Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, търговско предприятие, търговско дружество.
В разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Търговския закон е посочена легална дефиниця за търговско предприятие като организационна единица. То се определя като комплекс от имуществени и неимуществени елементи – вещни, облигационни и лични права, задължения и фактически отношения, чието предназначение е да служи на дейността на търговеца. Въпреки относителната си самостоятелост и обособеност от останалото имущество на търговеца като физическо лице, търговското предприятие се определя като обект на правото, защото то не носи самостоятелна имуществена отговорност и не може да бъде титуляр в правоотношения с трети лица.
Като обект на правото търговското предприятие е предмет на прехвърлителни сделки. Съдържанието на сделките не е императивно очертан от закона. То се определя въз основа на принципа на договорна автономия от страните по сделката. При прехвърляне на предприятието се прехвърля съвкупността от права, задължения, фактически отношения, както и правото на собственост и ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи, вземания и задължения от публичноправен характер. Специфичното на тези прехвърлителни сделки е, че законът не въвежда изискване за изчерпателно изброяване и идентификация на елементите на съвкупността. Липсата им в съдържанието на договора не води до недействителност.
При прехвърляне на предприятието на търговско дружество е налице частно правоприемство и настъпващите последици се определят като облигационноправни. Оттук следва изводът, че приобретателят на търговското предприятие е частен правоприемник само по отношение на съвкупността от права, задължения и фактически отношения. Именно затова прехвърлянето на търговско предприятие следва да се разграничи от договора за продажба на дружествени дялове по чл. 129 от ТЗ. Двата договора имат различен обект на правото и различни титуляри по сделката – при прехвърляне на търговско предприятие титуляр е самото търговско дружество, а при продажба на дружествени дялове – отделите съдружници на дружеството.
Въпреки че обект на договора за прехвърляне на търговско предприятие е комплексът от права, задължения и фактически отношение и липсата на изчерпателното им изброяване не води до недействителност, възможно е отделните елементи да се изброят изчерпателно. В тази хипотеза предмет на прехвърлянето са само изброените недвижими имоти и движими вещи. Законът допуска обектът на прехвърляне да бъде и определена част – идеална и реална, като изискването е тази част да бъде обособена счетоводно и предметът да бъде индивидуализиран.
Продажбата на търговско предприятие е формална сделка, чиято форма е посочена в чл. 15, ал. 1 от ТЗ – „ чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно“. За да се даде публичност на прехвърлителната сделка, тя се вписва в Търговския регистър едновременно по делото на прехвърлителя и на правоприемника. Когато в състава на търговското предприятие е включено право на собственост или други вещни права върху недвижими имоти, договорът се вписва в Службата по вписвания към Агенция по вписванията – чл. 16, ал. 5 от ТЗ. Договорът подлежи на вписване и в Търговския регистър, но това вписване не е конститутивен елемент от фактическия състав на сделката, а има само оповестително действие. Тоест, ако от предмета на договора са изключени отделни обекти от търговското предприятие, но в Търговския регистър е вписано прехвърляне на цяло предприятие, по отношение на изключените обекти не се поражда отчуждуждително действие.
Търговското предприятие може да е предмет на правна защита както на отделни права чрез отделни искове, предвидени в закона, така и на цялото търговско предприятие при непозволено увреждане.