ВЪПРОС
Може ли да бъде извършено прихващане между цедирано парично вземане и активно парично притезание, породени от едно и също правоотношение, когато изискуемостта на активното парично вземане настъпва след съобщаването на извършената цесия и длъжникът не е дал съгласие за нея?
ОТГОВОР
В Решение № 195/28.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2393/2017 г., I т. о., ТК, което е послужило за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при процесуалните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – материалноправният въпрос да е решен в противоречие с практика на Върховния касационен съд, е даден следният правен отговор по приложението на чл. 103, ал. 3 ЗЗД: прехвърляне на вземане (цесия) се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляря на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение и носител на задълженията. Не е страна по договора за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия, несъмнено пряко го засягат. Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването ѝ длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от най-важните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави – арг. чл. 103, ал. 3 ЗЗД . Длъжникът може да противопостави на цесионера възражението за неизпълнен договор, тъй като разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД изрично предвижда право на длъжника да упражни срещу цесионера правопогасяващото възражение за прихващане с вземане срещу цедента. По аргумент за по-силното основание длъжникът следва да запази не само правопогасяващите си възражения срещу цедента, но и отлагателните: възражението за отлагателно условие, възражението за неизпълнен договор, правото на задържане. При наличието на две насрещни изискуеми задължения, произтичащи от едно и също двустранно правоотношение, недопустимо е извършената от едната страна цесия да лиши другата страна по правоотношението от предоставения от закона правен способ за осигуряване на реално изпълнение на насрещното задължение. Следователно, възражението за неизпълнен договор е противопоставимо на цесионера, включително и по съдебен ред, освен ако длъжникът е приел цесията.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема тези принципни правни съждения по приложението на чл. 103, ал. 3 ЗЗД. Когато вземането, предмет на цесията, е възникнало на договорно основание, какъвто е настоящият случай, длъжникът ще се освободи от договорната обвързаност, когато изпълни на надлежния кредитор, на овластено от него, от съда или от закона лице (чл. 75, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). За да престира надлежно на трето лице (новия кредитор) при прехвърляне на вземането, длъжникът трябва да бъде уведомен именно от своя кредитор – цедента, а не от цесионера, че междувременно е настъпило правоприемство между кредиторите (арг. чл. 99, ал. 3 ЗЗД). В противен случай всяко точно и добросъвестно изпълнение на задължението на първоначалния кредитор – преди той да е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането, притежава правопрекратително действие. В този смисъл е и правната норма, уредена в чл. 99, ал. 4 ЗЗД, която предписва, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Но с овластяването на новия кредитор да получи изпълнение и уведомяването на длъжника от предходния кредитор за настъпилото частно правоприемство между кредиторите, облигационната връзка не се променя от обективна страна – по отношение на нейното основание и предмет, поради което длъжникът може да противопостави на новия кредитор всички материалноправни възражения, които е могъл да релевира на първоначалния кредитор – преди цесията. Следователно, ирелевантно за пораждане на правната възможност длъжникът с едностранно волеизявление да извърши компенсация на две насрещни еднородни задължения, предмет на едно и също облигационно правоотношение, се явява обстоятелството не само кога е възникнало активното вземане, но и кога е настъпила неговата изискуемост – преди или след съобщението на длъжника от предходния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането. Когато длъжникът по облигационното правоотношение, по което вземането е било цедирано, не е дал съобразно чл. 103, ал. 3 ЗЗД съгласие за сключването на тази транслативна сделка, той би могъл да упражни чрез материалноправно възражение (извънсъдебно или съдебно) потестативното право на прихващане със свое насрещно вземане, което е породено от същото облигационно правоотношение, по което е възникнало прехвърленото притезание, в случай че двете насрещни, еднородни и заместими престации са годни за компенсиране.
Съобразно тези правни съждения настоящият съдебен състав дава следния отговор на поставения материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:
Прихващане между цедирано парично вземане и активно парично притезание, породени от едно и също правоотношение, може да бъде извършено, когато възникването и изискуемостта на активното парично вземане настъпва след съобщаването на извършената цесия и длъжникът не е дал съгласие за нея.
Така Решение № 93/08.07.2024 г. по т.д. № 2717/2022 г. на I ТО на ВКС