адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,
доктор по гражданско и семейно право
Резюме:
Статията има за цел да представи някои основни положения в Закона за защита на търговската тайна и Закона за защита на конкуренцията. Те имат значение за разбирането за това какво е търговска тайна, кои лица могат да бъдат квалифицирани като притежатели или нарушители на търговска тайна, в какво се изразяват нарушенията при кражба или разкриване на търговска тайна. Разгледаните въпроси имат значение за търговците, които развиват иновативна дейност и се стремят да инвестират в интелектуална собственост и усъвършенстване на производствения процес в своето предприятие с цел оптимизация на конкурентоспособността и производителността.
Ключови думи: търговска тайна, конкуренция, информация, хоу-хау, стоки, услуги, Закон за защита на търговската тайна, Закон за защита на конкуренцията, право на информационните технологии
ЗАКОНОВА УРЕДБА
На 05.04.2019 г. в „Държавен вестник“ беше обнародван Закон за защита на търговската тайна (ЗЗТТ). ЗЗТТ е приет в изпълнение на изискванията на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ, L 157/1 от 15 юни 2016 г.). Той урежда условията и реда за защита от неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна, осъществявана по съдебен път в производство по граждански дела. Чрез приемането на ЗЗТТ законодателят предоставя способи за защита в полза на търговски дружества срещу неправомерно използване на ценна информация за производство на стоки или предлагане на услуги на вътрешния пазар или този на Европейския съюз.
ЗЗТТ не се прилага по отношение на:
- правото на свободно изразяване на мнение и правото на информация съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ, С 326/391 от 26 октомври 2012 г.), включително зачитайки свободата и плурализма на медиите;
- разкриването на търговска тайна от нейния притежател, когато съгласно правото на Европейския съюз или българското законодателство такова разкриване е от обществен интерес и е необходимо за упражняване правомощията на държавни органи;
- разкриването на търговска тайна от институциите и от органите на Европейския съюз или от органите на държавите членки, когато им е била предоставена от предприятие съгласно правото на Европейския съюз или националното законодателство за упражняване на техните правомощия и разкриването е задължително или допустимо съгласно правото на Европейския съюз или националното законодателство;
- независимостта на синдикалните организации и организациите на работодателите и правото им да сключват колективни трудови договори съгласно правото на Европейския съюз или българското законодателство.
ЗЗТТ не може да се прилага като основание за ограничаване движението на работниците или служителите, като не следва:
- да ограничава работниците или служителите да използват информация, която не е търговска тайна по смисъла на този закон;
- да ограничава работниците или служителите да използват опита и уменията, придобити добросъвестно в процеса на работа;
- да налага допълнителни ограничения на работниците или служителите чрез трудовите им договори, извън тези, които са в съответствие с правото на Европейския съюз или българското законодателство.
ЗЗТТ не е единственият закон, който урежда въпроси относно търговската тайна. Законова регулация е налице и в чл. 37 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). В разпоредбите на закона е предвидено следното:
Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни
Чл. 37. (1) Забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика.
(2) Забранява се използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.
Според ЗЗТТ установяването на нарушения, налагането на санкции и принудителни административни мерки за узнаване, използване или разгласяване на търговската тайна при осъществяване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика се извършва при условията и по реда на ЗЗК. Това става при нарушаване на забраните по чл. 37 ЗЗК.
Видно от уредбата на ЗЗТТ и ЗЗК, тук не е налице конкуренция между гражданскоправна (имуществена) и административна отговорност. Напротив, налице е възможност за кумулация на двата вида отговорност. Търговецът, чиито права върху търговската тайна са засегнати неправомерно, може да търси отговорност от нарушителя както чрез подаване на жалба пред Комисията за защита на конкуренцията, така и по съдебен ред. В този смисъл трябва да се тълкува и разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗЗТТ. Според него решенията на Комисията за защита на конкуренцията не са пречка за осигуряване на защита срещу неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна при условията и по реда на този закон. Основната разлика (но не единствената!) при реализиране на двата вида отговорност при търсене на защита на търговска тайна е във вида на санкционните последици. В административното производството пред Комисията за защита на конкуренцията е възможно на нарушителя на търговската тайна да бъде наложена имуществена глоба в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия – чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК във вр. с чл. 37 ЗЗК. При реализация на производството по ЗЗТТ не се налага глоба, а се иска налагане на мерки за защита на търговска тайна и присъждане на обезщетение за реално понесени имуществени и неимуществени вреди.
