ВЪПРОС
Кой е меродавният момент за определяне статута на тавана като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част в сграда в режим на етажна собственост?
ОТГОВОР
При определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство от собственика (съсобствениците) на сградата. Меродавният момент към който се преценява този статут е момента на възникване на етажната собственост. При положение, че към този момент бъде определено друго предназначение по волята на етажните собственици, меродавно ще е така определеното предназначение. По отношение на тавана, когато той не е конструктивна обща част на сградата – подпокривно неизползваемо пространство и обща по естеството си част, а има такава височина между пода и покрива, че може да се преустрои в самостоятелни или обслужващи помещения и да се използва за живеене, за ателие или склад, трайната съдебна практика приема, че той е обща част по предназначение, без която сградата може да съществува. Приема се също, че след обособяване на такива помещения те ще запазят характеристиката си на общи части по предназначението си, но вече биха могли да преминат в самостоятелна собственост на някои от притежателите на самостоятелни обекти в сградата, евентуално на трето лице, ако обособеното в тавана помещение може да съществува самостоятелно /напр. жилище, ателие, склад, стаи за творческа или научна дейност и др./. Волята на собствениците за промяна предназначението може да не е изразена изрично, но трябва да следва от „някой акт“ или от поведението им, което да разкрива недвусмислено такава воля. Горното се извежда от постановките на тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г., ОСГК на ВС и трайната съдебна практика, обективирана в решение № 211 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС, първо г. о., решение № 280/18.03.2014 г. по гр. д. № 1718/2013 г. на ВКС, първо г. о., решение № 40/25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 33/02.06.2022 г. по гр. д. № 2419/2021 г. на ВКС, второ г. о.
Вж. Решение № 50060/18.09.2023 г. по гр.д. № 2045/2022 г. на II ГО на ВКС