ се прилага съответно и при извършване на последващ апорт в персонално търговско дружество, когато се приема нов съдружник и той извършва апорт на вещно право върху имот или когато съдружник в търговското дружество извършва апорт и с това се изменя начинът на разпределение на печалбите и загубите между съдружниците. И в двата случая подлежи на вписване завереното копие от изменения дружествен договор, който трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на всички съдружници. Тук отделно съгласие на вносителя не се изисква, тъй като неговата воля се съдържа в дружествения договор.

При вписване в имотния регистър, когато такъв е въведен в съответния съдебен район, на вписване ще подлежат същите актове. Аргумент за това дава чл. 77, ал. 2, т. 2 ЗКИР, който изисква към молбата с искане за вписване да бъдат представени и писмени доказателства, удостоверяващи вписания юридически факт. Вписването ще се извършва на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър във вр. с чл. 73, ал. 5 ТЗ.

Проверка на собствеността от съдията по вписванията

Характерна особеност при вписване на апорт на вещно право върху имот е проверката относно придобивното основание на вносителя, която се извършва от съдията по вписванията – арг. от чл. 73, ал. 5, изр. трето ТЗ. Като че ли de lege lata трябва да се приеме, че това е проверка съобразно изискванията на чл. 586 ГПК. Молителят трябва да предостави на съдията по вписванията такива доказателства, които съответстват на придобивния способ, по силата на който вносителят е придобил вещното право. Ако способът е деривативен, в този случай трябва да се представи заверен препис от придобивния акт. При оригинерните способи по принцип такъв акт липсва, тъй като липсва правоприемство. По принцип тези способи са неформални, напр. придобивната давност по чл. 79 ЗС. В този случай, за да може съдията по вписванията да се увери, че фактическият състав на способа е изпълнен, трябва да бъде представен констативен нотариален акт, който да удостоверява факта на придобитото вещно право.

Според съдебната практика на ВКС, извън описаните доказателствени средства, валидно установяващи правото на собственост в лицето на указания в тях негов носител, всички други удостоверения, съдържащи различни обстоятелства относно имота, в това число и тези, които удостоверяват вписванията по партидата на имота в имотния регистър и поради това са служебно достъпни на съдията по вписванията, не могат да бъдат приети като доказателства за наличие на правото на собственост – така Определение № 99 от 16.02.2016 г. по ч. търг. д. № 3410/2015 г., I т. о. на ВКС.

Ако към молбата с искане за вписване на съдията по вписванията не бъдат представени писмени доказателства за притежанието на вещното право върху имота от вносителя, той има правомощието да постанови отказ от вписване – чл. 32а ПВ и чл. 83 ЗКИР. Този отказ може и да е частичен, когато съдията по вписванията установи, че само част от вещните права са притежание на вносителя на непаричната вноска, а други не му принадлежат – вж. Определение № 23 от 10.01.2018 г. по ч. търг. д. № 1767/2017 г., II т. о. на ВКС.

Съдията по вписванията няма правомощие да дава указания на молителя за отстраняване на нередности с оглед на представените доказателства за вещните права на вносителя и служебно да събира доказателства за тях – вж. Определение № 230 от 20.03.2014 г. по ч. търг. д. № 4639/2013 г., I т. о. на ВКС и Определение № 9449 от 14.04.2016 г. по в. ч. гр. д. № 11349/2015 г. на СГС.

Предвид гореизложеното, бих искал да изтъкна, че макар към настоящия момент чл. 73, ал. 5, изр. трето ТЗ изрично да вменява задължение на съдията по вписванията да извършва проверка относно собствеността, то за вбъдеще може да се обмисли това законово решение да бъде изоставено. Струва ми се, че съществуването му не е оправдано, тъй като правата на вносителя се проверяват от нотариуса още към момента на даване на съгласието по чл. 73, ал. 1 ТЗ, тази проверка не е ограничена от времеви срок и нотариусът разполага с всички законови правомощия за достъп до информация и съдействие от органи на публичната власт по чл. 19 ЗННД, за да извърши задълбочена и обстойна проверка. Тоест, създадени са всички предпоставки, за да се гарантира, че още при възникване на първия елемент от фактическия състав на апорта вносителят е реалният притежател на вещното право върху имота. В този случай може да се зададе логичният въпрос защо се налага извършване на втора проверка от съдията по вписванията и каква практическа стойност има тя при положение, че повтаря вече направената проверка от нотариуса, но като се държи сметка, че тя не може да предостави същите гаранции за извършване на задълбочено проучване относно правата на вносителя. Тя е основана само на писмени актове, съдията по вписванията е ограничен от срок за извършване на проверката, тъй като трябва да се произнесе по искането на молителя в рамките на същия работен ден, а и в допълнение – съдията по вписванията не разполага с правомощията на нотариуса по чл. 19 ЗННД за достъп до информация от ограните с публична власт и не може да отправя искания за получаване на съдействие от тях. Предвид това разграничение, моето мнение е, че вмененото задължение по чл. 73, ал. 5, изр. трето ТЗ е неуместно, неефективно и ненужно отежнява процедурата по вписване. Поради това de lege ferenda посочената разпоредба трябва да бъде отменена и в закона да остане единствено изискването за проверка на правата на вносителя, която да се извършва само от нотариуса.