ПОНЯТИЕ ЗА ТЪРГОВСКА ТАЙНА
Определения за търговска тайна се съдържат в два закона по българското право. Това за ЗЗТТ и ЗЗК.
Според Директива (ЕС) 2016/943, въз основа на която е приет ЗЗТТ, определението за търговска тайна следва да бъде съставено така, че да обхваща ноу-хау, търговската информация и технологичната информация в случаите, когато са налице законен интерес те да бъдат запазени поверителни и основано на закона очакване за запазването на тази поверителност. Освен това такова ноу-хау или информация следва да се счита, че имат реална или потенциална търговска стойност, например когато тяхното незаконно придобиване, използване или разкриване може евентуално да навреди на интересите на законно контролиращото информацията лице, като уронва неговия научно-технически потенциал, стопански или финансови интереси, стратегически позиции или конкурентоспособност.
Определението за търговска тайна изключва несъществената информация и опита и уменията, придобити от служителите в нормалния процес на работата им, както и изключва информацията, която е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно се занимават с въпросния вид информация.
Зпоред ЗЗТТ „търговска тайна“ е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:
- представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;
- има търговска стойност, поради тайния си характер;
- по отношение на нея са предприети мерки за запазването ѝ в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.
Според пар. 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК „производствена или търговска тайна“ са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.
От горните определения става видно, че те не си противоречат. Напротив, те се допълват. По-новото определение по ЗЗТТ възлага по-детайлни изисквания за това какво е търговската тайна, които трябва да бъдат съобразявани и при тълкуване на понятието по ЗЗК. Търговска тайна може да е всяка информация, която кумулативно отговаря на трите посочени изсквания по ЗЗТТ. Поради това във всеки случай трябва да се преценява дали информацията може да се квалифицира като търговска тайна и дали тя подлежи на защита съобразно ЗЗТТ и ЗЗК. Всъщност, смятам че това е въпрос, който търговецът трябва да поставя преди всичко превантивно още към момента на оценяване на дадена информация като ценна за бизнеса му и имаща важно икономическо значение. Ако информацията бъде оценена като такава, то търговецът трябва да предприеме незабавни юридически мерки за запазването й в тайна. Ако такива мерки не са били предприети, то такава информация не може да бъде квалифицирана като търговска тайна, тъй като ще липсва един от трете елемента от определението по ЗЗТТ. Какви да бъдат тези юридически мерки е въпрос на правилна преценка във всяка конкретна ситуация, която трябва да се прецени съобразно спецификите на извършваната дейност от търговеца. В най-общ план обаче това може да са включване на клаузи в трудовите договори на работниците и служителите и в договорите за изработка (напр. на софтуерни продукти), сключване на допълнителни анекси към вече подписани договори, изричното издаване на заповедни или инструкции от работодателите и възложителите на работата, подписани и от изпълнителя на работата, с които се определя извършване на определени действия по повод на търговска тайна. Смисълът от тези документи е изричното определяне на това коя информация е търговска тайна и поемането на задължение за конфиденциалност от работника, служителя или изпълнителя на работата. Предприемането на тези мерки е условие за възможността за квалифициране на информацията като търговска тайна и осигуряване на бъдещата възможност тя да се ползва от защитата на ЗЗТТ и ЗЗК.
ПОНЯТИЯ ЗА ПРИТЕЖАТЕЛ И НАРУШИТЕЛ НА ТЪРГОВСКА ТАЙНА
Тези понятия са от значение за реализиране на защитата на търговеца, притежател на търговска тайна. Те са необходими с оглед на квалификацията на субектите, между които възниква гражданското правоотношение.
