адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ
доктор по гражданско и семейно право
ВЪПРОСИ
Може ли сдобиването с констативен нотариален акт по документи, който не е известен на останалите съсобственици, да се приеме като отблъскване на владението на останалите съсобственици и манифестиране на намерението им за своене на имота изцяло ?
Може ли сдобиването с констативен нотариален акт по документи, доказващи извършването на сделки, да се ползва като акт на манифестиране на намерение за своене на имот и да се счита за начало на давностен период за придобиване на същия имот?
ОТГОВОРИ
Както е разяснено с ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец (т.нар. interversio possessionis). Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
В практиката си ВКС последователно приема, че вписването на нотариалния акт за сключена сделка или за признаване на собственост по реда на чл. 587 ГПК не манифестира намерението да се свои имота пред останалите съсобственици, тъй като вписването няма такова действие. Според чл. 113 ЗС поредността на вписването на нотариалните актове за учредяване или прехвърляне на права върху недвижими имоти е от значение при конкуренция между права на лица, които са придобили имот от един и същи собственик по различно време, която хипотеза е различна от придобиване по давност на право на собственост от съсобственик върху съсобствен имот. Вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начин, предвиден в Правилника за вписванията – чрез подреждане на подлежащите за вписване актове в достъпни за гражданите книги и възможност гражданите да правят справки по тези книги. В Правилника за вписванията не е предвидено задължение гражданите да следят за съдържанието на книгите за вписване, а в закона не е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове. Ето защо вписването на нотариалния акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК в полза на един от съсобствениците за целия съсобствен имот не е действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на имота на намерението на владелеца съсобственик да свои целия имот. Още по-малко подобна последица може да се свърже с факта на самото снабдяване с констативен нотариален акт.
Вж. Р. № 7 от 10.09.2018 г. на ВКС