Ключови думи: адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, право върху търговска фирма, търговско дружество.
По българското законодателство търговците осъществяват своята стопанска дейност под определено наименование, което се нарича търговска фирма. Легалната дефиниция на търговската фирма е посочена в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ТЗ, според която „фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва“.
Всеки търговец има абсолютно и изключително право върху търговската фирма, която представлява неимуществено благо с имуществена стойност. Във връзка с това законодателят въвежда редица императивни изисквания по отношение на търговската фирма, а именно: да не въвежда в заблуждение относно вида на упражняваната търговска дейност и да не съвпада с друга регистрирана търговска фирма. Това е в основата на изграждане на доверие и авторитет от страна на правните субекти, както и паралелно с това да се предоставя достоверна информация за търговското предприятие и за неговия притежател.
Съдържанието на търговската фирма зависи от вида на правноорганиционната форма на търговеца и за всеки вид Търговският закон въвежда минимално необходимо съдържание. Така например фирмата на едноличния търговец трябва да съдържа личното и фамилното име на търговеца като физическо лице, като в допълнение се изписва добавка „ЕТ“ или „едноличен търговец“. Фирмата на събирателното дружество (СД) също е лична фирма, тъй като трябва да включва в себе си фамилното име на един или всички съдружнижи, докато при командитното дружество (КД) е въведено задължение да се изпише името на неограничено отговорен съдружник. Фирмата при събирателото дружество и командитното дружество изпълнява и друга съществена функция, а именно – чрез нея се посочват неограничено отговорните лица в търговското дружество.
При учредяването на дружество с ограничена отговорност (ООД, ЕООД), акционерно дружество (АД, ЕАД) и командитно дружество с акции (КДА) фирмата е свободно избираема и в повечето случаи указва предмета на дейност на търговците.
Фирмата е име на търговеца, което съществува паралелно и отделно от гражданските имена на учредителите, като съгласно чл. 7, ал. 3 ТЗ винаги се изписва на бъгларски език или с български букви. За търговците все пак е съществува факултативна възможност да изписва фирмата на чужд език, като това обстоятелство може да се заяви за вписване в Търговския регистър. Чрез вписаната търговска фирма търговецът участва в гражданските и административните процеси.
Всеки търговец има възможност да учреди свои клонове, които съществуват в правния мир под вписаната търговска фирма с добавка „клон“. Въпреки че клоновете са обособени и относително подчинени на търговеца, те все пак не са самостоятелно юридически лица и съществуват под „опеката“ на търговеца – арг. от чл. 8 ТЗ. Задължението на клоновете на функционират и развиват стопанска дейност под търговската фирма на търговеца произтича от принципа да не се допуска въвеждане в заблуждение чрез друго наименование.
Тъй като търговската фирма е лично и абсолютно право, законодателят е предвидил изрична правна защита в Търговския закон, Закона за защита на конкуренцията както по отношение на търговеца, така и по отношение на трети лица. Правната защита на търговците може да се реализира при нарушено право на търговска фирма чрез установителни и осъдителни искове, които могат да се предявяват в следните хипотези: установяване на недобросъвестно ползване на търговска фирма, искане за преустановяване на недобросъвестно ползване на търговска фирма, претенция за обезщетяване на причинени вреди.