Според ЗЗТТ “притежател на търговска тайна“ е всяко физическо или юридическо лице, което правомерно контролира търговска тайна. От определението е видно, че за притежател на търговска тайна не може да се счита лице, което е придобило информацията, представляваща търговска тайна, вследствие на престъпление (например престъпленията против интелектуалната собственост по чл. 172а и сл. НК). Не може да се определи като правомерно и използването на чужда информация по повод на обект, за чието ползване се изисква сключване на лицензионен договор по чл. 587 и сл. от Търговския закон (ТЗ). Ако е сключен такъв договор, тогава лицензополучателя ще контролира правомерно информацията, представляваща търговска тайна, тъй като лицензодателят ще му я е предоставил в изпълнение на задължението си по чл. 592 ТЗ.
„Нарушител на търговска тайна“ е всяко физическо или юридическо лице, което неправомерно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна. От определението става явно, че нарушителят извършва противоправно действие като придобива без правно основание търговската тайна, използва я е без правно основание или я разкрива на трети лица, които нямат основание да бъдат квалифицирани като притежатели на търговската тайна или нейни ползватели.
Предмет на нарушение могат да са:
- стоки, чийто дизайн, проектиране, характеристики, функциониране, производствен процес или предлагане на пазара са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити;
- услуги, чиито характеристики и начин на предоставяне или предлагане на пазара са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.
ПРИДОБИВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА ТЪРГОВСКА ТАЙНА
Правомерно придобиването на търговска тайна е налице, когато е извършено:
- чрез независимо откритие или създаване;
- чрез наблюдение, изучаване, разглобяване или изпитване на продукт или обект, който е бил предоставен на разположение на обществеността или е законно притежание на придобилото информацията лице, което не е правно задължено да ограничи придобиването на търговската тайна;
- чрез упражняване на правото на информация и консултация от страна на работници или служители или техните представители в съответствие с правото на Европейския съюз и българското законодателство;
- по силата на договор или по друг начин, който не противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на ЗЗК.
Придобиването, използването или разкриването на търговска тайна е правомерно, доколкото такова придобиване, използване или разкриване се изисква или разрешава от правото на Европейския съюз или от българското законодателство.
Неправомерно придобиване на търговска тайна без съгласието на нейния притежател е налице, когато е извършено чрез:
- нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, върху които се упражнява правомерен контрол от притежателя на търговската тайна и съдържат търговска тайна или информация, от която тайната може да бъде извлечена;
- друго поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.
Използването или разкриването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено от лице, което е:
- придобило неправомерно търговската тайна, или
- нарушило споразумение за запазване на поверителност или друго задължение да не разкрива търговската тайна, или
- нарушило задължение за ограничаване използването на търговската тайна.
Придобиването, използването или разкриването на търговска тайна се смята за неправомерно, когато към момента на придобиването, използването или разкриването ѝ лицето, предвид обстоятелствата, е знаело или е следвало да знае, че търговската тайна е била получена пряко или косвено от друго лице, което я е използвало или разкрило неправомерно. Това означава, че трябва да е налице умисъл или груба небрежност.
Производството, предлагането или пускането на пазара на стоки – предмет на нарушение, както и вносът, износът или съхранението им с такива цели се смята за неправомерно използване на търговската тайна, когато извършителят е знаел или предвид обстоятелствата е следвало да знае, че търговската тайна е използвана неправомерно.
Според ЗЗТТ придобиването, използването или разкриването на търговска тайна по изключение не се смята за неправомерно в следните случаи:
- при упражняване на правото на свободно изразяване на мнение и правото на достъп до информация по смисъла на Хартата на основните права на Европейския съюз, включително зачитането на свободата и плурализма на медиите;
- за разкриване на престъпления, нарушения или други противоправни деяния, когато това се извършва с цел защита на обществения интерес;
- когато работници или служители разкриват търговска тайна на техни представители в рамките на законовото упражняване на функциите на представителството в съответствие с правото на Европейския съюз или българското законодателство, ако разкриването е било необходимо за упражняването на тези функции;
- за защита на интерес, признат от правото на Европейския съюз или от българското законодателство.