Противопоставимост спрямо трети лица

Трябва да се подчертае, че вписването в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър не е задължително. То има значение за противопоставимостта на придобитите права спрямо третите лица с конкуриращи права, която е уредена в чл. 113 ЗС – вж. Определение № 299 от 08.07.2016 г. по ч. търг. д. № 1339/2016 г., I т. о. на ВКС,  Решение № 5154 от 11.05.2015 г. по адм. д. № 11679/2014 г., VII отд. на ВАС, Определение № 153 от 26.02.2010 г. по ч. търг. д. № 1/2010 г., II т. о. на ВКС и Решение № 150 от 10.11.2009 г. по търг. д. № 766/2008 г., ІІ т. о. на ВКС, Определение № 5519 от 08.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 1370/2018 г. на СГС.[12] Тоест, от това вписване възниква оповестително-защитно действие. Вписването не е част от фактическия състав на придобивния способ, поради което би било погрешно да се приеме, че от него възниква конститутивно действие. С оглед на горното, в съдебната практика на ВКС се приема, че ако вносителят на непаричната вноска учреди право на ползване на търговско дружество и актът не бъде вписан, а впоследствие прехвърли правото на собственост върху имота на трето лице, без да посочва, че правото на ползване не се включва в съдържанието му, и прехвърлителният акт бъде вписан, тогава конкуренцията между правата ще се реши съобразно чл. 113 ЗС в полза на третото лице – вж. Решение № 219 от 05.12.2016 г. по гр. д. № 2215/2016 г., I г. о. на ВКС.

 

  1. Възниква ли доказателствено действие от вписването при апорт на вещно право от несобственик?

Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ

Проблематичен момент в тълкуването на законовата уредба на апорта е доказателственото действие на вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. То поставя въпроса дали купувачът на имот, който се е доверил на вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, става носител на вещното право, ако дружеството не е реалният притежател на вещното право. Такава хипотеза може да е налице, когато вносителят на непаричната вноска не е реалният носител на вещното право върху имота или неговият придобивен акт не поражда правни последици (напр. е нищожен или е унищожен с влязло в сила конститутивно съдебно решение), но въпреки това процедурата по внасяне на непаричната вноска е реализирана. Този въпрос може да се постави и при увеличаване на капитала на търговското дружество.

Мисля, че отговорът на поставения въпрос трябва да е отрицателен. Действието на вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ не може да послужи като аргумент за придобиване на вещни права от трети лица в посочените хипотези. В този случай вписването на дружествения договор или устава на търговското дружество в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ не може да се обвърже с наличието на фикция за осъществено правоприемство. Без значение е дали третото лице е добросъвестно или не. Доказателственото действие на вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ не трябва да се абсолютизира. То има за цел единствено да насърчи доверието в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, но не и да създава само по себе си юридически факти, които реално не съществуват – вж. Определение № 310 от 13.04.2016 г. по търг. д. № 1551/2015 г., I т. о. на ВКС. В съдебният акт ВКС прави следният извод: „Вписването доказва съществуването на вписаните обстоятелства, а обявяването доказва съществуването на обявените актове и създава за тях презумпцията, че са публично известни, но не установява верността на обстоятелствата, удостоверени в обявените актове”.

Книги за вписванията по ПВ и имотен регистър

Струва ми се, че аналогичен извод на вече направения по-горе трябва да се приеме и относно вписването в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър. Оповестително-защитното действие на вписването има за цел да брани само придобити права по вече вписани актове.[13] От това вписване не възниква доказателствено действие. Аргумент за това дават нормите на чл. 1 ПВ и чл. 59, ал. 4 ЗКИР. В тях изрично е посочено, че вписването има за цел да оповести на всички трети лица вписаните актове. Само по себе си вписването не гарантира на никое трето лице, което получава справки и удостоверения от съответната служба по вписване към Агенция по вписванията, че вносителят на непаричната вноска е реалният притежател на вещните права, респ. че търговското дружество ги е придобило по силата на вписаните актове. Вписването не гарантира и валидността на актовете относно апорта (съгласието на вносите, дружествения договор, устава, решението за увеличаване на капитала). В закона не съществуват норми, които да обосновават настъпване на такава правна последица, поради което de lege lata трябва да се приеме, че от вписването не възниква доказателствено действие.[14]

 

  1. Извод

Вписванията заемат централно място при апортиране на вещно право върху имот в търговско дружество. Те се извършват по процесуални правила, които не са идентични и които имат своите специфики в зависимост от това дали апортът се извършва в капиталово или персонално търговско дружество, или е налице учредителен или последващ апорт. По принцип от вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ зависи възникването на вещните последици от апорта. То не е част от фактическия състав на апорта, а condicio iuris. От вписването в книгите за вписване по ПВ или имотния регистър възниква противопоставимост спрямо трети лица по чл. 113 ЗС. Това действие на вписването има значение за конкуренцията между две или повече лица, притежаващи права върху апортирания имот. Вписванията обаче не могат да гарантират на третите лица, че апортът е произвел вещен ефект, ако вносителят е несобственик. От вписванията не възниква доказателствено действие, което се свързва с фикция за настъпило правоприемство между вносителя и търговското дружество.

