ПРЕДГОВОР
от проф. д-р Венцислав Стоянов
Декан на Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
Настоящето изследване е посветено на възбраната в изпълнителното производство и възбрана в производството по вписване. Темата представлява интерес както за правната теория, така и за практикувашите юристи. Изпълнителното производство получи нов импулс с приемането на Закона за частните съдебни изпълнители ДВ бр. 43/2005 г. и може да се каже, че всяко ново изследване в тази материя ще се приеме с внимание. Същото може да се каже и за вписването, което години наред прави опити да премине от персоналната към реалната система. И в този смисъл всяко ново четиво, което осветлява проблемите на вписването, се приема с интерес.
Институтът на възбраната е от особено значение за цивилистиката. С него, като в христоматиен пример се обяснява относителната недействителност. След анализа на разпоредбата на чл. 452, ал. 2 ГПК се приема, че всички разпоредителни действия след вписаната възбрана са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. При това тази относителна недействителност настъпва по право. За разлика от възбраната, относителната недействителност при чл. 135 ЗЗД настъпва след искане на кредитора. Интересът към възбраната не се изчерпва само с относителната недействителност, която възниква след нейното налагане. Възбраната като обезпечителна мярка може да се наложи както във всяко положение на делото до преключване на съдебното дирене във въззивното производство – чл. 389 ал. 1 ГПК, така и от съдебния изпълнител – чл. 449, ал. 2 ГПК. Именно това второ битие на възбраната е предмет на настоящото изследване. Изборът на авторите не е случаен – възбраната, налагана по реда на чл. 449, ал. 2 ГПК е по-често срещаната хипотеза.
Вписването на възбраната е предмет на анализ на втората част от книгата. Интересът към темата се дължи на няколко фактора. Основно това е действието на вписването на възбраната – то е смесено оповестително-защитно и конститутивно. Независимо дали става дума за вписване в книгите за вписване при индивидуалната възбрана или за вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по реда на чл. 715, ал. 1 ТЗ, и в двата случая вписването е част от фактическия състав на възбраната. При втората хипотеза се налага едно второ вписване в нотариалните книги, но действие проявява вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
Вписването на възбрана по реда на ЗКИР е предвидено да се осъществи в отделна част на имотната партида – част „Д“. И в този случай се третират два варианта на възбраната: обща или за отделен имот – чл. 64 ал. 1, т. 1 ЗКИР. Това е едно допълнително основание за интерес към темата.
Книгата е написана с ясен и точен език и е лесна за четене и разбиране. Използвана е много практика, предимно на ВКС, но и на окръжни и районни съдилища и това й придава определена практическа насоченост. Това обаче не я превръща в практически коментар, тъй като освен практиката обект на анализ са и отделни теоритични схващания в науката. Като цяло това е едно много полезно изследване на един основен институт в гражданското и гражданскопроцесуалното право.
СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА
Глава първа
ВЪЗБРАНАТА
В ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ПО ГПК
от д-р Димитър Иванов
1. Същност на възбраната
2. Нужно ли е съдебният изпълнител да вписва възбрана
при наличие на вече извършеното и вписване в обезпечителен процес?
3. Изпълнително действие ли е в възбраната и прекъсва ли вписването й давността, съответно срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? Допустимо ли е да се налага възбрана върху несеквестируем имот?
4. Нужно ли е съдебният изпълнител да вписва възбрана при наличие на вече извършено вписване на искова молба по чл. 135 ЗЗД ?
5. В кой момент съдебният изпълнител следва да извърши проверка относно собствеността върху имота – към момента на налагане на възбраната или към момента на извършване на описа?
6. Как се описва имота във възбраната – по скица, нотариален акт, описание от службата по вписванията или други регистри?
7. Допустимо ли е да се налага възбрана върху недвижими имоти, за които няма строителни разрешения (незаконни строежи)?
8. Допустима ли е възбрана върху недвижим имот, който е образуван от разделянето на ипотекиран недвижим имот?
9. Обхваща ли възбраната върху поземлен имот и построените след налагането и постройки?
10. Несъразмерност при наложени възбрани по смисъла на чл. 442а ГПК
11. Може ли да се налага възбрана при спряно изпълнително производство?
12. Осигурява ли привилегия възбраната при разпределението на съдебния изпълнител?
13. Проблемът с разбирането за последиците от относителната недействителност на извършените с възбраната разпореждания и приложима ли е хипотезата на чл. 638, ал.1 ТЗ, когато приобретателят недлъжник е в открито производство по несъстоятелност
14. Следва ли да се счита за присъединен по право кредитор с възбрана върху имот на трето лице, когато изпълнението е насочено спрямо същия този имот на основание вписана възбрана от друг кредитор преди прехвърлянето му?
15. Прекратява ли се принудителното изпълнение в случай, че изпълнителният титул бъде обезсилен, но в изпълнителното производство има присъединен по право кредитор с възбрана?
16. Чии публични задължения по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД се вземат предвид в разпределението, извършено от съдебен изпълнител, когато имотът е бил прехвърлен след възбрана в полза на трето лице?
17. Как се разрешава конкуренция между кредитор вписал искова молба по чл. 135 ЗЗД относно прехвърлителна сделка между длъжника и трето лице, и вписана възбрана в полза на НАП за вземания от това трето лице?
18. Може ли да се наложи възбрана върху обособена част от търговско предприятие и как въобще се насочва изпълнението върху това имущество на длъжника
Глава втора
ВЪЗБРАНАТА
В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ВПИСВАНЕ
от адв. д-р Ивайло Василев
1. Индивидуални и общи възбрани
2. Вписването като елемент от фактическия състав на възбраната
2.1. Вписване на възбрана по обезпечително производство по ГПК
2.2. Вписване на възбрана в индивидуалното принудително изпълнение
2.3. Вписване на възбрана в универсалното принудително изпълнение
2.4. Специфики относно описанието на имота и
представяне на скица от кадастралната карта
2.5. Специфики при заплащане на държавна такса за вписване на възбрана
3. Действие на вписването
3.1. Забрана за извършване на правни и фактически действия с имота,
които накърняват правата на кредиторe
3.2. Противопоставимост спрямо трети лица в полза на кредитора
3.3. Противопоставимост спрямо трети лица
в полза на купувача на възбранения имот
3.4. Противопоставимост в полза на присъединилите се кредитори
3.5. Противопоставима ли е възбраната
при оригинерно придобиване на вещни права върху имот?
3.6. Противопоставимост на възбраната
и исковете по чл. 440 ГПК и чл. 269 ДОПК
4. Заличаване на възбранитe
4.1. Хипотези на заличаване на възбрана
4.2. Действие на вписването при заличаване на възбрана
5. Усложнения относно заличаване на възбраните след публична продан на имота
5.1. Ограничават ли наложените възбрани върху имота
вещното право на собственост на купувача от публичната продан?
5.2. Подлежат ли на заличаване възбраните на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД?
5.3. Разпоредбите на чл. 496, ал. 2 ГПК и предложение de lege ferenda
5.4. Може ли купувачът от публичната продан
да иска от съдията по вписванията заличаване на възбраните?