Съдебна делба на съсобствени имоти. Разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК – Адвокат от Пловдив

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

Ключови думи: съдебна делба, имоти, съсобствен имот, съсобственост, разпределение на имотите, чл. 353 ГПК, чл. 69 ЗН, адвокат, Пловдив.

НОРМИ

Граждански процесуален кодекс

Чл. 353. Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.

Закон за наследството

Чл. 69. (1) Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.

(2) Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

(3) Наследникът – земеделец-стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.

ВЪПРОС

Какви са критериите за разпределение на делбените имоти по чл. 353 ГПК?

ОТГОВОР

Критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти по аргумент от т. 5 от ПП 7-73 г. са големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота подобрения, реалното му ползване Според приетото в този тълкувателен акт, извършените подобрения в някой от делбените имоти и установеното владение са преценени като неудобство за теглене на жребий, т.е. като основания за извършване на разпределението. Съдебната практика не определя поредност, в която следва да се преценяват тези критерии. Когато по делото са събрани доказателства, обосноваващи приложението на тези критерии, съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност. С Р № 147/23.02.2009 г. по гр. д. № 681/2008 г. I гр. о., постановено по отменения ГПК е прието, че големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал. 2 от ЗН – всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 292 от ГПК /отм/ се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. В Р № 583/5.07.2004 г. по гр. д. № 222/2004 г. извършването на подобрения в някой от дяловете от част от съделителите и фактическото ползване на този дял от тях също е посочено като един от критериите за извършване на разпределение по чл. 292 от ГПК/отм/, защото прилагането му води до това да не се създават на значителни затруднения и необходимост от уреждане на сметки със суми в големи размери. В този смисъл е и Р № 30/27.06.2011г. по гр.д.№ 1040/2010 г. на І гр.о. Същевременно с решение № 166 от 03.12.2018 г. по гр.д.№ 28/2018 г. на ВКС І гр.о., с което в отговор на въпроса по приложението на чл. 353 ГПК, по който е допуснат касационен контрол на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, е прието, че тази разпоредба не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий, поради което те могат да са свързани със засягане както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите и ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, следва да се съобразят при извършване на делбата. В решение № 91/20.06.2017 г. по гр.д.№ 4198/2016 г., на ВКС, І гр.о. и цитираното в него решение №100/27.07.2015г. по гр.д.№6463/2014г. на ВКС, І гр.о. е обобщено, че при разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделителити, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им.

Така Р. № 78 от 10.07.2019 г. на ВКС