Адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
При смърт на съдружник в ООД възникват няколко важни въпроса: за прехвърляне на дяловете, придобити от наследник на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, чрез договор за доброволна делба и за представителството на дяловете на починалия съдружник при провеждане на Общо събрание на съдружниците за вземане на решение за разпределение на дяловете на съдружника, чието участие е прекратено поради смърт.
Въпросът за прехвърляне на дяловете, придобити от наследник на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, чрез договор за доброволна делба изисква изясняване на реда и начина на разпределение на наследените дружествени дялове и в частност отговор относно допустимостта дяловете да бъдат придобити от наследниците – съдружници на самостоятелно правно основание чрез правна сделка с наследник, който не е съдружник.
Дружественият дял представлява част от имуществото на дружеството с ограничена отговорност /чл. 127 ТЗ/, а правото на членство е регламентирано като право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял – чл. 123 ТЗ. В нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му. Следователно законодателно е проведено разграничение между притежаването на дружествения дял и правата на съдружника в ООД, т.е. членственото правоотношение. Предмет на наследяване е единствено дружественият дял, който извод произтича не само от характеристиката на дяловете от капитала като имуществено право и от същността на правото на членство, но и от изричната законова регламентация на прехвърлянето на дяловете и свързаните с тях права на съдружника. Прехвърлянето на дялове е подчинено на различен режим в зависимост от това дали приобретателят е също съдружник или е трето лице, като в последния случай законът предписва спазването на изискванията за приемане на нов съдружник. Изводът е, че прехвърлянето на дялове на трето лице не произвежда действие за дружеството, ако приобретателят не e приет за съдружник по решение на Общото събрание – чл. 122 ТЗ.
Правото на наследяване възниква при настъпване на юридическо събитие /смърт на съдружник/ за разлика от прехвърлянето на дяловете, което е предмет на правна сделка. Наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници. При смърт на съдружник в ООД имуществените му права – дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл. 129, ал. 1 ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала.
Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл. 123 ТЗ. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, ако не заяви желание за бъде приет за съдружник или Общото събрание откаже на наследника да го приеме на съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор.
Обстоятелството, че дружественият дял се наследява, предпоставя възможност на наследника да се разпореди единствено с имуществените права, формиращи дела. Законодателно не е въведена забрана в посочения смисъл, като правилото на чл. 129, ал. 1 ТЗ има значение за качеството на приобретателя – дали същият е съдружник или трето лице. Хипотезата, при която дружественият дял е наследен от трето лице, което не е съдружник не е уредена изрично в закона. С оглед на характеристиката на дружествения дял и направеното разграничение с членственото правоотношение, в този случай следва да намира приложение нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ. Ако дружественият дял се наследи от лице, което не е съдружник, то прехвърлянето му на съдружник в дружеството би могло да се извърши свободно, а на трето лице – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Отказът на Общото събрание да приеме приобретателя на дяловете за съдружник няма за последица недействителност на извършеното прехвърляне, но същото не може да се противопостави на дружеството. Отношенията между страните ще се уредят според уговорките им в договора. Ако наследникът се разпореди с дяловете в полза на лице, което е съдружник в дружеството, то приобретателят увеличава размера на притежаваните дялове, независимо от волята на Общото събрание. Прехвърлянето на имуществените права, които дават наследените дялове, няма особености в сравнение с отчуждаването на дялове, придобити на друго основание. Следователно допустимо е сключването на договор за доброволна делба на дялове, придобити по наследство. Договорът за доброволна делба не е и същинска делба на вещно право и не представлява делба на дружествен дял по смисъла на чл. 131 ТЗ. С този договор се извършва разпределение на общо притежаваните дялове между отделните съдружници, като наследниците взаимно си прехвърлят притежаваните от всеки от тях идеални части от имуществените права по наследените дялове и преодоляват необходимостта от съвместно упражняване на правата по чл. 132 ТЗ.
Въпросът за представителството на дяловете на починалия съдружник при провеждане на Общо събрание на съдружниците за вземане на решение за разпределение на дяловете на съдружника, чието участие е прекратено поради смърт се решава по законовите правила за представителството. В заседанията на Общото събрание участват само съдружниците – чл. 136, ал. 1 ТЗ. Наследникът, който няма качеството на съдружник на собствено основание, не придобива това качество и с наследяването на дяловете. Разпределението на притежаваните дялове, в случай на прехвърляне на наследените дялове на друг съдружник, се извършва по силата на сключената правна сделка, поради което решение на общото събрание на съдружниците не е необходимо.
Изводът от гореизложеното е, че наследник на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, който няма качеството на съдружник, може да прехвърли наследените дялове по правилата на чл. 129, ал. 1 ТЗ. Представителството на прехвърлените дялове от наследника на друг съдружник се осъществява според законовите норми или дружествения договор, като за извършеното разпределение на наследените дялове в този случай, не е необходимо решение на Общото събрание на съдружниците.
Ключови думи: добър адвокат в Пловдив, адвокат по търговско право в Пловдив, адвокатска кантора, дружество с ограничена отговорност ООД, прехвърляне на дружествени дялове, наследяване, наследство, наследодател, наследник, доброволна делба на дружествени дялове, решение на Общото събрание на ООД, адвокат д-р Ивайло Василев, РЕШЕНИЕ № 161 ОТ 11.01.2011 Г. ПО Т. Д. № 28/2010 Г., Т. К, І Т. О. НА ВКС.