адвокат д-р Ивайло Василев
тел.: 0896733134
e-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com
Правото на обитаване е по характера си вещно право на ползване на недвижим имот за лични нужди на ползувателя. При липсата на изрична уговорка относно срока то се погасява със смъртта на ползувателя. То може да бъде погасено и поради настъпването на някои от причините, посочени в чл. 59, ал. 3 ЗС, а също така и поради отчуждение. В последния случай се поставя въпросът за начина на обезщетяването на ползувателя за лишаването му от възможността по-нататък да обитава имота.
Като имуществено право обитаването има своя паричен еквивалент. То се изразява в онази сума пари, която обитателят спестява с обитаването на имота. Това е следващият се наем, определен съобразно със съществуващите правила за определяне на наемите. Затова при определяне на размера на обезщетението за отчуждено право на обитаване е необходимо на първо място да се има предвид следващият се наем за такъв имот. Освен това необходимо е да се има предвид и времето, за което обитателят е лишен от правото си да обитава имота. При обитаването, ограничено с определен срок, това е времето, което е останало до изтичане на срока. В този случай е необходимо освен това да се има предвид и състоянието на имота с оглед да се прецени дали имотът би могъл да бъде годен за обитаване до изтичането на срока. Необходимо е да се имат предвид и разноските, които биха се наложили за извършване на необходимите поправки и за заплащане на следващите се данъци и такси, които по силата на чл. 57 ЗС са в тежест на ползувателя. При пожизненото право на обитаване е необходимо освен тези обстоятелства да се има предвид и вероятната продължителност на живота на ползувателя. Само на основата на такава преценка може да бъде определено правилно обезщетение за лишаване на обитателя от правото му да обитава по-нататък имота. Вероятната продължителност на живота на обитателя, а също така и продължителността на времето, в течение на което имотът ще продължава да бъде годен за обитаване, обаче са обстоятелства, които не могат да бъдат определени въз основа на точни данни и по категоричен начин. Затова в случая трябва да намери приложение разпоредбата на чл. 130 ГПК, като размерът на обезщетението се определя по преценка на съда, основана на всички обстоятелства, които са от значение за случая. При тази преценка може да бъде използвано заключението на вещи лица, а също така могат да бъдат използвани във връзка с продължителността на живота на обитателя и таблиците за смъртност на Държавния застрахователен институт, както и други доказателства. Затова Върховният съд, ОСГК, приема, че обезщетението за отчуждено право на обитаване на недвижим имот трябва да се извършва по преценка на съда, при която да се имат предвид следващият се наем, състоянието на обитавания имот, вероятната продължителност на живота за ползувателя, срокът на обитаването и всички други обстоятелства, които са от значение за случая.
Така ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 47 ОТ 03.04.1961 Г., ОСГК НА ВС