адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,
доктор по гражданско и семейно право
Според чл. 9 от Закона за марките и географските означения (наричан по-нататък „ЗМГО“) марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.
Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото на регистрация принадлежи на първия заявител – чл. 10 ЗМГО. Това е лицето, което е подало заявление пред Патентно ведомство с искане за регистрация на търговската марка. Желателно е това лице да подаде искането чрез услугите на адвокат, който да съдейства на заявителя още към момента на изработване на търговската марка, да извърши предварително проучване на търговската марка за наличието на вече регистрирани сходни или идентични марки, да направи преценка за наличието на законови основания за отказ на регистрация (абсолютни или относителни основания за отказ), както и да изясни на заявителя какви са спецификите в процедурата по регистрация, която се осъществява пред Патентно ведомство.
Първата стъпка по регистрация на търговска марка е подаване на заявление. То трябва да се изготви от адвокат, който да съобрази всички изисквания на ЗМГО. Заявката за регистрация на търговска марка се подава в Патентното ведомство директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“, и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги не са задължителни. Заявката трябва да се отнася до една търговска марка, предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове на Международна класификация на стоките и услугите за регистрация на марки
(Ницска класификация).
Заявката трябва да съдържа:
- искането за регистрация на търговска марка;
- името и адреса на заявителя;
- изображението на търговската марка – изображението трябва да отговаря на специфичните изисквания на чл. 13 от Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за подаване на регистрация на марки и географски означения; и
- списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрацията.
Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна търговска марка, освен горепосочените документи се прилагат и правилата за използване.
Заявката трябва да отговаря и на други изисквания, установени с наредба, приета от Министерския съвет. Това е Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за подаване на регистрация на марки и географски означения.
Към заявката се прилага документ за платени такси.
Документите и данните в заявката се представят на български език.
Датата, на която заявителят получава защита, е датата на получаване на заявката в Патентно ведомство. От тази дата заявителя в процедурата по регистрация на търговска марка получава приоритет спрямо трети лице, които са подали своето заявление по-късно в Патентно ведомство.
Право на приоритет на заявителя пред по-късно подадени заявки за идентични или сходни марки, предназначени за идентични или сходни стоки или услуги, се признава от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство съгласно чл. 33, ал. 1 ЗМГО.
Право на приоритет на заявителя се признава от датата на предходна заявка, при условие че:
- предходната заявка е била редовно подадена в страна – членка на Парижката конвенция или на Световната търговска организация;
- предходната заявка е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и е за същата марка и за същите стоки или услуги;
- заявката е подадена в Патентното ведомство в шестмесечен срок от датата на подаване на предходната заявка;
- претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата и страната на предходната заявка, и
- в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи приоритетен документ, издаден от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка.
Редовно подадена заявка по чл. 34, ал. 2, т. 1 ЗМГО е заявка, която има установена дата на подаване независимо от нейната последваща съдба.
Право на изложбен приоритет на заявителя се признава от датата на излагането на стоките или услугите, означени със заявената търговска марка, на официална или официално призната изложба, при условие че:
- заявката е подадена в шестмесечен срок от датата на първото излагане на стоките или услугите;
- заявката е за същата марка и за същите изложени стоки или услуги;
- претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата на излагане и страната, в която е организирана изложбата, и
- в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи документ, издаден от администрацията на изложбата, доказващ датата на излагане на стоките или услугите, означени със заявената марка.
След датата на подаване на заявката за регистрация на търговска марка Патентно ведомство извършва две експертизи. Това са формална експертиза и експертиза по същество.
При формалната експертиза се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 33 ЗМГО за установяване дата на подаване. Когато тези изисквания не са изпълнени, заявката се смята за неподадена. За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси по чл. 32, ал. 6 ЗМГО. Когато документът не е приложен, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъка. До един месец след изтичането на този срок таксите могат да бъдат платени в двоен размер. Ако в този срок таксите не бъдат платени, заявката се смята за оттеглена. В двумесечен срок от представянето на документа за платени такси се извършва експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 2, 5 и 7 ЗМГО. Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, се проверява съответствието на правилата за използване с изискванията на чл. 29, ал. 2 ЗМГО, съответно чл. 30, ал. 2 ЗМГО. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя двумесечен срок за отстраняването им. Когато заявката не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗМГО и в срока по чл. 36, ал. 3, изречение трето ЗМГО (двумесечният срок за отстраняване на недостатъци), заявителят раздели заявката, разделените заявки запазват датата на подаване, съответно приоритета на първоначалната заявка. Когато в този срок заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява.
Експертизата по същество при регистрация на търговска марка се осъществява в тримесечен срок от приключване на формалната експертиза или от публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Това е експертиза по чл. 11 ЗМГО. Тоест, проверява се дали не са налице абсолютни основания за отказ на регистрация на търговска марка. Когато има основание за отказ на регистрацията за всички или за част от стоките или услугите, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и му се предоставя 3-месечен срок за възражения. Когато търговската марка съдържа елемент, който няма отличителни белези, и когато включването на този елемент в марката може да породи съмнения относно обхвата на закрила на марката, може да се изиска като условие за регистрацията на марката заявителят да декларира, че той няма да се позовава на изключителни права по отношение на този елемент. Когато в срока по чл. 37, ал. 2 ЗМГО заявителят не отговори, не направи основателни възражения и/или не ограничи списъка на стоките или услугите, се взема решение за пълен или частичен отказ. При частичен отказ заявителят може в двумесечен срок от получаване на решението или в производството по жалба срещу решението да подаде молба за разделяне на заявката.
Всяка заявка за регистрация на търговска марка, която отговаря на изискванията за формална редовност и на изискванията на чл. 11 ЗМГО, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по същество по чл. 37 ЗМГО или след влизане в сила на решението по чл. 37, ал. 4 ЗМГО. Публикацията за регистрация на търговска марка съдържа входящия номер, датата на подаване и приоритета, когато такъв е претендиран, данни за заявителя, данни за представителя по индустриална собственост, когато има такъв, вида на марката, изображението на марката, класовете и списъка на стоките и услугите, за които е заявена. Международните регистрации, по които Република България е посочена страна, се публикуват в официалния бюлетин на Патентното ведомство в едномесечен срок от уведомяването на ведомството за международната регистрация. Заявката за регистрация на марка не се публикува, когато:
- е оттеглена съгласно чл. 38, ал. 1 ЗМГО;
- се смята за оттеглена по чл. 36, ал. 2 ЗМГО;
- производството по нея е прекратено съгласно чл. 36, ал. 5 ЗМГО.