Развод по взаимно съгласие при невъзможност на съпрузите да се явят лично в съдебно заседание

Ивайло Василев

тел.: 0896733134

e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com

Съгласно чл. 330, ал. 1 ГПК, при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебно заседание.

Съгласно чл. 330, ал. 2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

Личното явяване на молителите е предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и непоколебимо. Текстът обаче не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъде представлявани по силата на изрично пълномощно. Характерът на производството налага да е ясно очертан обемът на представителна власт на пълномощника – да изрази непоколебимото желание за развод на молителите и волята им по всички точки от споразумението по чл. 51 СК. Не е задължително текстът на споразумението да бъде възпроизведен в пълномощното. Достатъчно е от текста на пълномощното да може да се изведе действителната воля по споразумението, като това може да стане и чрез препращане към конкретен друг документ, в който същото е възпроизведено. Преценката относно наличие на уважитилни причини и относно обема на представителна власт на пълномощника е конкретна за всеки случай и се прави от съответния съд. При съмнение относно обема на представителната власт на пълномощника, който се е явил и е заявил, че представлява страните и е изрично упълномощен, съдът преди да прекрати производството по делото следва да даде на пълномощника възможност да удостовери представителната си власт и нейният обем.
При положение, че е безспорно установено, че са налице уважителни причини за неявяването на молителите и от завереното пълномощно, съдържащо потвърждение на вече представения на съда с молбата вариант на споразумение – се установява, че и двамата молители не са се разколебали в изразената /с подписването на споразумението/ воля за прекратяване на брака, следва да се счете, че в конкретния случай – неявяването в помирителното съдебно заседание на съпрузите е поради уважителна причина – по смисъла на чл. 330, ал. 2 от ГПК . Постоянното пребиваване на едно лице в чужбина и ангажиментите му там, както и продължителното заболяване на другия съпруг от остро вирусно заболяване с пандемичен характер, при положение, че не съществува съмнение в желанието им за развод – не може да бъде непреодолима пречка за прекратяване на брака в днешния динамичен живот, когато всеки европейски гражданин може да се ползва от гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали.

Вж. О. № 480 от 11.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3862/2020 г., III г.о. на ВКС