 

[1] Застрахователните и презастрахователните дружества се учредяват само като АД. При тях не могат да бъдат извършвани непарични вноски, вкл. вещно право върху имот, което е отклонение от общия режим в чл. 72 ТЗ и чл. 73 ТЗ. Това следва от нормата на чл. 19, ал. 3 КЗ, в която е изрично посочено, че вноските в капитала са само парични.

[2] Тук трябва да се държи сметка за терминологичния смисъл при понятията „конститутивно действие на вписването“ и „condicio iuris”. При първото понятие вписването е елемент от фактическия състав на придобивния способ и без неговото наличие ще сме изправени пред хипотеза на незавършен фактически състав. При второто понятие е налице изцяло изпълнен фактически състав, който обаче не поражда изцяло или частично характерните за него правни последици, докато не се реализира определен в закона юридически факт. Двете понятия не са идентични и поради това не трябва да им се придава еднакво значение.

[3] Така Таджер, В. и др. Капиталови търговски дружества. С.: ИК „Труд и право”, 2011, с. 44; Стоянов, В. Апортни вноски в търговски дружества. – Правна мисъл, 1999, № 4, с. 29;  Русчев, И. Понятие, форма и същност на апорта в търговските дружества. – Търговско право, 1993, № 4, с. 26; Колев, Н. Относно неизпълнение на задължението за непарична вноска в капиталовите търговски дружества. – Търговско и конкурентно право, 2012, № 5, с. 15.

[4] Повече за разликата между нищожна сделка и сделка при незавършен фактически състав – вж. Димитров, М. Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С.: Сиби, 2013, 37-38.

[5] Така Григоров, Гр. Апортът в търговското дружество. – Правна мисъл, 1993, № 3, с. 30.

[6] Вж. Григоров, Гр. Търговско право. Кратък курс. Пловдив: FastPrintBooks, 2013, с. 76.

[7] Така също Стоянов, В. Непарични вноски в търговски дружества. С.: БАН, 2005, с. 85; Голева, П. Съдебна практика на Върховния съд по някои проблеми на събирателните дружества през 1994 г. – Правна мисъл, 1995, № 2, 142-143. Обратно Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. С.: Сиби, 2014, 71-72, както и Решение № 204 по ф. д. № 81/1994 г., гр. о. на ВС.

[8] Вж. Калайджиев, А. Цит. съч., с. 72.

[9] Така Русчев, И. Приложимост на Павловия иск към учредителен апорт. – В: Сборник „Правото – традиции и перспективи“, издаден по повод на 25 г. от съдаването на ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“. С.: Сиела, 2018, с. 80.

[10] При АД апортът на имот може да бъде реализиран при осъществяване на два способа за увеличаване на капитала – чрез издаване на нови акции и увеличаване на номиналната стойност на вече издадени акции. Останалите способи са неприложими. Подробно по тези въпроси – вж. Голева, П. Търговско право. Търговци. Шесто преработено и допълнено издание. С: Нова звезда, 2018, с. 275 и сл.

[11] Вж. Калайджиев, А. Цит. съч., с. 86.

[12] Така също Кръшкова, Е. Вписване на непарична вноска (апорт) в имотния регистър. – Собственост и право, 2013, № 12, с. 47. Според П. Голева вписването има само оповестително действие – вж. Голева, П. Търговско право. Търговци…, с. 161. Според В. Стоянов вписването има конститутивно действие – Стоянов, В. Непарични…, 2005, с. 89. Вж. също Петров, А. Рискове за сигурността на гражданския оборот при апорта на имот в капиталово търговско дружество. – В: Научни трудове на Института за държавата и правото. Том X. С.: БАН, 2015, 162-172, в което съчинение авторът прави аргументирано предложение de lege ferenda прехвърлителният ефект на апорта да настъпва при вписването в службата по вписванията.

[13] Вж. Стоянов, В. Имотен регистър. С.: БАН, 2005, с. 145.

[14] За разлика от българското право, доказателствено действие на вписването е изрично предвидено по немското и австрийско право, както и при системата на Торенс – вж. Василев, Ив. Действие на вписването по българското вещно право. С.: Нова звезда, 2018, 30-31.

 

 

 

Ключови думи: адвокат Пловдив, адвокат София, адв. Ивайло Василев, търговски дружества, непарична вноска (апорт), вещни права, недвижими имоти, вписване, търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, книги за вписванията, имотен регистър, доказателствено действие на вписването