ВЪПРОС
Приложима ли е разпоредбата на чл. 47 ГПК в нотариалните производства при връчване на нотариални покани?
ОТГОВОР
След депозиране на касационната жалба е постановено решение № 84 от 05.06.2014 г. по т.д. № 1220/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., касационното обжалване по което е допуснато по въпросите, отнасящи се до начина на уведомяване на съдружник за свикване на общо събрание на дружество с ограничена отговорност с нотариална покана и длъжен ли е нотариусът да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея съгласно чл. 47 от ГПК, когато не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В решението е прието, че уведомяването чрез нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на съдружниците на О. при приложение на правилото на чл. 50 от ЗННД, съгласно което при връчването на нотариални покани от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 от ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК. В мотивите на решението е посочено, че разпоредбата на чл. 47 от ГПК намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен представител, тъй като не се касае до исково производство. Настоящият съдебен състав изцяло възприема отговора на въпроса, даден в посоченото решение по чл. 290 от ГПК, както и в определение № 517 от 05.07.2011 г. по ч.т.д. № 187/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по чл. 274, ал. 3 от ГПК, също формиращо задължителна съдебна практика, като споделя изложените от състава на ІІ т.о. на ВКС съображения и приема, че разпоредбата на чл. 47 от ГПК е приложима в нотариалните производства при връчване на нотариални покани.
Така РЕШЕНИЕ № 217 ОТ 12.05.2015 Г. ПО Т. Д. № 62/2014 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС